200 на протест: Да гласуваме, за да не управляват отвратителните

Николаос Цитиридис Последна промяна на 23 май 2014 в 20:41 5252 10

ДАНСWithme ден 344.
ДАНСWithme ден 344.

Близо 200 души се събраха на предизборния протест ДАНСWithme №334, който днес беше под название „Когато отвратените не гласуват – отвратителните управляват“.

В началото на протеста в 18:30 часа пред Министерски съвет бяха малко над 100 души, а полицейското присъствие съставляваше около 50 униформени.

Снимка: Асен Генов.

Поради малката бройка на протестиращите движението пред Министерския съвет не беше спряно, а се изпълняваше поетапно.

Срещаха се привърженици на партия ГЕРБ, които носеха нейни знамена, а други хора раздаваха агитационни материали на Реформаторския блок.

Към 18:50 от последния етаж на МС беше спуснато българското знаме, което вероятно беше подготовка за утрешния празник.

Минути след 19:00 часа протестът потегли към парламента с викове „Оставка!“ Протестиращите наброяваха 200 души.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

24.05 2014 в 11:01

До разните му там псевдопрофесори, spirit-овци,red or dead и прочие рубладжии и червенотиквеничета.

Вие си плюйте и джавкайте както са ви научили и за каквото ви плащат, пък ние утре ще ви напълним шушонките.

24.05 2014 в 10:09

Из доклада на Петър Младенов, новоизбран генерален секретар на БКП, на пленума на ЦК на БКП на 11 декември 1989 г., отпечатан в партийния орган “Работническо дело” (год. LXIII, брой 346 от 12 декември):
През последните години страната навлезе в период на сериозна криза, на нарастващо социално напрежение и стагнация в своето цялостно развитие. Имаме пред вид следните явления в обществото:
– стагнация в икономическото ни развитие, застрашително изоставяне на икономиката, застрашително нарастване на външния дълг;
– увеличаване на инфлацията, тежки трудности на вътрешния пазар и в крайна сметка влошаване на жизненото равнище, наличие на широко разпространена корупция;
– сериозни поражения в духовния и интелектуалния живот на нацията и упадък на основни морални принципи и ценности.
За всички нас тук влошаването на положението в страната не бе гръм от ясно небе. Това се виждаше много преди да стигнем до сегашния кризисен етап. Бившето ръководство формираше екипи, създаваше „концепции”. В сферата на държавното и общественото устройство бе създадена обстановка, сходна с феодалното управление. Оформи се малка група начело с Тодор Живков, която узурпира властта. Около тази група, която много бързо придоби семейно-землячески характер, се наслоиха властолюбци и кариеристи от различен калибър. Те получаваха от върховния ръководител ключови постове и облаги, които им позволяваха от негово име и от името на партията и държавата да вършат произвол, да манипулират основни обществени институции. Това бе дълбоко обидно за нашия народ.
Същевременно трябва да отбележим факта, че в нашите условия с особено сила се прояви деформиращото въздействие на режима на личната власт, който доведе волунтаризма и субективизма в икономическата политика до рядко срещано в другите социалистически страни равнище. За дълъг период от време и особено през последните години решенията по всички основни въпроси в икономиката се вземаха от Тодор Живков често по силата на случайни подбуди и на базата на импровизирани съждения. Тези деформации се задълбочиха през последните няколко години, когато преднамерено се провеждаше линия на замазване на съществуващото положение и отсрочване на решаването на наболелите проблеми по пътя на повишаването на външните и вътрешните задължения на страната. Тази политика с основание може да бъде наречена: „След мен потоп”. По такъв начин българският народ получава в наследство от досегашния режим една тежка ипотека.
Главната причина за създалото се положение бе неизживяната административно-командна система, монополът на властта, фактическият тотален контрол върху производството и разпределението.
Първо: В последните години не само че няма никакъв икономически ръст, а напротив, има рязко връщане назад.
Второ: Особено опасна е нарастващата “пропаст” между паричните средства на населението и наличните стоки и услуги. Сега населението разполага с 25 млрд. лева в спестовни влогове, а има малко стоки, които може да купи. Само за 1989 г. се очакват свободните парични средства да се увеличат с още 1.6 млрд. лева!
Трето: Много години наред държавният бюджет приключва с големи дефицити. Непризнаването на инфлацията ускорява обезценяването на българския лев, намалява неговата вътрешна и външна покупателна сила. Изключителна тревога буди стремителното нарастване на задълженията ни в свободна конвертируема валута. Сега брутните ни задължения неколкократно надвишават годишните постъпления в свободно конвертируема валута.
Четвърто: Като цяло можем да говорим за намаляване на ефективността и конкурентоспособността на българската икономика. Народното ни стопанство се намира в период на прогресиращ икономически спад. През последните няколко години ние не успяхме да се адаптираме към световното стопанство, въпреки че конюнктурата беше, общо взето, благоприятна за нас.
Създаването на аграрно-промишлените комплекси в началото на 70-те години отслаби връзката на селяните със земята. От традиционни износители България стана ежегоден вносител на картофи, фасул, зеле, лук, фураж…
Това не беше политика, обърната към човека. Тя не служеше за задоволяване на човешките потребности. Създадоха се условия за подкопаването на традиционните за българина трудови добродетели.
“Нагоре” вървеше лъжлива информация, “надолу” – завишени възнаграждения за мълчание и съучастие, един общ заговор срещу благополучието на народа. Създадоха се условия за корупция, за разгръщане на “икономика в сянка”, за най-различни мафии… Икономиката на командите “от горе” беше на път да унищожи прекрасната българска природа.
Разклати се вярата на населението към закона, защото той постоянно се нарушаваше. Намесата в дейността на правозащитните органи стана постоянно явление.
Нека комунистите възхваляващи социализма прочетат внимателно доклада и се огледат наоколо. Разрушата е още преди 1989 г и беше ясно, че така не може да се върви напред - с заеми! Описаното от П. Младенов ни звучи твърде познато. Ситуацията и сега е същата. Защото са комунисти! Нищо старо не е забравено и нищо ново не е научено!
Ако искате това да продължава не гласувайте и по този начин ги подкрепете!

