Прогноза: 45% от украинските бежанци в България ще останат у нас, ако се стигне до крехък мир

Как може да се подобри отношението към украинските бежанци в България? Какви конкретни промени в българското законодателство могат да се направят, за да се улесни интеграцията на бежанците, възможността да останат в приемащата ги страна? Тези въпроси бяха обсъдени на конференция, посветена на бежанците от Украйна.

Дискусията се организира съвместно с фондация "Фридирх Еберт", посолството на Украйна в София и Атлантическия клуб.

"Какво ни събира днес? Продължаващата война на Русия срещу Украйна вече четири години, или общо 1536 дни... Част от голямата ни задача, която имаме като общества, е да реагираме като хора, общности, които спазват човешките права и които помагат на хората в беда". С тези думи радиожурналистът Ирина Недева и вицепрезидент на Асоциация на европейските журналисти откри събитието.

Жак Папаро, проектен директор на фондация "Фридрих Еберт", коментира, че в последните години в много европейски общества наблюдаваме как темата за миграцията и бежанците се превръща в обект на дезинформация и това е предизвикателство пред цялото демократично общество. В началото на пълномащабната война милиони хора бяха принудени да напуснат домовете си. В същото време украинските граждани в България вече са част от българската социална и икономическа реалност, допълни той. Според Папаро вече сме изправени пред въпроси как да изградим устойчиви механизми за интеграция на бежанците. В този разговор е особено важно и присъствието на самите украинци, като се говори за трудностите. "Темата за социалното сближаване винаги е свързана с това в какво общество искаме да бъдем: на страх и разделение или на доверие, солидарност и демократична устойчивост", заключи Папаро. 

Велизар Шаламанов, министър на отбраната през 2014 г., припомни, че България още тогава е учредила в рамките на НАТО фонд за рехабилитация на ветераните от войната в Източна Украйна. "Украйна винаги е била част от европейската цивилизация, но членството в ЕС ще донесе сигурност и устойчивост", смята Шаламанов. Той добави, че Украйна е страната с най-много етнически българи и те срещат изключително добро отношение. Шаламанов предложи и България, и Европа да си сътрудничат с Украйна и в цифровата трансформация, която тя е постигнала. Основната доктрина за следващите четири години е свободата, солидарността и справедливостта. Украинските бежанци имат нужда от солидарност, подчерта бившият министър на отбраната. Той акцентира и на въпроса за създаването на международен трибунал за военните престъпления на Русия в Украйна.  

Посланикът на Украйна в София Олеся Илашчук отбеляза, че никой на 24 февруари не е знаел колко дълго ще продължи ужасът на бруталната руска война. Илашчук изрази увереността си, че войната ще свърши, а престъпниците ще понесат наказанието си. 

Тя очерта и засилващата се кампания срещу украинците, както и езика на омразата срещу тях. Според посланика е важно да се изгради силен фонд, който да защити достойнството на украинците. 

Правен и институционален контекст на временната закрила

Седа Кузуджу, представител на Върховния комисариат за бежанците към ООН, представи прогноза, че 45% от украинските бежанци в България ще останат у нас при сценарий за "крехък мир". За останалата част от Европа процентите са 56. Кузуджу припомни, че зад всяка статистика стои отделна човешка история. 

Мария Рачин, полицейски инспектор в Дирекция "Миграция" към МВР, очерта законовите аспекти за временната закрила, получаване на виза и др. Може да се удължи безвизовия престой на украинските бежанци поради хуманитарни причини. Темемужка Петкова към Главна дирекция "Социално подпомагане" разказа повече за помощта, която според българското законодателство се полага на хората със статут "временна закрила". Още в началото на войната 48 хиляди украински граждани, бягащи от войната, са получили еднократна помощ. На някои места се наблюдава доста успешна интеграция на бежанците. 

