Еврокомисарят по климата Хукстра: Ако искаш мир, готви се за война (видео)

Климатична катастрофа и геополитическата несигурност – как ЕС планира да оцелее при подобни сценарии

Искра Ангелова 25 април 2025 в 16:04 2448 1

Ексклузивно интервю на живо за OFFNews на Искра Ангелова с еврокомисаря по климата Вопке Хукстра: „Целта от 90% намаление на емисиите до 2040 г. трябва да стане закон“.

Той е познат с прецизността на финансист, енергията на дипломат и визията на стратег – но сега, в ролята си на европейски комисар по климата, нулевите емисии и чистия растеж, Вопке Хукстра поема може би най-голямото предизвикателство в кариерата си: да гарантира, че ЕС ще изпълни ангажиментите си към климата по справедлив, икономически устойчив и технологично напредничав начин. Във интервюто си с Искра Ангелова за OFFNews той говори за климатичната дипломация, декарбонизацията на индустрията, данъчната реформа, новите реалности пред ЕС във връзка с войната на Путин в Украйна, новия президент на САЩ и  битката срещу дезинформацията. Но кой е Вопке Хукстра?


Роден на 30 септември 1975 г. в Бенеком, Нидерландия, Вопке Хукстра е опитен политик и икономист, женен с четири деца. Завършил е право и история в Лайденския университет, специализирал е икономика в LUISS в Рим и има MBA от престижното INSEAD (Фонтенбло и Сингапур).

Кариерата му започва в Shell, преминава през консултантския гигант McKinsey & Company, където става партньор през 2013 г., и продължава в политиката. От 2011 до 2017 г. е сенатор и зам.-лидер на Християндемократическия алианс (CDA). В третото правителство на Рюте (2017–2022) е министър на финансите, а в четвъртото (2022–2023) – министър на външните работи и вицепремиер. От 2023 г. е еврокомисар по климата, а от 2024 – и по нулевите емисии и чистия растеж.

Извън политиката е бил председател на Надзорния съвет на Националния морски музей, член на борда на Института Хюбрихт и посланик на Центъра за детска онкология „Принцеса Максима“.

Това е Off News, с нас е комисар Хукстра. Благодарим ви, че приехте поканата. Аз съм Искра Ангелова и ще говорим за климатичните промени.

Благодаря ви, че ме поканихте.

Преди всичко, благодаря ви, че дойдохте в България. И тъй като всички знаем, че климатичните промени са един от най-големите проблеми, пред които е изправено човечеството днес, какви са основните цели на Европейския съюз до 2050 г., включително на Зелената сделка?

Да, наистина. И сте абсолютно права. Това е един от най-належащите проблеми, пред които е изправено човечеството. И между другото, той няма да бъде решен в следващите няколко години.
Той ще остане актуален в продължение на години.

Ако все още ни има…

Е, това е предположението, което бих направил.
Но сте абсолютно права. Ще трябва да се справяме с много задачи едновременно и сме изправени пред множество кризи. Срещаме се с огромен проблем, свързан с безопасността и сигурността, особено по отношение на Русия.

Изправени сме пред значителни икономически сътресения в търговията, но и пред всички задачи, които трябва да изпълним вътрешно, като Европейски съюз. Има ги и климатичните промени, които засягат Европа, но и цялата планета. Сега трябва да се погрижим да се справим с всички тези проблеми едновременно.
Това е трудно, но все пак мисля, че е възможно.

По-късно ще говорим за Русия, но истината е, че само 7 % от вредните емисии идват от Европа. И все пак Европа е най-отговорният участник в този разговор.

Дори по-малко към момента. Сега сме спаднали до 6 % от глобалните вредни емисии.

Как бихте отговорили на хората, които казват: „Защо да даваме пари за нещо, което всъщност не сме причинили ние, нали?“ От една страна, това е вярно.