24.05 2014 в 09:34

Ти да видиш...! :)
Костовистите от последния ден, деформаторите и про-копчетата са се събрали за финалния помен на "дясното" в България :)

23.05 2014 в 23:56

СЛАБА ОРГАНИЗАЦИОННА РАБОТА

"Поради малката бройка на протест(у)иращите движението ... не било спряно...Срещали се били привърженици на партия ГЕРП, които носеха нейни знамена, а други хора раздаваха агитационни материали на Деформаторския блок."

Здравейте, циркаджии от Първа Частна Банкянска и Деформаторския блок! Защо сте толкова малко бе? Хахаха...

23.05 2014 в 22:35

Видни членове на подривната организация "Протестна мрежа" воглаве с атаманката си Антоанета Цонева (на снимката в циганската махала) бяха разконспирирани на митинга на ДПС в Пазарджик тази вечер. Репортер на ПИК ги съзря сред сбраната тълпа ентусиазирани мургави братя, които приветстваха лидера Лютви Местан.
Цонева, известна сред почитателите си с гальовния псевдоним "кака Цонка", се бе дегизирала като редова ромка и бе нахлупила на главата си шапка с надпис "ДПС". Съпътстваха я нейни съмишленици от "Протестна мрежа", също маскирани и спотаени. Те споделиха, че са на митинга в трепетно очакване на кандидата на ДПС за евродепутат Делян Пеевски. Целта им била да го причакат и да го "разстрелят" с канонада от парещи въпроси и горещи обвинения.
Сред тях се отличаваше главният редактор на сайта "Норешарски" Николай Стайков (на снимката с шапка на ДПС и лаптоп, докато снима митинга и чака Пеевски), специалист в подаването на жалби до прокуратурата срещу български бизнесмени.
ПИК документира на лента умилителната картинка със задоволство! След като месеци наред напразно пробвахме да идентифицираме офиса на "Протестна мрежа", най-после осъзнахме, че апостолите на правдата и демокрацията като Цонева и нейните съратници нямат нужда от физически адрес, защото са избрали тактиката на ударна щурмова група от уличен тип, действат в условията на пълна конспирация и често избират партизанска дегизировка, за да се докопат до врага си.

