Оцеляла от "Батаклан": Това не беше просто терористична атака. Беше клане

Последна промяна на 15 ноември 2015 в 18:36 12232 9

Снимка, публикувана от Баудъри след трагедията

Изобел Баудъри, която е оцеляла при атентата в зала „Батаклан” в Париж, разказа за преживяното в емоционален статус във Facebook.

Момичето споделя какво е станало вечерта, в която загинаха 129 души, а още 300 бяха ранени. Тя призовава хората по света да бъдат по-добри и да живеят така, както всички загинали при кръвопролитията няма да могат. 

Будъри се обръща към загиналите с думите: "Почивайте в мир, ангели! Вие никога няма да бъдете забравени".

Публикуваме нейния разказ:

"Никога не предполагаш, че може да се случи на теб. Беше просто рок концерт в петък вечер. Атмосферата беше толкова хубава и всички танцуваха и се усмихваха. И тогава, когато мъжете влязоха през главния вход и започнаха да стрелят, всички наивно си помислихме, че това е част от шоуто.

Това не беше просто терористична атака, това беше клане. Десетки хора бяха застреляни пред очите ми. Подът беше покрит с кървави локви. Плач и викове на възрастни мъже, които държаха телата на своите жени, отекваха в малката зала.

Бъдещето на тези хора беше сринато, семействата им съкрушени. В миг. Шокирана и сама, преструвах се на мъртва повече от час. Лежах между труповете, задържах дъха си, опитвах се да не мърдам, да не плача. Да не показвам страха си на тези мъже, които очакваха точно това.

Имах огромен късмет, че оцелях. Но много други не успяха. Тези хора бяха там поради същата причина, поради която и аз – да си прекараме една хубава петък вечер. Тези хора бяха невинни.

Този свят е жесток. Подобни действия разкриват и подчертават покварата на хората. Образът на тези мъже, които кръжаха около нас като лешояди, ще ме преследва до края на дните ми. Начинът, по който целенасочено стреляха по хората в залата, без да зачитат човешкия живот. Това не беше реално, очаквах някой да ми каже, че това е лош сън.

Това, че оцелях, ми позволява да разкажа за героите. За мъжа, който ме успокояваше и ме предпазваше от куршумите докато хленчех. За двойката, чиито последни любовни думи бяха единственото нещо, което ме накара да вярвам, че все още има добро по света.

За полицаите, които успяха да спасят стотици хора. За непознатите, които ме успокояваха на улицата в продължение на 45 минути, в които наистина вярвах, че момчето, което обичам, е мъртво. За ранения мъж, когото обърках с моя любим Амаури, и който, като разбрах, че съм се припознала, ме увери, че всичко ще бъде наред, въпреки че самият той беше изплашен и сам.

За жената, която отвори дома си за оцелелите. За приятеля, който ми предложи подслон и излезе, за да ми купи нови дрехи, така че да не се налага да нося окървавената си блуза. За всички вас, които изпращате любящи съобщения в подкрепа – всички вие ме карате да вярвам, че има надежда този свят да бъде по-добър. Но всичко това най-вече е за тези 80 души, които бяха убити вътре в концертната зала, които не бяха късметлии, които не се събудиха днес, за да видят мъката на своите приятели и семейства.

Толкова много съжалявам. Няма нещо, което да може да оправи тази болка. Чувствам се привилегирована, че бях там, когато поемаха последния си дъх. И наистина вярвах, че ще се присъединя към тях. Уверявам ви, че последните им мисли не са били за тези животни, които стреляха по нас. Те мислеха за хората, които обичат.

Докато лежах на пода в кръвта на непознати и чаках куршум да завърши моя кратък 22-годишен живот, си спомнях всяко едно лице, което някога съм обичала и прошепвах „Обичам те”. И пак, и пак. Разсъждавах върху хубавите моменти в живота ми. Мечтаех тези, които обичам, да знаят точно колко ги обичам, да знаят, че независимо какво се е случило с мен ще вярват, че все още има добро в хората. Да не позволят на тези хора да спечелят.

Снощи животът на много хора беше променен завинаги и сега зависи от нас да бъдем по-добри. Да живеем живот, какъвто невинните жертви на тази трагедия са си мечтали да имат, но никога няма да могат. Почивайте в мир, ангели! Никога няма да бъдете забравени."

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

16.11 2015 в 22:19

Квазарче сербезливо,
Толкоз думици (лафчизларъ) си изприказавало, а цялото ти съобщение може да се обобщи само с две думи: "Шефкетли пъдтишахъмъсъ" (слава на великия падишах).

Ай ходи да викаш "аятолах акбар" и да плачеш в Анадоллука. Там ще те оправят и изненадат отвсякъде. Западът му бил виновен че целия Близък изток е в хаос и безредие, путински трол!