Абсолютно. Трябва да се уверим, че тези, които са отговорни за 94%, продължават да правят повече по темата. Не само защото това е въпрос на справедливост, но и защото, ако искате да решите проблема, не можете просто да го решите в рамките на вашите 6%, нали? Трябва да решите проблема с останалите 94%. Защото в същото време това е в наш интерес. Причината е, че климатичните промени не правят разлика къде са изпуснати вредните газове.
Няма значение къде се изхвърлят емисиите във въздуха. Те все пак ще засегнат планетата. И тук има една интересна статистика.
Светът вече се затопля с около 1,5 градуса. Европа се затопля с около 3 градуса. Така че виждаме непропорционалния ефект, на наша територия - върху европейската земя.
Ето защо е абсолютно наложително да се погрижим да се направи повече, не само в Европа, но и в чужбина.

В една от лекциите си споменахте Китай като проблем, с който се сблъсквате. И все пак Китай е страната, която произвежда, първо, много вредни отровни емисии, но, второ, и най-чистите технологии.

Да, така че е смесено. И между другото, по това време говорих и за явно нелоялната конкуренция, за явните икономически порочни практики. Във всички икономически сфери.
Е, тук отново един пример може да помогне. Ако погледнете областта на слънчевата енергия и слънчевите панели, които хората могат да поставят на покривите си. Преди няколко години тази индустрия беше 95 % произведена в Европа.
Днес 95% е китайска. Аз съм привърженик на конкуренцията, но тя трябва да е честна. И знаем, че в тази област продуктите, които влязоха в Европа, бяха силно субсидирани от държавата.
Те наводниха пазара. Това е явно нелоялна конкурентна практика. Освен това имаме и редица проблеми, свързани с безопасността и сигурността.
Някои от тези предизвикателства идват от Китай.

Да. За нашите зрители, които не са толкова запознати с темата, моля, дайте ни някои научни данни. Защото трябва да знаем как климатичните промени ще променят света ни, нали? Те са драстични.

Да, така е. И засягат не само екосистемата, в която живеем, но и живота на хората.
Но ако се опитате да изчислите икономическите последици, ще видите, че те са огромни. Ако изчислите за Европа за последните няколко години, ще видите, че щетите възлизат между над 50 и 100 милиарда евро годишно. Това се дължи на наводнения, суша, горещини и всевъзможни други последици от климатичните промени.
И цената ще продължава да расте. Така че в следващите години ще надхвърли 50-100 милиарда евро годишно. Защо? Просто защото температурите се повишават и щетите ще нарастват.

Е, икономическите щети са част от вашата от компетенция на бивш финансов министър в правителствата на Рюте в Холандия. Но има и морални, и природни щети – кораловите рифове, измиращите животни, изчезващите екосистеми, нали? В известен смисъл просто ще унищожим природата.

Така че наистина става въпрос за екосистемата.
Това засяга пряко и геополитиката, защото хората, които не могат да си изкарват прехраната на едно място, може да се преместят на друго. Засяга икономиката ни. Ще засегне всички или много от аспектите на нашия живот.
И така се връщаме в началото. Ето защо е толкова важно да се справим с проблема.

Добре. Как България се справя с всичко това? Мисля, че за много българи тази концепция е малко абстрактна.

И да, и не, нали? Но става много конкретна, ако погледнем някои от неблагоприятните ефекти на климатичните промени. Много хора в Европейския съюз, за съжаление, са преживели наводнения.
Погледнете какво току-що се случи във Валенсия.

Пожари...

Преживели са пожари, преживели са горещини и суша.
И да, някои от тези събития са се случвали и преди 30, 40, 50 или 100 години. Но честотата им значително се е увеличила.

И мащабът.

И мащабът ще се увеличи още повече. Така че повече хора ще бъдат засегнати и щетите ще бъдат по-големи. За съжаление, това вече не е нещо, което се случва някъде на друго място, на други хора.
Това се случва на все повече от нас и все по-често.

Има ли възможност България да предоговори Плана за възстановяване и устойчивост по отношение на проекти, свързани с производството на енергия от въглища и електроцентрали?

Разбирам, че България току-що е представила нова версия на плана.

Има ли шанс?

Не мога да влизам в подробности, защото други хора в момента го разглеждат.
Но от това, което разбирам, това е по-солиден план, който е по-задълбочен и по-широк. И като цяло е много важно да се заяви ясно, че като Съюз, като Европейска комисия, нямаме друго желание, освен да се уверим, че страните ще успеят в това.