23.05 2014 в 22:20

... абе спирите... тая вашта замина... москва вече е в трета глуха, човече...

... хахахахахахахаха

... търси си нов работодател(щото толкоз ти е акъла)... или просто спри да се напъваш залудо

... хахахахахахаха

23.05 2014 в 22:14

искаме си тиквата, дайте си ни боко. той прост , ние прости , ама и красиви...

23.05 2014 в 21:51





Едни и същи популярни лица се набиват на очи сред най-активните протестиращи и сред най-отявлените критици на кабинета „Орешарски”. Те не се обявяват открито за лидери на протестите (прекалено хитри са, за да се наврат между шамарите по този плосък начин), но е очевидно, че именно те са хората, които до голяма степен дирижират протестите или поне си позволяват да говорят от името на протестиращите. Всички тези хора, които се самообявяват за борци срещу „олигархията и задкулисието” са пряко свързани един с друг. Обвързват ги общи приятелски, колегиални, политически, но най-вече финансови интереси.

Те са щурмоваците на кръга „Капитал”. Без изключение тези популярни лица от протестите, които се опитват да дирижират общественото мнение, са пряко или косвено свързани с империята на Иво Прокопиев. Дори финансовите им благодетели са еднакви с тези на медиите, които отявлено подкрепят протестите. Именно тези хора шумно лансират идеите на началниците си, протестират по площадите и показват лицата си в публичното пространство, докато задкулисните кукловоди се радват на спокойствието в разкошните си кабинети.

Саша Безуханова

Когато говорим за щурмовата група на кръга „Капитал”, определено генералът в ударната команда е пернишката бизнес дама Саша Безуханова.

Парите са осигурени - действайте. Говори се, че такава е била заръката към най-близките сподвижници на Безуханова, когато тя обяви уж гражданския си, но всъщност политически проект „България може”.

Безуханова е близка на кръга около президента Росен Плевнелиев. Нейното име дори се спрягаше за служебен премиер тази пролет след падането на кабинета на ГЕРБ. За нея се твърди, че е приближена още с Иво и Галя Прокопиеви, а политическият й проект е финансиран от кръга „Капитал” и е възможен трамплин за влизането на Прокопиеви във властта.

За актуализацията на бюджета пък Безуханова се изказа по начин, който предизвика недоумение дали президентът Плевнелиев й е продиктувал какво да каже, или обратното - тя е диктувала на президента.

„Трябва да има президентско вето върху актуализацията на бюджета, защото тя се прави непрозрачно, по много от перата има неяснота”, заяви тя. Безуханова не даде конкретни примери за непрозрачност, но изстреля поредната заучена фраза: „България може” е проект срещу олигархията и задкулисието. Искаме да обединим хората около принципите на морала”.

Перничанката Саша Безуханова е член на настоятелството на „Отворено общество” на Джордж Сорос в България. Именно фондацията на Сорос щедро финансира много от най-активните протестиращи „граждани” (сред които Асен Генов и Антоанета Цонева), а медиите на Прокопиев осигуряват солидна медийна подкрепа за всички инициативи на „Отворено общество”.

В същото време Безуханова е и председател на УС на Българско училище за политика „Димитър Паница”. (Паница е човекът, който щедро плати на Клеър Стърлинг, за да създаде „българската следа” в атентата срещу папа Йоан-Павел II).

