2 май 2014 г., Одеса: уроци по руски сепаратизъм, пропаганда и дезинформация

2 май 2014 г. е една от най-значимите, но несъмнено тежки дати в новата история на Украйна. На този ден в черноморския град Одеса се случват масови сблъсъци между, от една страна, футболни фенове, привърженици на Евромайдана и европейския път на развитие на Украйна и, от друга страна, проруски активисти, застъпващи се за „федерализация“ на страната, което в онзи момент означаваше на практика отцепване на значителни части на Украйна извън контрола на Киив и тяхното интегриране в планираната квазифедерация „Новорусия“.

След няколкочасови сблъсъци по централните улици в Одеса кулминацията в този ден са събитията на пл. „Кулково поле“, където се намира Домът на профсъюзите. Проруските активисти се барикадират в сградата, докато на площада са разположени привържениците на Евромайдана. При престрелка между двете страни с коктейли „Молотов“ Домът на профсъюзите избухва в пламъци. Загиват общо 48 души – 42 в горящата сграда и 6 по време на по-ранните улични безредици.

Нажежената до червено руска пропагандна машина мигновено присвоява тези събития и ги интегрира в мащабната си кампания по дискредитиране на новите власти в Украйна и тяхното заклеймяване като „неонацисти“. Случилото се в Одеса веднага е представено като напълно „умишлено“ и „отдавна планирано клане“ срещу проруски настроените местни граждани. Тези събития стават също ключов елемент от внимателно построения и силно въздействащ разказ за предполагаемия „геноцид“ срещу рускоезичното население на Украйна, започнат след февруари 2014 г. от „киевската фашистка хунта“.

Ефектът от тези внушения не закъснява. Дните непосредствено след 2 май 2014 г. са белязани от значителна ескалация на политическо и в крайна сметка на междунационално напрежение – особено в размирните райони на Донецка и Луганска област, където проруски сепаратисти жадуват за мъст срещу „бандеровците“. Започналата на 24 февруари 2022 г. пълномащабна руска война срещу Украйна също се позовава преди всичко на пропагандния разказ за извършвания „геноцид“ в източните и южните части на страната. И до днес „клането в Одеса“ е едно от най-митологизираните събития в реториката на режима в Кремъл; то често е използвано като „оправдание“ на руската военна агресия срещу Украйна и извършването на всекидневни военни престъпления срещу украинския народ.

През пролетта на 2014 г. българските медии все още бяха изумително пасивни относно случващото се в Украйна. Това създаде значителен информационен вакуум, който тукашните канали на руско влияние успяха да запълнят, постигайки по този начин търсената манипулация на общественото мнение. Няколко дни след 2 май 2014 г. преподавателят в Историческия факултет на Софийския университет Дарина Григорова написа статия със заглавие „Одеският Хатин“, правейки сравнение между случилото се в Одеса и клането в белоруското село Хатин на 22 март 1943 г., когато нацистки наказателни формирования изгарят живи местните жители. В този текст зовящата години по-късно за „денацификация“ на България все още се ограничава само до призив за „нов Нюрнберг“. През 2016 г., по повод втората годишнина от събитията в Одеса, Григорова пише друга статия, озаглавена „Уроци по клане“ – одеските ужаси от 2 май“, където говори за „... умишленото и показно изгаряне на одеситите, осмелили се мирно да протестират срещу майдана“. В написаното от българската пропагандаторка няма нищо оригинално. Тя преповтаря под шаблон руските пропагандни внушения относно сблъсъците в Одеса – от твърдението за употреба на хлороформ в Дома на профсъюзите (доказано невярно) до метафората за „Одеския Хатин“ (чийто автор всъщност е руският депутат Леонид Слуцкий, който Григорова и останалите рупори на Кремъл копират).
Събитие с подобна човешка цена и тежки геополитически последици обаче непременно изисква прецизна до милиметъра реконструкция на фактите. Но преди всичко от очистване от пропагандните наслоявания, които през последните 12 години превърнаха датата 2 май 2014 г. в устойчив руски мит, използван за „легитимация“ на военната ескалация в Донбас през 2014 г. и пълномащабната руска война срещу Украйна осем години по-късно. Във връзка с това са направени множество разследвания на одеските сблъсъци – сред тях заслужават внимание тези на институции като Съвета на Европа, Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), а също на някои от най-авторитетните международни медии като BBC, The Guardian и Daily Express.