Имам въпрос, който ми беше изпратен от предишния министър на околната среда на България.
Как ще съгласувате бюджетните нужди за отбрана? Когато Европа харчи толкова много за отбрана и тези пари ще отидат за въоражаване срещу Русия, във връзка с войната в Украйна. А и нека не забравяме Съединените щати, като голям играч в момента - как ще се справите с тези два много важни разхода? Климатичните промени и отбраната.

Бихте искали да можете просто да изберете едното и да оставите другото настрана. Но това няма да сработи, нали? Така че ще трябва да се справите и с двата въпроса.
И според мен едно от нещата, които трябва да направим, е да продължим да инвестираме разумно и в двете области. Трябва да се погрижим да увеличим размера на пая и да развием икономиката си. Защото, честно казано, дори в този разговор, без да искам да критикувам, често се говори за това как да разделим пая, а не как да го увеличим, за да имаме повече за харчене.
Същото важи и за политиката. Много често става въпрос за това какво отива за какво. Но според мен по-устойчивият икономически растеж, по-чистият икономически растеж трябва да бъде част от рецептата.
Защото тогава става по-лесно. Тогава можете да платите за действия в областта на климата. И можете да платите за отбрана. Можете да платите за здравеопазване. Можете да платите за образование. И аз не бих могъл да избера едно, да го изтъкна и да кажа: „Ето, това е най-важното“.
Всички са важни и всички трябва да бъдат разглеждани повече или по-малко едновременно.

Но ако наближава война...

Тогава е абсолютно ясно, а аз винаги съм бил твърд привърженик на отбраната, че е абсолютно критично важно да направим огромна крачка напред, тук и сега, в областта на отбраната. Точка.
Това е много важен въпрос, който трябва да обсъдим.

Вие трябва да ми кажете какво мислите. Подготвя ли се Европа за война в момента?

Трябва да сте подготвени за война, за да я избегнете. Това е логиката, която важи от хиляди години.
Si vis pacem para bellum. Ако искате да избегнете война, трябва да се подготвите за нея. Защото тук въпросът е, че слабостта провокира.
Ако сте слаба нация с уязвима държава, изложена на капризите на агресор, може да предизвикате тази агресия. И това е урок, който за съжаление сме научили многократно…

…по трудния начин.

И това, което трябва да направим, е да се уверим, че за руснаците е абсолютно ясно, че не трябва дори да мислят да тестват нашата решимост.

Говорейки за руснаците, всички гледахме тази силно смущаваща среща между президента Зеленски и президента Тръмп. Какво си мислихте, докато я гледахте?

Беше жалко. Разбира се, бих искал да видя друг сценарий и по-голямо сближаване.
За мен е кристално ясно, че няма алтернатива, нито за Европа, нито, според мен, за Съединените щати, освен да продължим да помагаме масивно на Украйна. Защо? Ясно е, че има човешка необходимост. Ако видите как руснаците избиват, убиват, изнасилват и измъчват невинни мъже, жени и деца, това е един аспект на въпроса.
Второ, ако помислите какво означава това за сигурността на Европа, но и за целия трансатлантически алианс, това е от огромно значение. Това е най-голямата война, която сме виждали от 1945 г. насам.
И трето, ако помислите какво означава това от психологическа гледна точка, трябва да имате предвид, че не само Путин, но и други диктатори или потенциални диктатори наблюдават този конфликт и се чудят: можем ли да изчакаме Запада? Можем ли да изчакаме американците? Можем ли да изчакаме европейците? И дали те в крайна сметка просто ще се отегчат, ще станат нетърпеливи и ще се откажат? И от нас зависи да покажем решителност и ангажираност, ако е необходимо, в следващите години.

Направих 2 документални филма за украинските бежанци в България и това, което видях, беше достойнство. Те се борят, те знаят, всички те знаят, че се борят за нашите ценности. И това не е клише, това е истина.
Те искат да бъдат част от Европейския съюз, искат да бъдат цивилизована, свободна, демократична страна. Смятате ли, че Европейският съюз реагира бавно на тази война, че беше много предпазлив?

