Командирът Спартак: По тялото си имам пет излишни дупки. Азов е моят живот

Спартак е командир на инструкторите от 12-та бригада със специално предназначение Азов. Роден е в Днепровска област. Той е на 26 години. От тях вече 7 години се сражава срещу руските окупатори. С него разговаря кореспондентът на OFFNews в Украйна Горица Радева.

Горица: Разкажете за живота си преди войната.

Спартак: Преди пълномащабната?

Горица: Изобщо преди войната.

Спартак: Преди да се присъединя към армията учих. Много млад започнах да служа. Бях на 19 години, през 2018-а.

Горица: Директно в Азов?

Спартак: Не. Разпределиха ме в 25-та отделна въздушно-десантна бригада.

Горица: А как взехте решение да отидете в армията?

Спартак: В страната ми се води война. Нямам морално право на друг избор. Аз съм мъж. А когато страната е във война, мъжете са длъжни да воюват.

Горица: Какво е Вашето отношение към тези мъже, които не искат да воюват, боят се, крият се…

Спартак: Това е провокационен въпрос. Не знам какво да отговоря. Мисля, че мъжете нямат морално право да остават встрани от конфликта, когато собствената им държава е нападната.

Горица: Защо решихте да се присъедините към Азов и кога?

Спартак: През пролетта на 2023 година. Попълних анкета през декември 2022 година, малко преди Нова година. И пролетта ме взеха. А защо ли… Има ли по-добри варианти? Няма. Къде? В спецназа? Аз съм стар вече. (Смее се).

Горица: Какво за Вас е Азов?

Спартак: Азов е моят живот. Реално, един месец от годината отделям на жена си, останалите 11 месеца на бригада Азов. Хората, които имат време да се замислят върху това, разбираемо пехотинците нямат тази възможност, а всички останали – живеят така. С какво живеете Вие? С Азов. Целият Ваш живот е бригадата. Вие помните ли какъв е бил животът Ви преди Азов?

Горица: Кое отличава Азов от другите подразделения?

Спартак: Може да се сравнява само с другите подразделения от същия вид. Не може да се сравнява например бригада със специално предназначение с танкисти. Не защото ние сме по-добри или по-лоши, а защото имаме различна работа. В нашата сфера със сигурност не сме по-лоши от останалите. Ние сме хора, от които може да се вземе пример. И на много иновации даваме живот, особено що се отнася до планирането, щабната работа, подготовката на личния състав. Даже противникът по достойнство е оценил подготовката на нашия личен състав и по-рано, и сега. Смятам, че от нас трябва да вземат пример. И ние сме готови да споделяме опита си.

Има американски опит, който в условията на тази война е повече теоретически. Ние тази теория прилагаме в реалната война и ни се получава. Това е емпирически опит, който никой няма.

Горица: Кое е най-интересното във Вашата работа в Азов?

Спартак: Хората. Аз обичам да общувам с хората. Всеки ден нещо ново и интересно. Въобще аз имам най-хубавата работа в света. Какво по-добре можеш да правиш, ако си човек, който е воювал и има опит, освен да учиш, да подготвяш другите хора. Аз имам малко подразделение от инструктори. Там всички са с боен опит. Соловей, когото видяхте, има сериозни проблеми с гръбначния стълб. Хектор, имаше осколка в мозъка, по всички параметри трябваше да е парализиран, да пуска слюнки, а сега учи хората. Възстанови се, искаше да бъде полезен, сега се чувства отлично в отделението на инструкторите. Мене, както ме гледате, имам пет излишни дупки. Имам три осколки. Но искам да бъда полезен и да върша своята работа. Може да се върнем на въпроса какво за мен е Азов. При нас много хора, след ранявания, несъвместими с активната служба, никъде не отиват, продължават да работят за своето подразделение.

Горица: Кое е любимото Ви оръжие?

Спартак: Този въпрос е по-сложен и от тези за политиката. Смятам, че всички оръжейни системи, минали бойно кръщение и стоящи на въоръжение, имат право на живот. Ако оръжието не е откровено лошо, то може да се използва. Не уцелва автоматът в края на краищата, а стрелецът. Колкото и модулно, съвременно, идеално за изпълнение на задачи оръжие да има, ако стрелецът не е способен да реализира потенциала му, то няма никакво значение. На мен ми харесват пистолетите – Колт 1911 е прекрасен пистолет.

Горица: Има ли разлика между хората, които са били на обучение в началото на пълномащабната война и сега?

Спартак: Хората, които идват, са мотивирани, нормални, млади, просто са по-малко. Бригадата се разширява и трябват хора. Мобилизирани ние не вземаме, а само идейни и доброволци. Знаете ли? Хората, които отиват в армията се делят на четири основни групи.

Първите, които са така да се каже по династия – дядо му е бил в армията, баща му, и той е дошъл в армията, защото в семейството му така е прието.

Вторите идват за пари, много армии в този свят са способни да дават заплата и поощрения за хората, които работят на договор за тях. Това много масово го използва руската армия, но при тях не е толкова, защото дават постоянно много пари, а защото живеят толкова лошо, че го приемат за еднократно плащане - за тях става дума за много пари, които не могат да получат по друг начин. Това е много удобно. Направи така, че народът да живее лошо, да яде само макарони, да не му стигат парите, да му тече покрива а парите да му стигат да си купи леген, за да събира там водата. Предложи му милион рубли и веднага ще отиде да умира за царя.