Най-детайлно към днешна дата е разследването на т.нар. „Група 2 май“ (Группа 2 мая) – организация от 13 независими журналисти и експерти от Одеса. То проследява събитията от 2 май буквално минута по минута и се базира на открита и достъпна за всеки информация – документи, снимки, записи от камери и телефонни разговори, сведения на очевидци и др.

* * *

1. Хронология на събитията преди и на 2 май 2014 г.

Кръвопролитията от 2 май 2014 г. не следва да се разглеждат като внезапна експлозия на насилие, лишена от контекст. Случилото се в онзи майски ден е резултат от тлеещото в продължение на няколко месеца политическо напрежение между подкрепящите Евромайдана и тези, които му се противопоставят (обикновено обозначавани като „Антимайдан“). Въпреки това е нужно да се отбележи, че през почти целия период на протестните събития в Киив (краят на ноември 2013 – около средата на февруари 2014 г.) ситуацията в Одеса, с няколко изключения, е относително спокойна. Подкрепящите Евромайдана се събират всяка вечер при паметника на дюк дьо Ришельо в центъра на града, докато Антимайдан активистите имат свой постоянен палатков лагер на пл. „Куликово поле“, в близост до централната жп гара.

Конфронтацията между двете страни обаче рязко се изостря в края на февруари 2014 г., в контекста на избухналото насилие на Майдана в столицата (разстрела на над сто протестиращи), свалянето на президента на Виктор Янукович и особено руската военна окупация на Кримския полуостров – събития, чиито внимателно преработени послания руската пропаганда успява да разпространи чрез информационните си канали в Одеса и региона.
Това е периодът, когато различни Антимайдан или открито проруски групи започват системна употреба на насилие срещу своите политически опоненти в града. Във връзка с това е редно да се споменат няколко показателни инцидента още преди 2 май, които обаче илюстрират нарастващата ескалация и подготовка на местните проруски активисти да демонтират украинската власт в Одеса: още на 19 февруари група от около 100 маскирани лица, въоръжени с бухалки, напада митинг на поддръжници на Евромайдана, в резултат на което има пострадали. По това време в града започва също и серия от палежи на автомобили на привърженици на евроинтеграцията на Украйна; подпалвани са и коли с регистрационни номера от западните региони на страната. На 3 март няколкостотин протестиращи, носещи руски знамена и георгиевски ленти, правят опит да щурмуват сградата на Одеската областна държавна администрация с искане да бъде насрочен референдум за създаване на „Одеска автономна република“. В сутринта на 25 април от движещ се автомобил е хвърлена граната РГД-5 срещу активисти на Евромайдана, в резултат на което са ранени седем души.

Събитията от 2 май трябва да бъдат разглеждани в контекста именно на тази постоянно ескалираща обстановка. За този ден в Одеса е бил насрочен мач от футболното първенство на Украйна между отборите на местния „Чорноморец“ и „Металист“ (Харкив). Преди двубоя в центъра на града е планиран марш под надслов „За единството на Украйна“. В него е трябвало да участват приятелски настроените помежду си фенове на двата отбора (макар Дарина Григорова да си мисли, че в този ден двете агитки се бият една срещу друга), привърженици на Евромайдана и различни украински националистически формации. В дните преди 2 май Антимайдан активистите открито заявяват, че се подготвят да попречат на шествието. В същото време Службата за сигурност на Украйна (СБУ) многократно предупреждава МВР за възможни провокации и инциденти на 2 май.

