Quantcast

Какво предстои след мирното споразумение между ОАЕ и Израел

Йорданка Веселинова Последна промяна на 28 август 2020 в 16:09 2693 0

Eрусалим - свещеният за трите монотеистични религии град

Снимка Pixabay

Мирното споразумение между Израел и Обединените арабски емирства, сключено на 13 август, предизвика широк обществен отзвук и полярни коментари - от “историческа сделка” и крачка напред към мира в региона за едни, до лицемерен акт и “нож в гърба” за други. 

Споразумението

На 13 август Израел и Обединените арабски емирства сключиха мирно споразумение - първото такова от 1994 г. То ще бъде известно като Авраамското споразумение (произхожда от концепцията за общото начало на трите авраамически религии). Сключването му беше обявено лично от президента Доналд Тръмп. Очаква се официалното подписване да бъде през септември във Вашингтон, в присъствието на американския президент.

Сделката между Израел и ОАЕ има няколко основни момента:

  1. Израел ще спре да прилага плана си за анексия на териториите на Западния бряг на р. Йордан, където има израелски селища. Това беше предвидено и в плана за Близкия изток на САЩ;
  2. Полагане на усилия за справедливо и трайно уреждане на израело-палестинския конфликт;
  3. Разработване на стратегии за сътрудничество при лечение и разработване на ваксина срещу COVID-19. Това стана ясно от публикацията на Тръмп в Туитър.
  4. Разширяване на връзките с арабските мюсюлмански страни.

Според анализаторите нормализирането на отношенията между двете държави не е изненадваща новина, тъй като досега, макар и неофициално, те са имали сходни интереси в региона (например в Либия, в Судан и дори в Източното Средиземноморие).

Възможността предимно шиитския Иран да измести другите арабски държави със сунитско мнозинство като основен поддръжник на палестинците представлява сериозна опасност в региона. Всъщност, сближаването на Израел и ОАЕ до голяма степен се основава на споделеното недоверие към Иран.

ОАЕ е първата арабска държава от Залива, която сключва подобно споразумение с Израел и третата арабска държава - след Египет (1979 г.) и Йордания (1994 г.), поддържаща дипломатически отношения с еврейската държава.

След години наред, през които премиерът Нетаняху се хвалеше за многото тесни връзки на Израел с някои арабски държави, за които не се съобщава публично, първата сключена такава със страна от Залива вече е факт. Освен това сключването на споразумението идва в най-подходящия момент за израелския премиер, срещу когото има няколко заведени дела за корупция, рейтингът му е сринат и срещу него протестират стотици израелци.

Сделката допринася и за имиджа на ОАЕ като средище на толерантност в Близкия изток, въпреки че е управлявана от авторитарни лидери, коментира Асошиейтед прес.

Визитите на Помпейо в Близкия изток - опит за нормализирането на отношенията на другите арабски страни с Израел?

Посещението на Държавният секретар на САЩ Майк Помпейо в Близкия изток (визитите му включват Израел, ОАЕ, Судан и Бахрейн) идва след неуспешния опит на САЩ да удължат оръжейното ембарго върху Иран, както и възможността за въвеждането на повторни санкции срещу държавата. Целта на визитите му в региона е да убеди още арабски държави да последват примера на ОАЕ, пише Ройтерс.

В началото на седмицата, по време на визитата си в Ерусалим, държавният секретар на САЩ - Майк Помпейо, изрази надежда, че след ОАЕ и други арабски държави ще установят дипломатически отношения с Израел. Той добави, че признаването на Държавата Израел и сътрудничеството с нея ще укрепят сигурността в региона и ще подобрят живота на хората в Близкия изток.

Как беше приета сделката по света?

САЩ:

Сделката между ОАЕ и Израел се приема от анализаторите като голяма победа за Доналд Тръмп, който тази есен отново ще влезе в надпреварата за Белия дом. Всъщност, това е първото успешно начинание на Тръмп в региона - след досегашния му неуспех да сложи край на войната в Афганистан и да гарантира мира между Израел и Палестина.

Именно американският президент потвърди за сключването на сделката чрез съвместно изявление на представители на трите държави, публикувано в Туитър профила му. Там той определи сделката като “забележителен пробив” и “историческо мирно споразумение между двама големи наши приятели”.

