Запустели села и единици млади хора, които ги напускат, за да отидат в големия град или в чужбина. Това описва Рут Алекзандър в репортаж за България, публикуван в Би Би Си. 

България има едно от най-бързо намаляващите населения в света. Тя вече е загубила една пета от населението си от 90-те години на миналия век досега. Но какво означава това за тези, които остават? 

Дълбоко в българската провинция, в Пернишко, правя рядко откритие, пише авторката. 

Не носията на Стоян Евтимов го прави необикновен обаче, а фактът, че е на 30 и няколко години и живее в селото.

"Всички приятели, с които израснах тук, си тръгнаха отдавна", разказва той.

Като много млади българи, те са се преместили в големите градове в търсене на работа. 

"Невъзможно е да намеря за кого да се оженя в града или в градовете наоколо, защото няма млади хора. Единственият ми шанс да намеря някого е в големия град", казва Стоян.

Българските градчета и села губят жителите си от десетилетия. И много хора не спират дотам - те продължават с търсенето на работа в чужбина. 

През 1989 г. близо 9 млн. души живеят в България. Сега те са малко над 7 млн. До 2050 г. се очаква броят им да стане по-малко от 5,5 млн. До края на века се очаква населението да стане наполовина на сегашните си нива. 

Това допринася и за още един фактор, свързан с намаляването на населението в България - ниската раждаемост.  

За последно бебе е родено в градчето преди десет години, разказва Стефка, която има магазин в Пещера. Момиченцето и майка му сега живеят в Кипър. Двамата синове на Стефка също са се преселили в големия град. 

Повечето от клиентите на Стефка са на по 60 години. Магазинът не е пълен със стока, защото няма много клиенти, и тя се притеснява, че може да се наложи да го затвори. 

По-високо в планината селските магазини вече са затворили, както и училищата. 

В селото преди живееха около 600 души, разказва 70-годишният жител на Калотинци Боян. Сега те са 13. "Някои са в гробището, други са в градовете", казва той. 

В село Смиров дол Станка Петрова - баба Станка, както я наричат познатите ѝ, седи под едно дърво на завоя на планински път, търпеливо чакаща мобилния магазин. 

"Родена съм в селото и го помня, когато беше пълно с хора. Беше толкова забавен и хубав животът тук. Млади, стари", казва Станка, обяснявайки, че на това място хората се събирали, за да играят хоро. 

"Няма никого в селото, затова сега това не може да се случи", допълва тя.

Хората в Калотинци и околните села пазаруват от мобилен магазин, който пристига три пъти седмично. Той е на семейството на Атанас и Лили Борисови. 

Микробусът им е добре зареден с всичко - от хляб и кисело мляко до цигари и бира, дори и лекарства. За последните 10 години те не са пропуснали доставка, макар че през зимата планинските пътища са пълни със сняг. 

"Понеже има малко хора, сме приятели с всички и се опитваме да им помагаме с каквото можем", обяснява Лили. 

Макар че са популярни сред хората, клиентите и печалбата им намаляват. 

"Тревожим се, ако някой не се появи на обичайното място, особено през зимата", казва Лили и допълва, че се е случило да открият починал. 

Правителството е предприело редица мерки срещу намаляването на населението и увеличаването на раждаемостта: помощ за ин витро процедури и грижи за децата, както и за ипотека. 

Освен това предлага и мерки за насърчаване на българите в чужбина да се върнат в България. Но само те. 

Българският вицепремиер Валери Симеонов отхвърля идеята бежанци да се заселят в страната. 

"България не се нуждае от необразовани бежанци. Българското общество няма да приеме и образовани мигранти. Те имат различна култура, различна религия, дори ежедневни навици", казва той. 

"И слава Богу България е една от най-добре защитените страни в Европа от мигрантския натиск", казва Симеонов, визирайки оградата на границата с Турция.

Според цифрите на ЕК България е приела само около 50 мигранти, пристигнали в Европа от Северна Африка и Близкия изток между 2015 и юли 2017 г.

Явно българското правителство не вижда имиграцията като вероятно решение за проблема с намаляването на населението. 

Въпреки че правителството е пълно с идеи за увеличаване на раждаемостта, усещането в провинцията е, че политиците говорят, но нищо не правят. 

Преди да си тръгна, попаднах отново на Боян, мъжът, живеещ в Калотинци. 

"Ние сме изоставени. Забравени от всички - от управниците и от Бог. Политиците няма да направят нищо за нас. Те се вълнуват само от собствените си интереси. Не ги е грижа за хората - особено възрастните хора в селата. Не ги е грижа дори за младите хора, защото те са в чужбина. Така че на политиците не им пука изобщо, а българската държава изчезва", казва той.