В планираното за 15:00 ч. проукраинско шествие се включват над хиляда участници, които се движат в центъра на града по посока стадион „Чорноморец“, намиращ се в парка „Тарас Шевченко“, скандирайки патриотични лозунги. Множеството е нападнато от голяма група въоръжени проруски активисти от т.нар. „Одеска дружина“. В резултат на това между двете враждуващи групи избухват тежки улични сблъсъци, продължили няколко часа. И двете страни използват маски, щитове, дървени и метални пръти, въздушни оръжия, както и сигнални ракети и шокови гранати. Разследванията обаче недвусмислено показват, че първите изстрели с огнестрелно оръжие идват от страна на проруската група срещу активист на Евромайдана. Видеозаписите регистрират изхвърляне на гилзи при изстрелите, което е типично за функционирането на огнестрелен тип оръжие. Първата жертва в този ден е 35-годишният проукраински активист Андрий Бирюков, който е смъртоносно ранен от куршум с калибър 5,45 мм, изстрелян от автоматично оръжие АКС-74У. Първият хвърлен коктейл „Молотов“ също идва от страна на „Одеската дружина“ – в 15:37 ч., вследствие на което е запален автомобил.

2. Пожарът в Дома на профсъюзите

Новината за убития проукраински активист бързо се разпространява и се превръща в повратния момент, след който няма връщане назад. Тълпата от футболни фенове и украински националисти се насочва към пл. „Куликово поле“, където се намира палатковият лагер на одеския Антимайдан. Там те подпалват палатките, а проруските активисти са принудени да се барикадират в масивната сграда на Дома на профсъюзите. Следва взаимен обстрел с коктейли „Молотов“ – противно на неверните руски обвинения, че единствено украинските националисти са обстрелвали сградата, наличните видео материали категорично показват, че от Профсъюзния дом по посока на проукраинската група летят множество горящи бутилки. В резултат на това в сградата избухват пет независими един от друг пожара – според Международния консултативен панел на Съвета на Европа и съдебномедицинската експертиза единствено пожарът във фоайето е възможно да е възникнал поради намеса извън вътрешността на сградата.

Още тогава, в изострената до краен предел обществена ситуация около събитията в Одеса, руските канали за хибридно влияние поставят акцент единствено върху случаи, в които някои от скачащите от горящата сградата са били нападани и бити от множеството на площада. Достатъчно на брой видеоклипове, свидетелски показания и други доказателства обаче показват случаи, при които проукраински активисти помагат с импровизирани стълби на хора, опитващи се да напуснат обхванатата от пламъци сграда. Разследването на „Група 2 май“ разкрива също, че докато служители на пожарната и цивилни граждани се опитват да помагат на хората да се евакуират от вътрешността на сградата, от покрива продължават да летят камъни, стъкла и други материали, което значително затруднява спасителните действия.

Равносметката от този ден възлиза на 48 загинали. В Дома на профсъюзите намират смъртта си 42 души – повечето вследствие на пожара, а някои поради скачане от голяма височина. В резултат на сблъсъците по-рано през деня загиват други 6 души – сред тях активисти и на двата враждуващи лагера. Ранените в този ден са близо 250, от които около сто са хоспитализирани.

Не може да има никакво съмнение, че събитията в Одеса нямаше да имат този трагичен изход, ако не беше невероятно неадекватното поведение на градската полиция и пожарната служба в този ден. Наличните факти дават основание на различните разследвания да заключат, че неуместните и ненавременни действия на служителите на реда вероятно са били съвсем преднамерени. Полицията на практика не прави нищо, което влиза в нейните правомощия, за да предотврати насилието – това е потвърдено от доклада на Съвета на Европа. Още в началото на следобеда силите на реда не осигуряват нужния кордон между двете враждуващи групи, а впоследствие, след избухването на насилие, не се намесват достатъчно ефективно, за да предотвратят първите смъртни случаи. От своя страна, първите пожарни автомобили пристигат при Дома на профсъюзите едва 40 минути след началото на пожара – въпреки многобройните обаждания и въпреки че най-близката пожарна станция се намира на пет минути разстояние. Публикуваните в интернет записи от телефонни обаждания показват също съмнително неадекватно поведение от страна на диспечерите на пожарната.

