Френският ежедневник "Ла Кроа" в репортаж се спира на преброяването на населението в Северна Македония, което се организира след две десетилетия. Вестникът го нарича "ултрачувствително преброяване", съобщава кореспондентът на МИА в информация за БТА.

Бившата югославска република, където мнозинството македонци славяни живеят заедно с голямо албанско малцинство, не се е преброявала от 2002 година. Поради потенциалното влияние върху етническите общности това е деликатна операция, източник на фронтови битки, пише "Ла Кроа" и припомня, че преброяване, от съществено значение в страна, която претендира да влезе в Европейския съюз, трябва да се провежда на всеки десет години, но досега това срещаше силен отпор.

Журналистът от АФП следи работата на Илина Димитриевска, която ходи от къща в къща в "Илинден", населено място източно от Скопие с предимно македонско население. 

"Всичко върви добре тук, нито един преброител не е върнат", казва младата жена.

Подобна е констатацията и на Вьолца Мустафа от Сарай, която е преброила всички членове на своето семейство.

Френският вестник припомня, че конституцията на страната дава определени права на всяка етническа общност, която е над 20 процента от населението, на национално ниво, както и на местно ниво. Разпределението на определени публични функции в полиция, армия или министерства, подлежи на етнически квоти. Също така това се отнася за употребата на различни езици в официални документи или в образованието.

Последното преброяване се състоя една година след конфликта през 2001 година между албанските бунтовници и македонските сили.

Страната тогава имаше 2,1 милиона жители, две трети македонци, 25 процента албанци, както и сръбско, бошняшко, ромско и турско малцинство.

Но оттогава експерти преценяват, че населението е намаляло на 1,6 милиона или 1,7 милиона поради масовата емиграция.

През 2011 година бе прекратен опитът за преброяване с обвинения между етническите общности за опити за увеличаване на цифрите.

Според Националния статистически институт няколко дни преди края на преброяването на 30 септември, над 1,3 милиона души са отговорили на въпроси за тяхната религиозна и етническа принадлежност, майчин език, използван език, ниво на образование или приходи.

Но операциите са оспорвани от определени общности, които предварително обвиниха социалдемократическото правителство на Зоран Заев, че иска да фалшифицира резултатите.

Депутатът Димитър Апасиев, лидер на левичарската опозиционна партия Левица се застъпва за бойкот с мотива, че методологията, която се използва, ще бъде неблагоприятна за македонците. Той твърди, без да дава доказателства, че 200 000 души ще последват неговия призив.

Емин Хусев, представител на турската общност, предупреди, че ако турците са по-малко от 7 процента, те няма да признаят резултатите. Същата история е с Демократичния съюз за интеграция, албанския участник в правителствената коалиция, за който операцията ще бъде нелегитимна, ако албанците се окажат под 20 процента.

Проблемът между Северна Македония и България, която блокира кандидатурата на Скопие за ЕС, искайки от страната да признае своите български корени, също така прелива и върху преброяването.

В София някои политици обвиняват Скопие, че извършва натиск върху 130 000 жители, които имат български паспорт, да не се заявят като граждани, които имат български произход. Правителството твърди, че липсата на демографски данни затруднява планирането на нуждите на населението и държавата.
Правата на общностите ще останат абсолютно същите, обещава Зоран Заев. Главната цел е да знаем колко граждани имаме, колко живеят в чужбина, за да можем да планираме.

От своя страна ВМРО-ДПМНЕ, дясна опозиция, която първоначално се противопостави на преброяването, обвинявайки правителството, че иска да увеличи броя на албанското население, а след това се позоваваше и на ковид кризата, накрая завърши, като се присъедини към него. Макар да предупреди, че внимателно ще следи резултатите, очаквани в началото на 2022 година, пише "Ла Кроа".