16.11 2015 в 09:03

Аха. Сега стана жесток света, когато и вас ви опари ада на войната, и света стана жесток, но инак в други случай, не е жесток, а е много хубав тогава света, че искате да живеете в една изолирана среда, представлявана само от такива като вас, а всички останали извън тази среда, яростно защитавана от разни пара-военни, и чисто военни групировки, и цели армии. За тогава не ви чуваме гласеца писклив както сега, но инак много умеете да викате, да крещите като ви ударят и вас с това, с което вие постоянно нанасяте удари до смърт. Защото сега е жесток света, че ви посегнаха и на вас. А не е жесток същият този свят, когато сриват надалеко от уютната ви западна цивилизация, цели квартали върху главите на хората, разните им там, израелски, американски, руски, френски, и всевъзможни изтребители-бомбардировачи. Под главното оправдание, борим се срещу терористи. Значи стотици, хиляди хора загиват затрупани под отломките на собствените си домове. Хора предварително обявени за терористи. За тях тогава няма подобни сълзливи емоционални слова, от сорта, колко е бил жесток света. За пострадалите хора от ада на войната в родината им, в земята им, не те е грижа писателке, на пуснатият злобен пасквил. Но те е грижа че си газила била сред трупове, драматзирайки случилото се. Няма спор че са ужасяващи престъпленията тези убийства, на полудели същества. Но защо го няма същият този драматизъм пак питам? когато палестински пеленачета, сирийски деца, египетските протестиращи срещу един кървав генерал-убиец, превратаджия, окървави площадите и улиците на Египет, през 2013-та година. Защо не състрадавате, когато загиват под руйните на обединените, западно-руски бомбардировки, хората в Близкият изток. Защото няма хуманни бомби, а има само бомби, който носят смърт, и няма оправдание, за тяхното използване. Ама борили сме се били срещу тероризма. Както няма оправдание убийството на един човек, независимо под какъв предлог е, така няма оправдание, масовите убийства на хора, независимо под какви предлози са. Защото кой е този тероризъм? не е ли онзи, който го създават големите държави в света, независимо, САЩ, Русия ли е, Великобритания ли е, Франция ли е. Но ги създават предпоставките за терористичните изстъпления на потопените в кръв хора. И това се прави с цел, за да си защитават интересите си в този регион, изброените държави, и в много други региони по света. Когато френските легионери безчинстват и вилнеят в Чад, в Мали, и убиват много повече местни жители там, от парижките стрелби и атентати. Тогава няма подобни драми, а има само едно мълчаливо съгласие. Значи трагедията е само за такива като вас, но не и за другите по света. Хайде. Да оставим за малко паметта на убитите, на загиналите в Близкият изток хора. Те там са презрени мюсюлмани за вас. Да се били избивали. Нали така много дълбоко вътре във вас, живеят подобни расистки и фобски предубеждения. Да вземем друг пример. Когато в Източна Украйна, се избиваха взаимно по принцип еднакви по християнска, православна вяра събратя. За там, защо няма подобни емоционални думи, и оцветяване на цели сгради в украинското знаме. Защо след като беше взривен руският самолет, над полуостров Синай? нямаше оцветяване на сгради по света, в руското знаме. Цветя пред руските посолства, а само едно съжаляваме, и това е. Специално аз, съм много анти-руски настроен в убежденията си. И не съм пропускал да ги инжектирам с думите си русофилите, и руснаците. Но в момента конкретно, издигам се над филиите и фобиите си, и отстоявам гледната точка на справедливостта. Хора загинаха в този злополучен самолет, независимо че е бил руски. Утре ще е някой друг, и така жертвите ще се увеличават, а мълчанието ви, правопропорционално още повече ще се множи тогава. Въобще не сте справедливи към другите жертви на войната. Но за себе си винаги търсите справедливост. Ами това което ти се е случило в тази зала, на хората в Близкият изток им се случва постоянно. И там е ежедневие, да оцеляват под непрекъснатите бомбардировки, и обстрели ту едната, ту от другата страна, и хората не знаят от къде ги обстрелват и убиват, и за това бягат от този ад, повличайки със себе си несъзнателно, и такива като тези парижки стрелци. Защото там така е станало, че всеки, всеки убива, и не знаеш кой кой е, и на кого да се довериш. Така че хайде. Преди да пускаш емоционални Фейсбук коментари, замисли се над тези неща, и тогава търси съчувствие.

15.11 2015 в 22:40

Аз имам един въпрос към войнстващите толерасти: няма ли да има един толерантен митинг в Париж ? Ама от онези с плакатите "никой не е нелегален, нелегални са само оградите?"
Или се тревожат, че идиотите свършиха и няма да има ни един на този митинг?

15.11 2015 в 21:00


Аз пе изключвам руските бомбардировки.

До пантата:

Сульо, плашиш баба ми.Ходи да поревеш на рамото на тиквун и плевню, може и да ме направят консул в Босилеград.Разправят че там пращат противоконституционалистите.

15.11 2015 в 20:51

Руските бомбардировки също са в тая бройка.

15.11 2015 в 20:47

До номер 3:
culozero!
изкормил си се сам, бре.
putazero.
puta muerte.
Кви соросоиди те ебат непрестанно? А?

"Колега, както виждате от соросоидните минуси е ясно, че техните загуби, чувства и живот е много по-важен от същите на всички останали хора....."

Ам ти си пръв соросоид. Бръкни си в гъза, ако не си слагал минуси някога.....

Соросоид и гъгрица. zero ама grande.

И не обиждай противоконституционно, щот на волен няма да му е самотно.

Хаааа... пртизнайси, признайси, признайси.....

15.11 2015 в 20:07


До номер 2:

Колега, както виждате от соросоидните минуси е ясно, че техните загуби, чувства и живот е много по-важен от същите на всички останали хора.

Въобще соросоидите са много по-значими от останалите хора, затова ви слагат минуси, как можете да сравнявате тяхната неизмерима мъка към хората в Париж, за които между другото не дават пет пари със смъртта, загубите (хилядократно по големи) на човешките същества в Близкия Изток, Азия или Африка.

То затова и ги кормят като риби.

15.11 2015 в 19:30

Сменете лицето с някой от пострадалите при безразборните бомбардировки на сирийски и иракски села и ще може да ползвате текста почти без промяна.

15.11 2015 в 16:53

Разтърсващо, наистина! Не е за вярване,че сме съвременници на подобна трагедия и неизмеримо гадно човешко варварство в 21-ви век! Господ да прости невинните жертви!