Олена Шопова, съветник и експерт по интеграцията на украинските бежанци, подчерта, че тук остават украинците, които няма къде да се върнат заради разрушенията от продължаващата война. Според нея за интеграцията България нищо не е направила. Например - до ден днешен няма изискване от украинските бежанци да пращат децата си в българско училище, а така се стига до капсулиране на техните общности. Трите основни интеграционни проблема са свързани с езиковата бариера, капсулацията и несигурността за бъдещето. По данни на Евростат към средата на 2025 г. България е дала убежище на около 67 000 украинци. От началото на пълномащабната война през нашата страна общо са преминали 600 000 бежанци. 

Препоръките на говорителите от първия панел е да се промени законът за чужденците, да се спазват препоръките на Европейския съвет, за да могат да останат бежанците, които имат нужда и те да работят спокойно в България. Кузуджу подчерта, че интеграцията не е към институцията, а към обществото. Временната закрила на украинските бежанци изтича пртез март 2027 г., затова все още има време да се предложат решения, допълни представителят на Върховния комисариат за бежанците. 

Социална интеграция, обществено мнение и интеграция на практика

Анелия Йотова, главен експерт на дирекция "Инклузивно образование" към МОН, направи преглед на различните образователни услуги, които просветното министерство предоставя на бежанците. Освен допълнителните часове по български език в училище, преди началото на учебната година също е предоставено обучение по език на украинските деца. Оказва се и психологическа подкрепа, както и транспорт до местата за настаняване. В България украинските бежанци са предимно в областите Варна, Бургас и София. Апелът на Йотова е децата, които се обучават онлайн, поради липса на места в българската образователна система, да намерят място в нея, защото мястото на всяко дете е в училище. 

Бившият социален министър Христина Христова подчерта, че медиите имат ключова роля в интеграционния процес. Езиковата бариера се оказва в основата на всички проблеми. Христова разобличи дезинформационните наративи спрямо украинците. Тя предложи в закона за убежищата и бежанците хората да могат да се отказват от временната закрила и да продължат пътя си. "Законът не е свещена крава, ние ще го променим в полза на хората", каза Христова. Тя адмирира дейността на доброволците и на гражданските организации в помощта за бежанцжите, но допълни, че е нужна и структурна държавна политика. 

Модераторът Ирина Недева коментира, че не трябва да си позволяваме да се дехумнаизираме, като дехуманизираме цели групи от обществото ни. Андрей Николов, основател на украинския център в София "Отворени врати", разказа за проблемите с интеграцията на украинските деца в българските училища. Според него е проблем, че започваме комуникацията с тези деца, без да отчетем, че те са травмирани от войната. Отново се подчерта нуждата от стратегия на държавата за бежанците от Украйна. 

"Искам да ви благодаря като украинска гражданка, която през 2022 г. пристигна с две чанти и едно дете", сподели Кристина Виер от украинският хъб във Варна. Тя представи положителните примери от сътрудничеството между украинци и българи, като пусна и видеа от общи акции за почистване на плажове и разкрасяване на подлези. Предложението на Кристина е да се организира съвместна акция, която да разолбичава пропагадните лъжи за украинците. Ирина Недева допълни, че дезинформацията се движи през социалните мрежи, след което се подема от медиите. 

По време на последващата дискусия Велизар Шаламанов призова сегашните управляващи да подкрепят българския национален координатор за възстановяване на Украйна. Трябва да имаме стратегия за възстановяването на Украйна в Европа, смята той. Основна заплаха е манипулацията на инфорамция, дезинофрмацията, каза още Шаламанов. Като положителна стратегия той посочи, че НАТО има правило, с което на всеки три месеца се издава брошура, която опровергава лъжите от Русия. 

Андрей Николов обърна внимание и на важния аспект, че за да се борим с дезинформацията, трябва да се запитаме защо хората вярват на нея. Част от причините са загубата на доверие, а освен това дезинформацията действа на емоционално равнище. Затова е нужно да се споделят и в социалните мрежи, и в медиите, колкото е възможно повече лични истории, свързани с украинците. 

Следете новините ни в GoogleNews