Южен Судан обяви масов глад

4,9 млн. души се нуждаят спешно от храна

Последна промяна на 20 февруари 2017 в 15:58 16317 0

Снимка AP

Южен Судан официално обяви състояние на масов глад. По данни на ООН това се случва за пръв път в света от 6 години насам. Над 100 000 души са на ръба на смъртта заради липса на храна, съобщи Би Би Си.

Причината за мизерното състояние на хората са гражданската война и икономическия колапс. В Йемен, Сомалия и североизточната част на Нигерия също има опасност от недохранване на населението.

Гладът в момента засяга части от Южен Судан, но хуманитарни групи предупреждават, че кризата може да се разпространи.

Представители на Програмата на ООН срещу световния глад и на Детския фонд на Уницеф казаха, че 4,9 милиона души - повече от 40% от населението на Южен Судан, се нуждаят спешно от храна.

В доклада пише, че е необходимо увеличаването на хуманитарната помощ, за да се предотврати развитието на глада в други уязвими райони.

"Ако адекватна помощ дойде навреме, положението може да се подобри през следващите месеци и ще се намали бъдещо разпространение", се казва в доклада.

Джойс Лума, ръководител на програмата в Южен Судан, заяви, че гладът е постигнат изкуствено заради години на конфликти в цялата страна, които са задушили производството на растителни култури и са попречили на работата на фермерите.

Това не е първият път, в който Южен Судан е преживявал такава криза. По време на войната за независимост през 1998 година отново е имало масов глад.

Миналата седмица ООН предупреди, че повече от 20 милиона души може да са изправени пред мизерия и глад през следващите шест месеца.

Ситуация на масово гладуване се обявява само когато са изпълнени определени мерки за смъртност и недохранване. Те са:

- Най-малко 20% от домакинствата в една област трябва да са изправени пред екстремен недостиг на храна и да имат ограничена способност да се справят с глада;

- Остро недохранване се обявява при над 30% гладуващи;

- Смъртността трябва да надвишава 2 на 10 000 на ден.

Обявяването на глад не обвързва ООН със задължения, нито неговите държави-членки, но организацията помага да се фокусира световното внимание върху проблема.