Нещо повече – действията на службите за сигурност и различните видеоматериали дават сериозни основания да се предполага, че е възможно съглашателство между полицията и проруските протестиращи. Например, по време на уличните сблъсъци през деня, полицейските служители стоят с гръб към Антимайдан активистите, без да възпрепятстват техните действия, сред които стрелба с огнестрелно оръжие. Особено показателно е поведението на Дмитро Фучеджи, към този момент заместник-началник на Главно управление на МВР в Одеска област. Снимки и записи от видеокамери показват как Фучеджи стои зад гърба на въоръжен с револвер проруски активист, без да прави опит за неговото неутрализиране. Два дни по-късно, на 4 май, при щурм на въоръжени проруски активисти срещу сградата на МВР в Одеса, Фучеджи лично разпорежда освобождаването на 67 задържани участници в безредиците. Няколко дни по-късно Фучеджи бяга в Приднестровието, където се укрива от издадена заповед за задържане по обвинения в сътрудничество с проруски сепаратисти.

Заместник-началникът на одеската полиция Дмитро Фучеджи (ограден в кръг) зад гърба на въоръжен проруски активист, 2 май 2014 г.

Подобна е съдбата и на Владимир Боделан, началник на пожарната служба в града. Той носи пряка отговорност за бездействието на пожарните служители по време на пожара на пл. „Куликово поле“. Веднага след трагедията Боделан бяга в Крим, където става началник на кримския клон на т.нар. „Център за стратегически изследвания на гражданската защита към Министерството на извънредните ситуации на Руската федерация“.

3. Кои са „мирните одесити“?

Руските пропагандни послания (включително споменатите материали на Дарина Григорова) говорят експлицитно за загиналите проруски активисти като за „мирни протестиращи“. По този начин се цели да бъде изградена убедителна представа сред масовата публика за строго пацифисткото поведение и идеи на одеския Антимайдан – както на 2 май, така и в предходните месеци.

Какво обаче казват фактите относно „мирните одесити“ и техните организации?

Основната група на проруски активисти в Одеса през зимата и пролетта на 2014 г. е вече споменатата „Одеска дружина“. Това е формация, включваща местни членове на украинския Антимайдан и формирана непосредствено след свалянето на Янукович в края на февруари. Противно на опитите да бъде представена като организация на „мирни демонстриращи“, наличните факти категорично показват, че „Одеска дружина“ представлява паравоенна структура – тя провежда военна подготовка и доказано разполага с огнестрелни оръжия. По време на уличните сблъсъци в Одеса в следобеда на 2 май един от членовете на „дружината“, на име Виталий Будко (с прякор „Боцман“), стреля с автомат АКС-74У или с карабина, базирана на негова основа.

Виталий Будко („Боцман“) стреля с автоматично оръжие АКС-74У срещу проукраински протестиращи, 2 май 2014 г.

Интересен е и идеологическият профил на част от членуващите в „Одеската дружина“, който също влиза в противоречие с налагания пропаганден образ. Въпреки че се самоопределя като организация на рускоезичното население срещу „украинските нацисти“, сред лидерите на „дружината“ изпъква името на крайния руски националист Дмитрий Одинов – лидер на местната неонацистка организация „Славянско единство“ (чието лого има стилизирана свастика). Преди събитията от 2014 г. Одинов е организатор на одеския „Руски марш“, събиращ местните руски националисти. Неговата организация е получавала финансиране от неонацисткото „Руско национално единство“. Той променя истинската си фамилия „Майданник“ на „Одинов“ в чест на Один, върховното божество в германската митология. След 2 май Одинов напуска града и се установява в окупирания Крим.

В „Одеската дружина“ участва още един „мирен“ гражданин – Антон Раевски. Той членува в различни крайни руски националистически организации, а също има татуирани свастика и надпис Blut und Boden („Кръв и почва“ – лозунг, свързан с расовата политика на нацистка Германия). В свои видеа в YouTube той призовава за „проливането на кръвта на нашите врагове“. Докато е в Одеса (преди 2 май 2014 г.), Раевски провежда военна подготовка на активисти от „Одеска дружина“. Впоследствие той става командир на т.нар. „Одеска бригада“ – паравоенна групировка, която след събитията от 2 май се премества в Донбас и се включва в състава на въоръжените сили на т.нар. „Луганска народна република“.

Друга „мирна“ проруска организация, участваща в сблъсъците на 2 май 2014 г., е т.нар. „Православно казачество“, която разполага със свое място в палатковия лагер на пл. „Куликово поле“. В следобеда на този ден (около 16:50 ч.) сив автомобил „Крайслер“ с регистрационен номер ВН5510ВІ е спрян в центъра на града и е проверен от полицията. В него са открити заредена помпова пушка, травматични пистолети и ловни ножове. Установено е, че автомобилът е собственост на въпросната организация. Година по-късно СБУ разкрива и задържа група от над 30 бойци на „Православното казачество“, които са планирали въоръжени действия и терористични атаки в Одеса и региона.

