За редактора от Първи канал Марина Овсянникова светът научи на 14 март, когато тя направи антивоенен протест в ефира на програмата „Време“. Овсянникова се появи в студиото на новините с плакат, в който призова да спре войната и руснаците да не вярват в пропагандата. Журналистката беше глобена с 30 000 рубли (250 евро) за "подбуждане към участие в несъгласувани акции". Срещу нея е образувано досъдебно производство.

Пред "Шпигел" Овсянникова разказва, че в момента се укрива у приятели и постепенно започва да осъзнава, че животът ѝ се е променил завинаги. Взема успокоителни и се безпокои за децата си – 17-годишно момче и 11-годишно момиче. Казва, че те са в Москва, но не са с нея от съображения за сигурност.

"За семейството ми моят протест е тежък удар. Майка ми все още е в състояние на шок. Синът ми ме обвини, че съм разрушила живота ни... но той е в трудна възраст. Намирам се между два огъня и не усещам особена подкрепа от семейството си. Страхувам се, дори много. Всичко може да се случи, може да инсценират катастрофа. Но не съжалявам“, казва Марина.

Дава си сметка, че е пресякла чертата, след която връщане назад няма. По нейна информация властите в Русия оказват натиск за образуване на наказателно дело срещу нея. Казва, че се е разминала само с глоба, но ако не са били децата ѝ, е била застрашена от 15 години затвор.

"По-рано политиката не ме интересуваше особено, не съм ходила по протести, но с годините се натрупаха много неща и "гайките започнаха все по-силно да се затягат". Първоначално не можехме да си избираме губернатори, после дойдоха 2014 г., ДНР, ЛНР, отравянето на Навални, репресиите срещу независимите медии. Войната, която никой не очакваше, преобърна всичко. Мислехме, че Русия, НАТО и САЩ блъфират, че дипломатите ще успеят да избегнат военния конфликт. На 24 февруари бяхме в шок", казва журналистката.

Марина е родена в Одеса, на 8 години се премества в Русия. Баща ѝ е погребан в Одеса, много от роднините ѝ живеят в Украйна. Казва, че протестът ѝ е пацифистка проява. Според нея е в интерес на Русия и на света войната да свърши възможно най-скоро.

Пред "Шпигел" Овсянникова разказва и как е подготвила протеста си:

"В Първи канал даваме седмични дежурства. До понеделник имах почивка, подготвих всичко, купих хартия и маркери, нарисувах плакат в кухнята и записах видео. Не съм обсъждала плановете си нито със семейството, нито с колегите си. В понеделник, както обикновено, отидох на работа, проучих местоположението на камерите и избрах място, където мога да стоя с плакат. Най-големият ми страх беше, че никой няма да ме види по телевизията, че всичко ще бъде напразно. Нахлух в студиото покрай полицая, който нямаше време да реагира. След като показах плаката се върнах на работното си място и зачаках. Шефовете ми дойдоха при мен, всички питаха едно и също: „Това ти ли беше наистина?“ Никой не искаше да повярва. После дойде полиция."

Овсянникова твърди, че с нея са се държали дружелюбно. Шефовете ѝ поискали да подаде молба за напускане, тя не се съгласила, но вече е сигурна, че ще го направи. Полицаите разговаряли с нея за политическата ситуация в Русия, разпитът бил провеждан от зам.-шефа на отдела за борба с екстремизма. През цялото време, докато траел разпитът ѝ, на него му звънели началници. Никой не вярвал, че сама е решила да протестира, питали я какви са връзките ѝ със Запада, за кого работи.

Журналистката казва още, че в Първи канал е работила за международните новини, имала контакти с чужди информационни агенции, правела интервюта с чужди политици и експерти. Виждала другата реалност, но приемала, че всяка страна трябва да защитава интересите си. Постепенно работата ѝ се превърнала в тежко бреме. Според нея по-голяма част от колегите ѝ са наясно какво е случва и не са пропагандисти.

"Повече от тях се раздвояват между работата и съвестта си, но имат да хранят семейства, а друга работа сега не може да се намери. Все пак за мен е добър знак, че много от тях сега напускат държавната телевизия", заключава Овсянникова.