По-скоро обратното, мисля, че надминахме очакванията на всички и определено поставихме Путин в напълно губеща позиция, защото според мен неговият разчет винаги е бил, че ще се повтори донякъде сценарият от 2014 г., когато може би имаше някои санкции, може би имаше и малко коментари, но определено нямаше такава масирана реакция и огромно военно ангажиране, или по-скоро - гигантски военни доставки, както показахме през последните три години.
И между другото считам, че сме го направили по правилните причини. И според мен трябва да продължим да го правим, ако е необходимо.

Медиите не се справят добре. В началото на войната в Украйна подкрепата за Украйна тук беше 90 %, но тъй като се води хибридна война, която завзема територии чрез медиите, този процент спадна до 50 %.
Мислите ли, знам, че това не е ваша тема, но мислите ли, че Европейският съюз трябва да подкрепя по-свободните медии?

Като цяло, за съжаление, отново и отново научаваме, че трябва да направим всичко възможно, за да защитим, опазим и развием основните институции и елементи, които принадлежат на правовата държава, които принадлежат на демокрацията.

Но винаги има огромна пропаганда.

Ще отговоря на въпроса ви. А това означава абсолютна независимост на съдебната система. Това означава борба с корупцията, където е необходима. Това означава винаги да се застъпваме за свободата на медиите.
Това означава да гарантираме, че демокрацията може да процъфтява. Всички тези елементи са изключително важни за защита и напредък. И наистина, виждаме фалшиви новини, виждаме фалшиви медии в целия Европейски съюз.
Вие сте много по-запозната със ситуацията в България, но позволете ми да ви уверя, че положението е такова в почти всички 27 държави членки.

Слушах една ваша лекция, която беше блестяща, пред студенти от Колумбийския университет в Ню Йорк, и тогава казахте, че сте голям почитател на тяхната страна. Променило ли се е това напоследък?

Знаете, винаги съм бил почитател на САЩ и ще продължа да вярвам силно в трансатлантическия алианс.
Но е ясно, че ако погледнете какво се случва в отношенията, в търговията, по някои от въпросите, които бяха поставени на масата в геополитическата сфера, според мен това е жалко. И според мен това не е в интерес нито на Европа, нито на Съединените щати. Затова трябва да се погрижим, първо, да продължим да градим мостове, да работим заедно с нашите американски приятели и съюзници, и, второ, да се погрижим да планираме непрекъснато, да успеем да станем много по-проактивни в областта на безопасността и сигурността. Това е наложително.

Трябва да правим това, което трябва, нали? Има работа за вършене, независимо кой друг какво прави. Но все пак, коя беше причината на това следствие, тези нови избори, тази нова администрация в Америка? Каква беше причината?

Аз не съм експерт.

Национализмът напредва навсякъде в Европа.

Да, но нека говоря за Европа. Мисля, че спецификите на избора на един или друг президент в друга страна са по-скоро за политическите анализатори и експертите. За мен е важно да извлечем максималното от картите, които са ни раздадени. И отново, от една страна, има много ясна необходимост да продължим да работим с американците. Защо? Защото, ако погледнем от по-далечна перспектива и отвъд днешните търкания, имаме десетилетия, ако не векове, на много тясно сътрудничество.
Няма други, с които да споделяме толкова много по отношение на историята, но и по отношение на ценностите и на чистите интереси, колкото със северноамериканците. И все пак, след като казах всичко това, трябва да се уверим, че ще успеем да застанем по-здраво на краката си по отношение на геополитиката, по отношение на способността ни да защитим Европа, по отношение на това да се уверим, че ще се справим с икономическите проблеми, които за съжаление са тревожни, по отношение на това да се уверим, че ще отблъснем икономическия натиск, който ни сполетя. Така че всички тези елементи са важни.
Много, много важни.

Благодаря ви за това чудесно интервю.

Виж още за:

    Искра Ангелова

    Искра Ангелова е филолог, актриса и журналист, завършила е телевизионна журналистика в САЩ. Фулбрайтов специализант и дългогодишен продуцент, главен редактор и водещ на телевизионни авторски формати по трите национални телевизии. 14 години е водещ на културното токшоу по БНТ “Нощни птици”. 

    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови
    X

    ДА ПОГОВОРИМ ЗА ПАРИ: Тръмп и митата: Как промениха световната икономика? (епизод 3)