Третата група са садисти. На тях просто им харесва да убиват хора. В армията можеш легално да се стреляш по хора.

Четвъртата група са идейните хора, тези, които воюват за своите идеи, за страната си. И ние вземаме само от тази четвърта група хора.

Горица: Какво е Вашето отношение към пленниците?

Спартак: Мисля, че ние се отнасяме към тях както трябва. По този начин са длъжни да се отнасят всички с пленниците. Ние не ги бием, оказваме им медицинска помощ, не ги нараняваме, нито един руски военнопленник не се у върнал у дома инвалид. Така трябва да бъде и от другата страна. Ако поемаш отговорност да вземеш военнопленник – то бъди така добър, прави го в съответствие с всички международни норми. Условията, в които живеят, трябва да бъдат нормални. Ако ти не си готов да осигуриш нормални условия за пленници – не ги вземай в плен. При нас към пленниците се отнасят нормално, оказват им медицинска помощ. Нашите евакуират пленници в тежки условия. Вижте например Ромарио от нашия взвод. Имаше ситуация, в която своите ранени не можеха да евакуират, а успяха да евакуират ранен руснак. Ромарио му каза: „Ако не беше стрелял по нас, даже нямаше да си ранен.“ От нашите поне един в плен взели ли са? Не. Всичките ги разстрелват на място.

Горица: Как се отнасяте към разговорите за примирие и всичко, което Тръмп говори?

Спартак: Нямам мнение по този въпрос. Аз си върша работата си толкова добре, колкото ми се получава. И ми се случва да ми се получава…

Горица: Според Вас кога и как ще свърши войната?

Спартак: Не знам. Някога ще свърши, не може вечно да продължава. Но кога – не знам. Сега няма обективни предпоставки да свърши. Сега сме в такова състояние. Войната свършва с победа на едната страна над другата. Тези световни съглашение са отсрочка. Помним Чечня. Войната, ако свърши с някакви хартийки... на всички им е все едно за тези хартийки. Будапещенски меморандум подписваха и какво после? На никого не му е интересно кой какво е подписал. Какъвто и да е мир на хартия е кратковременен и води до още една война. А предпоставки ние да победим или противникът да победи, в момента няма. Войната ще продължи още дълго.

Горица: Какви са мечтите Ви по време на войната, ако приемем, че ще продължи още дълго? И за какво мечтаете след края й?

Спартак: След войната ще тренирам хората, ще ги уча. Аз друго не мога да правя, обективно, но това мога да го правя добре. Украинското общество е слабо милитаризирано. Не е като в САЩ където, например имат военна култура, уважение към ветераните и т.н. Аз ще развивам този сектор.

Горица: Какво бихте казали относно чуждестранните оръжия, които получава Украйна?

Спартак: Аз имам автомат украинско производство. С чуждестранни патрони го зареждам. Достатъчно са.

Горица: А какво бихте казали на хората в България и в Европа, които са се уморили от войната?

Спартак: Мисля, че трябва да си съберат мислите, да се вземат в ръце и тази милитаризация на обществото, за която говорихме, да я проведат в своите страни. Защото, даже когато ние тук победим, а ние задължително ще победим, този руски рак, който е дал метастази навсякъде. До България е Сърбия, където има метастази. Преди 15 години най-големият проблем на света беше ислямският тероризъм. Сега този проблем е на заден план, сега основният проблем е руският тероризъм. И всички страни трябва да са подготвени.

Горица: Какво бихте казали на хората, които вярват в руската пропаганда относно Азов?

Спартак: Тя е необективна. Какво от тази пропаганда може да се възприеме като обективно? Че аз съм фашист? Та вижте ме, аз съм черен. В нашата рота главният сержант по обезпечаването е арменец. Какви фашисти?

Горица: А какво бихте казали на хората в България, които помагат на Азов?

Спартак: Благодаря. Какво повече мога да им кажа?

Горица: Как си представяте Украйна след 10 години?

Спартак: Вие такива фундаментални въпроси задавате. Как си я представям обективно или как искам да бъде?

Горица: Обективно.

Спартак: Ще ни бъде много трудно. Да кажем, условно, че след 5 години свърши войната, то в следващите 5 години трябва да възстановяваме всичко. Ако се хванем в ръце, всичко ще е наред. Ако се пуснем по надолнището с корупция и т.н…. Не знам какво ще стане… Сложно ми е да говоря за политика, понеже съм аполитичен, не защото нищо не разбирам, а защото тази вряща, смърдяща каша ме вбесява…

Горица: Кое е най-позитивното в армията?

Спартак: Хората. Тук срещаш най-добрите хора от обществото, конкретно в тази бригада. Тук лоши хора не че няма, но са по-малко в сравнение с където и да било. Защото хората, които идват са мъже, или тук стават мъже. Даже жените стават мъже. С тях е много просто и лесно да общуваш. Тук всички хора са виждали смъртта. С когото и да общуваш, той вече е видял най-страшното в своя живот.

Следете новините ни в GoogleNews