Приятели и близки се опитват да запазят спомена на политическите затворници, починали в руски затвори

Той живееше сякаш без кожа, затова усещаше всичко много силно. А началото на войната направи живота му много по-труден, разказа театралната режисьорка Татяна Фролова за своя приятел, художника Андрей Акузин, пред The Moscow Times.

През април 53-годишният Акузин се самоуби в следствен арест в Комсомолск на Амур, град в Далекоизточния Хабаровски край, дни след като беше арестуван заради коментар в социалните мрежи.

Акузин е сред поне шестима руски политически затворници, починали в ареста от началото на годината, твърдят правозащитници. Общо най-малко 70 души са издъхнали в ареста през последните около 15 г., според носителя на Нобелова награда за мир правозащитната организация „Мемориал“.

За роднини, съмишленици и поддръжници съхраняването на паметта за починалите се е превърнало в акт на солидарност и съпротива.

Акузин и Фролова се срещат през 1998 г., когато нейният театър KnAM организира първия си международен фестивал в Комсомолск на Амур. Въпреки че Фролова напуска Русия след пълномащабното нахлуване в Украйна, двамата остават в контакт. От съображения за сигурност Акузин изтривал съобщенията си.

Фролова вади телефона си и се усмихва на изображението на гъба, което Акузин използвал като профилна снимка.

Тя пуска последното му гласово съобщение — поздрав за рождения ѝ ден на 1 април.

„Пожелавам ти благополучие“, казва Акузин.

В отговора си Фролова споделила от Париж тревогите си за бъдещето. Акузин казал, че и той се чувства неспокоен. На следващия ден бил арестуван. Точните обвинения срещу него не са публично оповестени.

Акузин прекарал рождения си ден, 7 април, в следствения арест. На следващия ден бил намерен мъртъв в килията си.

„Честно казано, дори не знам… дали не е било направо убийство, или са го довели дотам, измъчвали са го“, каза Фролова.

Тя сподели, че Акузин ѝ бил казал, че ако нещо му се случи, иска прахът му да бъде разпръснат над река.

„Желанието му беше изпълнено“, каза Фролова.

Днес тя пази паметта за своя приятел, като говори за него както в работата си, така и в личния си живот. Гласът му вече присъства в един от нейните документални театрални спектакли „Щастие“, чиято премиера е през 2020 г.

„В новите постановки ще има част за Андрей в началото. Някои ми казват: "Защо го превръщаш в герой? Какво е направил?" Но за мен той е герой“, посочва Флорова.

Други също се опитват да съхранят наследството на починалите политически затворници чрез образователни и културни проекти.

Пианистът Павел Кушнир почина в следствен арест през юли 2024 г. след суха гладна стачка. Само на 39 години.

Срещу него са повдигнати обвинения за подбуждане към тероризъм заради антивоенни видеа в YouTube канал, който е имал петима абонати, докато е бил жив.

Лекарите посочват сърдечно заболяване като причина за смъртта. По-късно независимият вестник „Новая газета“ съобщи, че той е бил и жестоко пребит от съкилийници.

През 2025 г. режисьорът и продуцент Роман Либеров и предприемачът Едуард Пантелеев създадоха стипендията „Павел Кушнир“, която помага на млади музиканти от Русия, Украйна и Беларус да продължат обучението си в Европа.

„Моето усещане е, че трябва да правим това, което хората в родината не могат: публично да съхраняваме и възраждаме паметта и имената на невинно убитите, като Павел Кушнир“, каза Либеров.

През първата година са подкрепени 13 студенти, а Либеров организира възпоменателни концерти в градове като Амстердам, Лондон, Тел Авив и Берлин.

„Механиката на паметта работи точно така: студентите, които някога са получили стипендията ‘Павел Кушнир’, няма да забравят това име и ще го предадат на своите ученици, а те — на своите“, добави той.

През юни 2025 г. Ройтерс публикува писмо, подписано от 11 задържани руски дисиденти, които призовават световните лидери да настояват за „незабавното и безусловно освобождаване на болни политически затворници, които умират в руските затвори“.

През февруари Хюмън Райтс Уоч съобщи, че около 1217 политически затворници, включително 108 жени, се намират в Русия. В годишния си доклад за 2025 г. „Мемориал“ заяви, че 2024 г. е отбелязала „безпрецедентен брой смъртни случаи сред обвиняеми по политически дела“, включително опозиционера Алексей Навални и още 16 политически затворници. Мариана Кацарова, специален докладчик на ООН за правата на човека в Русия, заяви, че изтезанията и малтретирането остават широко разпространени в руската затворническа система.

За някои затворници телата им се превръщат в единственото средство за протест.

Алексей Бадмаев, 23-годишен от сибирския град Улан-Уде, изтърпява 14-годишна присъда за публикации в социалните мрежи за руски паравоенни групи, воюващи за Украйна, и за дарение от 500 рубли на украински блогър. „Мемориал“ го е признала за политически затворник.

„Служителите станаха нагли“, пише той на родителите си тази пролет. „Вчера ме ритаха по краката и ме заплашиха, че ще ми разбият главата в стената, ако не спра да се държа ‘лошо’.“

Бадмаев е в гладна стачка от 8 април в знак на протест срещу насилието в наказателната колония. Журналистката Мария Пономаренко, осъдена за разпространение на това, което властите нарекоха фалшива информация за руската армия, направи опит за самоубийство миналата година в отговор на продължаващо малтретиране от страна на затворническите служители, според нейния адвокат.

За поддръжниците на починалите в ареста затворници самата памет се е превърнала във форма на неподчинение.

Самоопределящият се като анархист и религиозен дисидент Веган Христолюб Божий, чието истинско име е Дмитрий Кузнецов, е лишен от свобода по обвинения в „оскърбление на чувствата на вярващите“ заради видео, в което критикува действията на съветското ръководство и Червената армия по време на Втората световна война.

Намерен е мъртъв в затвора на 17 април.

Ирина, негова поддръжничка, която по съображения за сигурност пожела да бъде представена само с малкото си име, започнала да си кореспондира с него, след като научила за съдбата му.

„Мисля, че Христолюб би искал да бъде запомнен като весел човек, стремящ се към дома на Отца. Благодаря му за светлината и любовта, които ни даде“, каза тя.

Друг поддръжник заяви, че пометта за починалите е от съществено значение.

„Трябва да помним както тези, които умират в резултат на войната, така и тези, които са убити в местата за принудително задържане. Това са две много различни престъпления на държавата. Важно е да ги помним, за да не се повторят в бъдеще“, каза той.

Видео, качено в YouTube канала на Христолюб след смъртта му, съдържа посланието: „Ако гледате това видео, значи вече съм у дома на Небето. То беше публикувано от моите приятели след деня на преминаването ми към друго вечно съществуване.“

Баща му и други поддръжници отхвърлят предположенията, че е починал чрез самоубийство.

„Той беше дълбоко вярващ християнин, а в християнството самоубийството е забранено“, каза член на групата му за подкрепа.

Последното видео в канала на Христолюб, поддържан сега от негови приятели, представлява слайдшоу с негови снимки.

„Той не просто вярваше — той учеше и създаваше. С всяка своя стъпка той променяше този свят“, звучи рап на заден план.

Следете новините ни в GoogleNews