Дните след 2 май допълнително разкриват мащаба на въоръжената подготовка на проруските сили в града. От големия брой арестувани след сблъсъците е иззето значително количество оръжия и запалителна течност. Междувременно, социалните мрежи се изпълват с призиви за мъст срещу украински граждани и хора с украинско самосъзнание. На Фейсбук страницата на т.нар. „Народна дружина на Одеса“ (друга организация на одеския Антимайдан) е публикуван пост, в който се казва, че „в Украйна живее руски народ“ и че всеки, който не се чувства руснак е „измет, чийто бърз край трябва да бъде единствено смърт“. По-късно, на различни места в и около Одеса, са разкрити складове, съдържащи голямо количество боеприпаси (гранати, гранатомети, патрони и т.н.), по всяко вероятност подготвяни за отмъщение за 2 май.

Скрийншот от публикация във Фейсбук страницата на „Народна дружина на Одеса“, 3 май 2014 г.

Погледът към по-широкия контекст в Украйна през първата половина на 2014 г. показва съвсем ясно, че организирането на разгледаните военизирани групировки и разпалването на насилие в Одеса имат една-единствена цел – дестабилизиране на политическата и обществена ситуация в региона и неговото откъсване от украинската държава. През април 2014 г. Антимайдан активистите на „Куликово поле“ дори провъзгласяват създаването на „Одеска народна република“ (ОНР) с лидер укриващия се в Москва Валерий Кауров. Заявен е стремежът ОНР да се отцепи от Украйна и да се присъедини към т.нар. „Новорусия“, по подобие на Донецката и Луганската „републики“. Впоследствие активистите на одеския Антимайдан отхвърлят идеята за ОНР, а след 2 май голяма част от тях напускат Одеса и региона – най-често по посока Кримския полуостров или Донбас, където се присъединяват към редиците на местните сепаратисти.

4. „Изгорените живи българи“

По различни поводи съм отбелязвал, че руската пропаганда, редом с общите си наративи, често адаптира част от посланията си спрямо спецификите на местната аудитория. Това в пълна степен важи и за мистификациите около събитията от 2 май 2014 г. С течение на времето, заедно с „традиционните“ внушения за „украинските нацисти“ и избитите „мирни граждани“, българските проруски пропагандатори започнаха активно да разпространяват твърдението, че сред загиналите в Дома на профсъюзите има и българин. Става дума за някой си „инж. Иван Милев“, родом от Одеса, който е „изгорен жив“. На някои места се твърди също, че в този ден е убит още един българин, на име Александър Николов.

Детайлни разследвания на екипа на Factcheck.bg – платформа за проверка на новини и други материали с цел разобличаване на невярна инфромация – недвусмислено показват, че тези твърдения не отговарят на истината. Загиналият на 2 май в Дома на профсъюзите всъщност се казва Иван Мильов, 34-годишен гражданин на Одеса, който обаче не е с български произход. Справка на Factcheck.bg показва също, че етнически българин с име Иван Милев действително съществува, но той живее в Запорожка област, където е основал културното дружество „Кирил и Методий“. Към 2 май 2014 г. този човек е жив и няма нищо общо със сблъсъците в Одеса. По отношение на втората предполагаема българска „жертва“, Александър Николов, такова име изобщо не фигурира в официалния списък с 48 загинали на 2 май.

Факсимиле от публикация на Factcheck.bg относно твърденията за „убит българин“ в Одеса.

