Картината за корупцията във властта остава скрита, а през цялата 2021 година не е решен нито един знаков казус за корупция у нас. Основната причина за това остава липсата на реформи и прозрачност в прокуратурата.

Това са основните изводи в годишния мониторингов доклад на Антикорупционния фонд (АКФ), който бе представен днес. Затова докладът обявява 2021-ва за нулева година в борбата с корупцията.

От 47 знакови дела за корупция във властта 25 са приключили и едва три от тях - с осъдителна присъда, показва анализът на неправителствената организация. 14 от делата са приключили с оправдателен акт. Авторите на доклада подчертават, че е трудно дори да бъде проследен ходът на такива дела, тъй като прокуратурата има практика само избирателно да съобщава информация за дела от обществен интерес. По много от тях няма информация защо и дали са прекратени или обжалвани.

През 2021 г. е влязла в сила само една нова присъда по обвинение за корупция по казус от висок обществен интерес. Тя е била оправдателна - по делото за царските конюшни срещу бившия областен управител на София Веселин Пенев.

Развитие има по делото за АЕЦ "Белене", което според експертите върви към "окончателен безславен край". Наказателното производство срещу двама от обвиняемите - бившите енергийни министри Румен Овчаров и Делян Добрев - е прекратено. Срещу първия - по давност, а при втория - мотивите не са публично обявени.

Знаков за годината е и отказът на прокуратурата да започне разследване по казуса "Жоси", в който бе намесено името на главния прокурор, посочи адв. Андрей Янкулов от АКФ.

Най-много впечатлява не липсата на осъдителни присъди, а причината за това - мотивът е, че изначално липсва престъпление. Този мотив се потвърждава от всички съдебни инстанции, а прокуратурата го подкрепя, като в един момент се съгласява и не подава протест, коментира Янкулов. По думите му най-голямата власт на прокуратурата сега е в това, че само прокурор може да реши дали да започне разследване, а над това решение никой не упражнява контрол. Това не е европейски стандарт, трябват форми на външен контрол да се разчупи този монопол, коментира адв. Янкулов.

Участие в представянето взе и началникът на политическия кабинет на премиера в оставка - Лена Бориславова. Тя цитира думи на покойния преподавател по право Кристиян Таков - "да реформираш институция е като да местиш гробище - отвътре не може да се очаква помощ". Илюстрирайки опитите на правителството за реформи, Бориславова обяви, че бившият им коалиционен партньор (ИНТ, б.а.) искал право на вето върху казуси в антикорупционната комисия (КПКОНПИ). Реформата на комисията е един от последните законопроекти, които настоящите управляващи опитват да прокарат.

Адв. Александър Кашъмов, също автор в доклада, потвърди констатацията, че институциите се борят срещу реформите. Според него досегашната КПКОНПИ не е заработила по същество, тъй като обединява две несъвместими дейности - отнемане на незаконно имущество и разкриване на конфликти на интереси.