Патриарх Вартоломей и папа Лъв: Отхвърляме всяко използване на религията и името на Бога за оправдаване на насилие

Вселенският патриарх Вартоломей и папа Лъв XIV отхвърлиха "всяко използване на религията и името на Бога за оправдаване на насилие" в общата декларация, подписана във Фенер в навечерието на празника на св. апостол Андрей Първозвани. В декларацията акценти бяха насърчаването на богословския диалог между православните християни и католиците, 60-годишнината от вдигането на взаимните анатеми от 1054 г. и вярата, изразена в Никейския символ, която е обща основа за всички християни по света.

На 28 ноември първойерарсите на Източната и Западната църква посетиха заедно Никея (дн. Изник), за да отбележат 1700 години от провеждането на Първия вселенски събор. Там заедно прочетоха Символа на вярата в оригиналния му вид без т.нар. "филиокве", което е една от разделителните линии между Православната и Римокатолическата църква. 

„Ние се завръщаме към тази люлка на християнската вяра. Нека чуем всички гласове на вярващите, които призовават към единство. Въпреки всичко, случило се през вековете, и въпреки смутовете, трудностите и разделенията, които те донесоха, ние пристъпваме към тази свещена годишнина с общо благоговение и общо чувство на надежда“, каза патриарх Вартоломей, цитиран от "Ортодокс таймс". 

Тезите, че християнското единство не е просто плод на човешки усилия, а дар от Бога и че Бог няма да изостави човечеството в днешните трудни времена, са също акценти на общата декларация, както и желанието за обща дата за празнуване на Възкресение Христово. 

На 30 ноември (Андреевден) Вселенският патриарх Вартоломей и Александрийският патриарх Теодор отслужиха литургия, на която молитвено присъстваше и папата. Публикуваме целия текст на общата декларация като послание за единство към християните по света. 

В навечерието на празника на свети Андрей Първозвани, брат на апостол Петър и покровител на Вселенската патриаршия, ние, папа Лъв XIV и Вселенски патриарх Вартоломей, отправяме от сърце благодарност към Бога, нашия милостив Отец, за дара на тази братска среща. Следвайки примера на нашите достопочтени предшественици и вслушвайки се в волята на нашия Господ Иисус Христос, ние продължаваме с твърда решимост да вървим по пътя на диалога – в любов и истина (срв. Еф. 4:15) – към дългоочакваното възстановяване на пълното общение между нашите сестрински Църкви. Съзнавайки, че християнското единство не е просто плод на човешки усилия, а дар, който идва отгоре, ние приканваме всички членове на нашите Църкви – клир, монашество, посветени на Бога лица и миряни – да търсят усърдно изпълнението на молитвата, която Иисус Христос отправи към Отца: „да бъдат всички едно, както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе… та да повярва светът“ (Йоан 17:21).

Отбелязването на 1700-годишнината от Първия вселенски събор в Никея, празнувано в навечерието на нашата среща, беше необикновен момент на благодат. Съборът в Никея, проведен през 325 г., беше промислително събитие на единство. Целта на това възпоменание не е просто да си припомним историческото значение на събора, а да ни подтикне да бъдем непрестанно отворени към същия Свети Дух, Който е говорил чрез Никея, докато се борим с многобройните предизвикателства на нашето време. Дълбоко сме признателни на всички ръководители и делегати на други Църкви и църковни общности, които пожелаха да участват в това събитие.

Освен че разпознаваме пречките, които възпрепятстват възстановяването на пълното общение между всички християни – пречки, които се стремим да преодоляваме по пътя на богословския диалог – ние трябва да признаем и това, което ни обединява: вярата, изразена в Никейския символ. Това е спасителната вяра в Лицето на Божия Син, истински Бог от истински Бог, единосъщен с Отца, Който заради нас и нашето спасение се въплъти и заживя между нас, бе разпнат, пострада и бе погребан, възкръсна на третия ден, възнесе се на небесата и ще дойде отново да съди живите и мъртвите. Чрез идването на Божия Син ние сме въведени в тайнството на Света Троица – Отец, Син и Свети Дух – и сме призвани да станем, в и чрез Лицето на Христос, Божии чеда и сънаследници на Христос чрез благодатта на Светия Дух. Одарени с това общо изповядване, можем с взаимно уважение да посрещаме общите предизвикателства пред нашето свидетелство за вярата, засвидетелствана в Никея, и да работим заедно за конкретни решения с истинска надежда.