Саша Безуханова завършва Техническия университет през 1985 г., а през 1998 година става генерален директор на Hewlett Packart Bulgaria. По-късно се издига още, като става главният отговорник в компанията за пазарите в развиващите се страни. Кариерата й в НР е шеметна, но не и без скандали. Именно по нейно време се появиха много сериозни съмнения за нагласени обществени поръчки, свързани с българския клон на компанията.

Саша Безуханова напуска високия си пост в НР, за да се върне в България и да се посвети на проекта си “България може”. Пернишката бизнес дама е отявлен критик на кабинета „Орешарски”, но мълчи като риба за безбройните гафове на президента Плевнелиев. По същия начин „демократката” Безуханова мълчи и за факта, че брат й - Станислав Безуханов е кадър на Държавна сигурност, бивш лейтенант от Управление „Научно-техническо разузнаване”. Дали има връзка, че брат й е офицер в ДС с научно-технически ресор, а по-късно кариерата на Безуханова се развива точно в тази посока, само можем да гадаем.

Антоанета Цонева

Антоанета Цонева се прочу с това, че написа писмо до премиера Пламен Орешарски, в което искаше диспут с него. В писмото Цонева, заедно с режисьорът Стоян Радев, юристът проф. Георги Близнашки и бившият икономически министър в кабинета „Райков” Асен Василев поканиха на публичен дебат Орешарски, Сергей Станишев, Лютви Местан и вътрешният. Цветлин Йовчев на дебат. Орешарски се отзова и покани протестиращите в МС, но Цонева се дръпна от собственото си предложение, защото искала дебатът да е по БНТ.

Антоанета Цонева е председател на Управителния съвет на сдружение „Институт за развитие на публичната среда”- София. От 2001 до 2004 г. е била на сладката длъжност омбудсман на столицата. Само за справка, не е ясно чии интереси е защитавала точно Цонева в Столична община, но от този период са доказано най-големите далавери там. Справка - мегаделото „Софийски имоти”.

Цонева с охота влезе в Изборния борд, който създадоха Росен Плевнелиев и Марин Райков. На сайта на сдружението, което оглавява, са изредени партньорите, разбирай - спонсорите: Фондация „Америка за България” (отявлен спонсор и на Прокопиевите медии), Тръст за гражданското общество в Централна и Източна Европа, Балкански тръст за демокрация, Фондация „Институт Отворено общество” - София, и Работилница за граждански инициативи.

Цонева е от Разград, откъдето е и добрият президентски приятел Иво Прокопиев. Любопитно съвпадение е и фактът, че Цонева и Прокопиев са връстници.

За да бъде успешна ролята на НПО-тата, в които се подвизава Цонева и сие, те се нуждаят от медийна платформа Тази роля, разбира се, се изпълнява от медиите на Прокопиев.

Асен Василев

Икономическият министър на Марин Райков, Асен Василев, също се изявява като активен протестиращ. Василев е пряко свързан с Росен Плевнелиев - той бе предложен за министър в служебния кабинет лично от президента.

Доволната физиономия на Асен Василев бе уловена от камерите дори на 23 юли, когато тълпа гневни протестиращи влязоха в сблъсъци с полицията и блокираха пред парламента прочутия вече бял автобус с министри и депутати. Точно на Василев обаче най-малко му отива да се прави на морален съдник. Все пак той бе част от кабинет, чиято основна цел бе да замете следите от управлението на ГЕРБ и да организира изборите, но честно, а не по „костинбродски”.

Моралистът Василев, освен всичко друго, „забрави” да подаде имотна декларация за това в какво точно имотно състояние напусна министерския си пост. Странна разсеяност за един бивш икономически министър.

Василев е роден в Хасково на 9 септември 1977 г., завършил е езиковата гимназия в града, след това учи в Харвард. Любопитна подробност е, че предшественикът му на поста Делян Добрев също е от Хасково, само с година по-млад е и също е завършил езиковата гимназия в града.