Анализаторите отбелязват още, че от Иранската революция от 1979 г. американската външна политика в региона страда от един съществен недостатък. А именно - партньорите на Вашингтон в Близкия изток имат фундаментални различия помежду си и респективно - отношенията им се характеризираха най-общо с една дума: Нетърпимост. Именно това беше и причината за невъзможността да се създаде някаква официална антииранска организация, в която САЩ можеха да впрегнат военното превъзходство на Израел, милитаризирания Египет (армията е една от най-големите в света и надвишава 900 хил. военнослужещи и още почти половин милион военни от запаса; по данни на "Global Firepower Index" тя е деветата по големина в света) и големите финансови възможности на Саудитска Арабия.

Германия:

Германия също приветства сделката. Външният министър на федералната република я определи като “важен принос за мира в региона”.

ООН:

Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш пък заяви, че благодарение на споразумението може да бъде установен траен мир в региона.

Египет:

Египетският президент Абдел Фатах Сиси приветства споразумението. Той написа в Туитър: “Той добави, че признаването на Държавата Израел и сътрудничеството с нея ще укрепят сигурността в региона и ще подобрят живота на хората в Близкия изток.Той добави, че признаването на Държавата Израел и сътрудничеството с нея ще укрепят сигурността в региона и ще подобрят живота на хората в Близкия изток.”

Саудитска Арабия:

Саудитска Арабия, заяви, че ще се придържа към арабския план за мир от 2002 г., който поставя условието изтегляне на Израел от окупираните през 1967 г. арабски територии, следвайки принципа “земя срещу мир”. Анализаторите обаче твърдят, че неминуемо предстои затопляне на отношенията между Рияд и Ерусалим, тъй като ОАЕ не биха предприели такава стъпка, ако не са я съгласували със Саудитска Арабия.

Палестина:

Палестинското ръководство остро разкритикува сделката, определяйки я като предателство и крах на арабската мирна инициатива. Анализатори твърдят, че за тях сделката е както победа - защото се предвижда спиране на анексията на територии, така и зауба - защото арабска държава се споразумява с Израел преди да има подписано мирно споразумение с Палестина, по силата на което да бъде създадена независима палестинска държава.

Ханан Ашрауи - висш палестински представител, остро разкритикува сделката, твърдейки, че по този начин ще се увековечи израелската окупация на Западния бряг. Говорител на палестинската организация Хамас пък определи сделката като нож, забит в гърба на палестинците.

Турция:

Турция определи споразумението като лицемерно. В съобщение на Министерството на външните работи на страната се казва следното: “Историята и съвестта на народите в региона няма да забравят и никога няма да простят това лицемерно решение на ОАЕ, които предадоха делото на палестинците заради тесните си интереси и се опитват да представят това като акт на самоотверженост".

Нещо повече, ден след новината за споразумението президентът Реджеп Тайип Ердоган заяви, че Турция обмисля да затвори посолството си в Абу Даби и респективно - замразяване на дипломатическите отношения на страната с Емирствата, предаде Ройтерс.

Всъщност към момента има много противоречия между Абу Даби и Анкара. Турският президент обвинява престолонаследника Мохаммед бин Зайед, че е финансирал опита за преврат през 2016 г., Зайед пък отправя критики срещу Турция, която според него е “новият логистичен център” на Мюсюлманско братство.

Иран:

Иран определи сделката като опасна и незаконна. Това стана ясно след изявление на иранското външно министерство пред държавната агенция ИРНА. “Срамното решение на Абу Даби да сключи споразумение с фалшивия ционистки режим е опасен ход и ОАЕ и другите държави, които го подкрепиха, ще са отговорни за последиците му", казаха още от министерството.

Резултатите:

Въпреки споразумението обаче, Израел ще цели да попречи на евентуалната голяма сделка за продажба на F-35 на ОАЕ. Целта е гарантирането на военното превъзходство на държавата в региона, част от разбирателството между Ерусалим и Вашингтон, което действа от края на шестдневната война от 1967 г. насам. Това идва след информация, разпространена от израелски вестник, според която администрацията на Тръмп се подготвя за “гигантска” сделка за продажба на F-35 на ОАЕ, споразумение, което както се твърди, е част от посредничеството на Щатите в сделката между двете страни.