Убедени сме, че отбелязването на тази значима годишнина може да вдъхнови нови и смели стъпки по пътя към единството. Сред решенията си Първият Никейски събор даде и критериите за определяне датата на Пасха, обща за всички християни. Благодарни сме на Божия промисъл, че тази година целият християнски свят празнуваше Пасха в един и същи ден. Нашето общо желание е да продължим процеса на търсене възможно решение за ежегодно общо празнуване на Празника на празниците. Надяваме се и се молим всички християни „с пълна мъдрост и духовно разбиране“ (Кол. 1:9) да се посветят на процеса за достигане до общо честване на славното Възкресение на нашия Господ Иисус Христос.

Тази година отбелязваме и 60-годишнината от историческата Съвместна декларация на нашите достопочтени предшественици, папа Павел VI и Вселенски патриарх Атинагора, която сложи край на взаимните анатеми от 1054 г. Благодарим на Бога, че този пророчески жест подтикна нашите Църкви да следват „в дух на доверие, уважение и взаимна любов диалога, който с Божия помощ ще доведе отново до живот заедно – за по-голямото благо на душите и за идването на Божието царство – в пълнотата на общението във вяра, братско единомислие и сакраментален живот, каквото е съществувало между тях през първото хилядолетие от живота на Църквата“ (Съвместна декларация, 7 декември 1965 г.). Същевременно насърчаваме онези, които все още се колебаят относно какъвто и да било диалог, да чуят какво Духът говори на Църквите (срв. Откр. 2:29), защото в сегашните исторически обстоятелства Той ни подтиква да дадем на света обновено свидетелство за мир, помирение и единство.

Убедени в значението на диалога, ние изразяваме нашата постоянна подкрепа за работата на Международната смесена комисия за богословски диалог между Римокатолическата църква и Православната църква, която в настоящия си етап разглежда въпроси, традиционно смятани за разделящи. Наред с незаменимата роля на богословския диалог в процеса на сближаване между нашите Църкви, ние високо ценим и другите необходими елементи на този процес – братски контакти, молитва и съвместна работа във всички области, където сътрудничеството вече е възможно. Усърдно призоваваме всички вярващи от нашите Църкви, и особено духовенството и богословите, да приемат с радост плодовете, постигнати досега, и да се трудят за тяхното нарастване.

Целта на християнското единство включва и стремежа към основен и животворен принос към мира между всички народи. Заедно горещо въздигаме гласовете си към Бога с молба за Неговия дар на мир върху нашия свят. За съжаление в много области на света конфликтите и насилието продължават да разрушават живота на мнозина. Призоваваме онези, които носят гражданска и политическа отговорност, да направят всичко възможно, за да прекратят незабавно трагедията на войната, и молим всички хора с добра воля да подкрепят нашия призив.

По-специално отхвърляме всяко използване на религията и името на Бога за оправдаване на насилие. Вярваме, че истинският междурелигиозен диалог, далеч от това да поражда синкретизъм или объркване, е необходим за съжителството между народи от различни традиции и култури. В духа на 60-годишнината от декларацията Nostra Aetate приканваме всички хора с добра воля да работят заедно за изграждане на по-справедлив и солидарен свят и за грижата за творението, което Бог ни е поверил. Само така човешката фамилия може да преодолее безразличието, стремежа към господство, алчността за печалба и ксенофобията.

Макар да сме дълбоко обезпокоени от настоящата международна ситуация, ние не губим надежда. Бог няма да изостави човечеството. Отец изпрати Своя Единороден Син да ни спаси, а Божият Син, нашият Господ Иисус Христос, ни даде Светия Дух, за да ни направи участници в Своя божествен живот, опазвайки и защитавайки святостта на човешката личност. Чрез Светия Дух ние знаем и преживяваме, че Бог е с нас. Ето защо в молитва поверяваме на Бога всеки човек, особено нуждаещите се, онези, които изпитват глад, самота или болест. Призоваваме върху всеки член на човешкото семейство всяка благодат и благословия, „за да се утешат сърцата им, като се свържат в любов и достигнат до пълното богатство на разбирането и познанието на Божията тайна“ – която е нашият Господ Иисус Христос (Кол. 2:2).

Следете новините ни в GoogleNews