Лъжите относно убити българи формират съставна част от мащабна дезинформационна онлайн кампания с руски произход, насочена към българската аудитория. Целта ѝ е пределно ясна – чрез манипулативни внушения за предполагаеми „репресии“ срещу българското малцинство в Украйна да бъдат провокирани антиукраински настроения сред българските граждани. За да бъде постигнат максимален емоционален ефект в тази насока, бяха разпространявани редица други неверни твърдения относно поругаване на българската идентичност от украинските власти – беше съобщено например за „запалени български знамена“ в Киив през 2015 г. Проверка на Factcheck.bg обаче показа, че циркулиращата снимка на горящия трикольор изобщо не е от украинската столица, а е от събитие в македонския град Вевчани през 2021 г. Индикативно за обхвата на тези пропагандни послания е, че някои от тях идват не от аноними сайтове и страници, а от високо политическо равнище – във връзка с това през 2022 г. лидерът на ПП „Възраждане“ Костадин Костадинов изрече от трибуната на българския парламент лъжата, че преподаването на български език в украинските държавни училища е било забранено.

Макар да беше инициирана още през 2014 г., антиукраинската дезинформационна кампания придоби особено интензивност след началото на руската пълномащабна инвазия срещу Украйна през февруари 2022 г. Прави впечатление, че въпреки многократното изобличаване в невярна информация, тези и други подобни „фейкове“ продължават да циркулират активно в социалните мрежи – чрез периодични, но добре координирани трол атаки.

* * *

Как стана възможен 2 май 2014 г.? Трябва да се има предвид, че Революцията на достойнството и свалянето на Янукович далеч не доведоха до мигновен разпад на властовата мрежа на проруската „Партия на регионите“ навсякъде в Украйна. Особено в областите, където тази партия разполагаше със силна локална подкрепа, тя успя да съхрани влияние в продължение на още няколко месеца – в т.ч. чрез неформални и извънполитически структури. На някои места функционери на „Партията на регионите“ преминаха директно на страната на спонсорираните от Кремъл сепаратисти (части от Донецка и Луганска област), докато на други направиха опит за провокиране на трайна политическа дестабилизация (Одеса и Харкив). В този контекст всички факти около сблъсъците на 2 май 2014 г. – техните предпоставки, хода на събитията в самия ден и последиците – дават достатъчно основания да се твърди, че става дума за предварително подготвен и координиран отвън опит за отцепване на Одеса и региона от украинската държава. В продължение на няколко месеца въоръжени групировки като „Одеска дружина“ осъществяват неприкрита паравоенна дейност с една-единствена цел – реализиране на донбаския сценарий в Одеска област.

Въпреки неуспеха на „Одеската народна република“, руската пропаганда получи изключителен ресурс за влияние върху последвалите събития в Украйна. Трагедията от Дома на профсъюзите беше незабавно трансформирана в силно травматичен, но въздействащ черно-бял разказ, изграден върху еднозначна демонизация и виктимизация („украински нацисти“ срещу „невинни жертви“). Чрез обвързването на случилото се в Одеса с някои от най-чувствителните и емоционално наситени теми в руската историческа памет (например клането в Хатин), този пропаганден наратив допринесе за мобилизирането на по-широка подкрепа за политиките на Кремъл сред руските граждани. Тези манипулативни интерпретации обаче далеч не бяха ограничени само за вътрешна употреба – те бяха насочени и към външни аудитории с цел „легитимиране“ на руските действия в Украйна.

Длъжни сме да признаем следното: за случилото се на 2 май 2014 г. има конкретни виновници – те трябва да бъдат търсени сред онези, които целяха дестабилизация и в крайна сметка разпад на украинската държавност. Отговорност за устойчивостта на описаните в този текст пропагандни посегателства върху разказа за 2 май 2014 г. обаче носи всеобщата наивност. През 2014 г. международната общност все още беше поразително небрежна в разпознаването на опасността, която представлява добре работещата руска пропагандна машина. Под прикритието на „информационния плурализъм“ и демократичното право на „друга гледна точка“, Кремъл успя да наложи част от своите наративи и дори да убеди немалко хора в тяхната „достоверност“. Тъкмо така се появиха митовете за избитите „мирни одесити“ и за „изгорения жив Иван Милев“.

Б. ред. - Д-р Евлоги Станчев е главен асистент в Института за балканистика с център по тракология към БАН. През 2019 г. защитава докторска дисертация по руска история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Научните му занимания са в областта на историята на Русия, Източна Европа и Балканите. От особен интерес за него представляват различни въпроси, свързани с национализма, политическите идеологии и етническите конфликти в тези региони.

Следете новините ни в GoogleNews