Когато стана министър, Асен Василев бе представен едва ли не като гения на Хасковската езикова гимназия. Умен, толерантен, скромен, честен, оправен, пробивен - въобще, отличникът в класа. Василев е и шеф на една от петте компании в света за ценообразуване на самолетни билети.

Малко по-късно самият Василев призна, че е учил-недоучил в Харвалд и няма магистърска диплома, защото не е предал дипломна работа заради бизнеса си. Тъй прехваленият му бизнес също не се оказа особено цветущ, след като от официални британски източници стана ясно, че компанията му Everbread има дългове от над 5 милиона британски лири. Дипломите на Василев тежат няколко килограма, но като министър той не се прояви като особено далновиден. Един от големите му грехове беше, че остави като шеф на АЕЦ „Козлодуй” отявлената „калинка” Валентин Николов. Той пък е човекът, лишил централата от реалната възможност за удължаване на живота на двата блока.

Асен Генов

Той е хем неутрален гражданин и съвестен блогър, хем вечен и неуспешен кандидат за депутат от ПП „Зелените”, хем е против партиите, хем е духовен последовател на Кришна, за когото материалното не значи нищо, хем е пресметлив прагматик на опашка за паричките на Сорос, хем е лидер на протестите, хем не е представител на протестиращите (с този мотив отказа среща с премиера Орешарски).

Той е Асен Генов, мъжът с ниската подстрижка, който обикаля всички телевизии и със заучено сладкодумие громи кабинета „Орешарски”.

Като създател на „Гневни млади хора” Асен Генов е открито подкрепян от Антоанета Цонева. Двамата са колеги „експерти” от „Института за развитие на публичната среда”, финансирани са от Соросовото „Отворено общество”. Оттук е и връзката им с Безуханова. Фондацията на Генов - „14 януари” е получила над 120 хиляди долара само за малко повече от година от американския Тръст за гражданско общество.

Тръстът, който до края на 2012 г. разпределя 75 млн. долара за финансиране на НПО-та, е създаден от група частни американски фондации, а именно: Атлантик филантропис, Фондация „Чарлз Стюърт Мот”, Фондацията Форд, Джърман Маршал Фонд - САЩ, Братя Рокфелер фонд и, внимание - „Отворено общество”.

ПП „Зелените”, чийто последовател е Асен Генов, също се свързва с империята на Иво Прокопиев. Основната й цел е да лобира за „зелените” бизнес интереси на кръга около разградския бизнесмен. ПП „Зелените” на Асенчо Генов например никога не каза и дума за екобезобразията на „Каолин”, Прокопиевата фирма, която натрови цяло градче и буквално предизвика епидемия от онкологични заболявания.

Духовното име на Асен Генов, както той сам посочва, е Радха-винода дас, а духовният му учител е Бхактивайбхава Свами. До преди няколко години Асен-винода дас бе ревностен последовател на Кришна, борец за религиозни свободи и раздаваше бисквитки на редовните сбирки на кришнарите пред НДК. Тогава мечтаеше да живее в кришнарска комуна, в която всички се трудят и молят заедно, без лична собственост. Днес обаче Асен Генов вече не обича да говори за духовното си име Радха-винода дас и изглежда е заменил духовния си учител Бхактивайбхава Свами с Иво Прокопиев, а духовните си въжделения с материалните стимули на „Отворено общество”. Не е осъдително, че стремежът му към нирвана вече е стремеж към депутатското място, но и антиправителствените му позиции определено не изглеждат от чисти граждански подбуди.

23.05 2014 в 21:10

... алоооо, младежитеееееее...

... хахахахахахаха


така, можете ли бре... щото мене ме има по кадрите!

... хахахахахахаха

23.05 2014 в 21:04

http://www.youtube.com/watch?v=uA32Ixr2z4w&feature=kp