Македония в парализа след предсрочните парламентарни избори

Георги Савчев Последна промяна на 12 декември 2016 в 14:26 6649 0

Снимка Георги Савчев

Скоро центърът на Скопие може пак да осъмне с барикади и протести.

Предсрочните парламентарни избори, които трябваше да сложат край на 2-годишната криза в Македония, поставят страната на ръба на политическата стабилност.

Никога досега в Македония не е имало подобен изборен резултат: управляващата вече 10 години ВМРО-ДПМНЕ и опозиционният Социалдемократически съюз на Македония на практика са изравнени, разликата между тях е едва около 16 000 гласа в полза на ВМРО-ДПМНЕ.

Западната ни съседка няма традиция в провеждането на екзит пол в деня на вота, а гражданската асоциация "Мост", която направи паралелно преброяване, отказа да се ангажира с прогноза за разпределението на депутатските мандати, тъй като разликата между двете главни македонски партии е минимална.

Затова в Скопие са притаили дъх и 15-и час очакват крайните официални резултати на Държавната изборна комисия (еквивалент на нашата ЦИК). А Държавната изборна комисия още не е обработила данните от десетина секции, предимно в албански села.

Каквито и да са крайните резултати, става дума за 2 места в парламента повече - и ВМРО-ДПМНЕ, и СДСМ засега имат сигурни 49 депутати, като прогнозите към момента са ДПМНЕ да е с 51, а СДСМ - с 49 народни представители.

Въпреки че и ДПМНЕ, и СДСМ се обявиха за победители часове след вота в неделя, двете основни партии в македонския блок не постигнаха главните си цели: влиянието и имиджът на "машина за избори" на формацията на Никола Груевски (която десет години печелеше вот след вот в страната с клиентализъм, репресии и партийни назначения) са силно разклатени; а опозицията, начело със Зоран Заев, дори и след скъпата и изморителна предизборна кампания, няма как "да събори диктатурата на Груевски" с 437 000 гласа.

Сътресения при албанците

В албанския политически блок обаче има радикална промяна: протестният вот излъчи две нови влиятелни партии - движението Беса и "Алиансът за албанците", и маргинализира Демократичната партия на албанците - ключов политически субект по време на прехода в Македония, с историческа роля в конфликта през 2001 г. и за Охридския рамковен договор.

Протестният вот удари и по Демократичния съюз за интеграция - дълго време най-влиятелната албанска партия в Македония, създадена от командирите на Освободителната народна армия от военния конфликт през 2001 г.

Очакванията са Демократичният съюз за интеграция да има около 10 депутати в парламента, движението Беса - 5, "Алиансът за албанците" - 3, а Демократичната партия на албанците - едва 2.

Пак протести и нови избори

Изходът от предсрочния вот в неделя предполага единствено нова политическа криза в Македония.

На първо място - изобщо не е сигурно, че опозиционният Социалдемократически съюз ще признае резултатите от изборите и ще участва в заседанията на парламента.

На второ - съставянето на правителство сред подобен резултат ще е изключително трудно. Предстоят нервни преговори: и ВМРО-ДПМНЕ, и СДСМ трябва да си осигурят подкрепата на поне 2 от албанските партии, а дори и да съставят кабинет, той ще е твърде нестабилен.

На трето място - през март 2017 г. в Македония предстоят местни избори, към които могат да се добавят и нови парламентарни - заради парализата от изравняването на силите. Но тези избори 2 в 1 през март трябва да бъдат подготвени от кабинет, който има поне минимално доверие, а временно широко коалиционно правителство с участието на ВМРО-ДПМНЕ и СДСМ е 99% невъзможно, дори и за 3 месеца.

Ето защо скоро центърът на Скопие може пак да осъмне с барикади и протести, както през 2015 г.