Израелският енергиен министър Ювал Щайниц коментира пред радио Кан, че в миналото сделките за продажба на САЩ с ОАЕ на изтребители F-16 и със Саудитска Арабия на изтребители F-35, е било “против нашите желания”. Въпреки това той каза, че дори евентуална нова продажба на изтребители на Емирствата, не би представлявала заплаха за Израел, тъй като разстоянието с ОАЕ е повече от два пъти на обхвата на F-35. Този тип изтребители не могат да изминат това разстояние без зареждане.

Пряк резултат от споразумението е новооткритата телефонна връзка между Абу Даби и Ерусалим. Допреди споразумението телефонните разговори бяха блокирани. Освен това в Емирствата вече е достъпен и уебсайтът “Таймс ъф Израел”.

Друг пряк резултат от споразумението е бъдещото сътрудничество между арабската APEX National Investment и израелската TeraGroup в проучването на коронавируса, пишат Асошиейтед прес и ДПА. Целта е разработването на бърз тест.

Освен това за първи път ще бъде възможно израелските туристи да почиват в Залива. Това стана ясно няколко дни след сключването на споразумението, след като израелската туристическата компания “Авиейшън линкс” съобщи, че ще започне да продава ваканционни пакети за хотелите “Риксос” в ОАЕ.

След споразумението започнаха преговори за директни полети между двете държави през Саудитска Арабия. Ако държавата - люлка на исляма, отвори въздушното си пространство за тези полети, то това ще е явен знак, че възможно Рияд да последва примера на Абу Даби. Впрочем, в последните години престолонаследника Мохамед бин Салман излъчваше позитивни сигнали спрямо Израел.

В.”Гардиън” пише, че по време на Рамазан - месецът, когато вечер по традиция хората в Саудитска Арабия гледат сериали заедно, по сателитния канал МВС, контролиран от кралството, е започнало излъчването на два сериала с произраелски послания. Според анализаторите това може да се тълкува като меката сила на Рияд, който може да последва стъпките на Абу Даби. Към момента Саудитска Арабия не признава Израел и въздушното ѝ пространство е затворено за израелски авиолинии.

След сключеното споразумение, в Емирствата се породи напрежение. Група активисти от ОАЕ заяви, че то нарушава действащият в страната закон, в който е заложен “бойкот на Израел”, както и чл.12 от конституцията, който гласи: "подкрепа на арабските и ислямските въпроси във външната политика".

В контекста на споразумението възникна напрежение между ОАЕ и Иран. То беше породено от действията на бреговата охрана на Емирствата, която откри огън по ирански рибарски кораби. В резултат загинаха двама души, както и задържането на екипажа на един от корабите. В отговор Иран съобщи, че е заловил кораб, регистриран в ОАЕ и, че е задържал екипажа му.

Коя арабска страна може да е следващата?

Бахрейн беше първата арабска държава, която приветства споразумението. Освен това връзките между Ерусалим и Манама датират от 90-те години, като освен това двете държави споделят еднакви негативни чувства срещу Иран. Според Бахрейн Иран се възползва от шиитското население на страната, за да разклати сунитското управление.

За Судан евентуалното бъдещо нормализиране на отношенията с Израел би било полезно, тъй като по този начин би било възможно изваждането на страната от черния списък на САЩ за страни, подкрепящи тероризма. Това пък би премахнало и санкциите, налагани на страната.

Въпреки че Оман също подкрепи споразумението, по-късно от управляващите заявиха, че държат на “правата” на палестинците. Страната поддържа отношения както със САЩ, така и с Иран и поради това по-вероятно е тя да запази неутралитет.

Катар имаше скрити отношения, най-вече търговски, с Израел, но пък и същевременно подкрепя палестинската организация Хамас. Според експерти затопляне на дипломатическите отношения между Доха и Ерусалим не е възможно преди решаването на палестинския въпрос.

Кувейт също едва ли би нормализирал отношенията си с Израел. Това е така, най-вече, защото правителството използва антиизраелския тон, за да заеме “позицията на народа” и следователно да затвърди подкрепата в себе си.