ЦИК е работила малко през 2025 г., но членовете й са декларирали 2,6 млн. лв. трудови доходи

В последните седмици отново се заговори за промени в Изборния кодекс, с оглед на предстоящия пореден предсрочен парламентарен вот. В началото на 2025 г. бяха внесени 5 законопроекта за изменения на изборните текстове, а в края ѝ бяха добавени още такива, напомня "Отворен парламент".

В състава на Централната избирателна комисия (ЦИК) през годината обаче нямаше промени. Така тя все още се състои от членове, предложени от парламентарните групи в 45-ото Народно събрание с мандат април-май 2021 г.

Оказва, че най-високото ниво на изборната администрация многократно и трайно се разминава с актуалната воля на избирателите, но пък в последните години организира девет кампании – за национален и европейски парламент, президентски и местен вот.

Същевременно изборите у нас често са коментирани с оглед проблемите и недостатъците в работата на комисията, а именно липсващо обучително звено и проблеми с подготовката на изборната администрация, дискусионни решения по отношение на машинното гласуване (в т.ч. и отмяната му в последния момент преди първия тур на местните избори през 2023 г.) и др.

В тази връзка екипът на Институт за развитие на публичната среда (ИРПС) обработи количествените данни за работата на ЦИК. Колко заседания е провела тя, какви решения е взимала и какви възнаграждения са получили членовете ѝ.

Актуалност на състава на ЦИК

Според действащия Изборен кодекс ЦИК се състои от 15 членове и мандатът ѝ е 5-годишен. Съставът на комисията се излъчва от парламентарно представените партии и коалиции, но съотношението в институцията не е променяно вече 4 години. Поради това в настоящата ЦИК квотите на членовете са: четирима представители на ГЕРБ, по трима на „Има такъв народ” и БСП, по двама на „Демократична България” и ДПС и един представител на „Изправи се! Мутри вън!”. Председателката на комисията Камелия Нейкова е номинация на „Има такъв народ”.

Заседанията на ЦИК: присъствие, участие и “формален” кворум

До 11 декември 2025 г. ЦИК е провела 107 заседания, което е значително по-малко от тези през миналата година, когато имаше общо три кампании за национален и европейски парламент. Именно поради липсата на предизборни кампании заседанията са били разпределени сравнително равномерно през годината.

За да може ЦИК да заседава, трябва да бъде осигурен кворум. Така минимум 8 от членовете ѝ следва да присъстват по време на заседанието. В началото на протоколите, публикувани на страницата на ЦИК, са посочени членовете, присъствали по едно или друго време в съответното заседание. Много често обаче не всички от тях се включват в гласуванията. Това е особено видно от началото на заседанията, когато в първото гласуване за деня системно участват по-малко от посочените в протокола като присъствали представители на комисията.

По-подробен преглед на данните от протоколите на ЦИК показва, че на повечето заседания се включват между 10 и 14 членове, а в пълен състав ЦИК е провела едва 11 от заседанията си. Едно от тях пък е било само с 8 присъстващи, което е и минималният кворум. Това повдига въпроси относно нивото на ангажираност от страна на членовете на комисията при вземането на решения.

От прегледа на протоколите става ясно, че в 10% от заседанията (или 11 заседания) въпреки че като присъстващи са регистрирани определен брой членове на комисията, във всички гласувания са се включвали по-малко от тях.

Отсъствията на членовете на ЦИК

Протоколите на ЦИК дават и информация и за онези членове, които са отсъствали през целия ден на съответните заседания. Общият брой отсъствия на членовете на комисията за 2025 г. е 246. Според информацията най-много заседания е пропуснал Димитър Димитров – 28, а пък Росица Матева и Красимир Ципов са на другия полюс с по 14 отсъствия. Обичайно членовете на ЦИК не се включват в заседания по уважителни причини – поради използване на годишен отпуск или по болест. Важно е да отбележим, че отсъствията не се отразяват на възнаграждението на членовете на ЦИК.

Продължителност на заседанията на ЦИК

Екипът на ИРПС е прегледал видеоархива на заседанията на ЦИК, публикуван на интернет страницата ѝ, за да определи действителната продължителност на заседанията без прекъсванията за почивка. Средно заседанията на комисиите са продължавали по 1 час и 25 минути. Най-често те са започвали около 10.30 ч. сутринта. 

Данните показват, че през 2025 г. най-продължителното заседание на ЦИК е било малко над 3 часа, а най-краткото – едва 7 минути. То се е провело на 17.10.2025 г. и на него членовете на ЦИК обсъждат две писма във връзка с изборите за общински съветници в Пазарджик и какви отговори да бъдат подготвени, както и предложение за повторен преглед на несъответствията от резултатите от гласуването. В крайна сметка на това “блиц” заседание не е взето никакво решение.

Освен по време на заседания, ЦИК осъществява дейността си и в рамките на работни групи. Според Изборния кодекс техните срещи също следва да се излъчват онлайн, но това не се случва на страницата на комисията. Не са налични и видеозаписи или стенограми от тези работни формати.

Гласуванията и решенията на ЦИК

Тук е моментът да отбележим, че решенията на ЦИК се взимат с явно гласуване „за“ или „против“. Предложението се смята за прието, ако за него са гласували не по-малко от 2/3 от присъстващите на заседанието членове. В проведените 107 заседания, членовете на ЦИК са гласували общо 2476 пъти (или почти наполовина спрямо предходната година, когато гласуванията са били 5 677). Преобладаващата част от решенията на комисията – 2129 (или 86%) са били за т.нар. “протоколни” решения.

Протоколните решения не се обявяват на сайта на ЦИК и са публични. Такива например са решения, свързани с кореспонденция с различни институции, определяне на хонорари по граждански договори, одобряване на транспортни и дневни разходи при командировки и др. Тези решения не засягат пряко организацията и провеждането на изборния процес и по своята същност представляват въпроси, които биха могли да бъдат разглеждани от администрацията на комисията.

Конкретен пример за протоколно решение показва следващата снимка. На заседанието си на 17 юни 2025 комисията гласува за заплащане по фактура от А1 на стойност 2565.68 лв.

На свое заседание на 6 ноември пък комисията отделя от времето си, за да се запознае с факта, че е премахната от етажа им непотребна хартия, която е транспортирана от конкретна фирма.

За поредна година членовете на ЦИК преобладаващо се занимават с административни въпроси – изпращане на шаблонни писма до различни институции, заплащане на различни видове консумативи и режийни разходи и пр., вместо с организацията и подобряването на изборния процес. Това поставя акцент върху въпроса за административния капацитет на ЦИК, като редица експерти са коментирали теми, свързани с числеността на администрацията, запълването на свободните позиции в нея и необходимостта от разширяването ѝ. Съгласно правилника на комисията към единствената ѝ дирекция „Администрация“, има 5 звена -„Правна дейност“; „Финансово-счетоводна и стопанска дейност“, „Административна дейност“, „Машинно гласуване“ и „Международна дейност и протокол, връзки с обществеността и обучение“. Какъв е техният състав и в каква степен той е попълнен обаче не става ясно.

Пример за дейността им можем да дадем с „Машинно гласуване“, което отговаря за организацията на машинния вот през последните почти пет години, но все още не е публикувало свои официални анализи за функционирането на устройствата. Същевременно след въвеждането на смесеното гласуване през 2023 г. и промяната на изискванията към хартията за машините имаше редица случаи с отпечатване на частични или “бели” бюлетини и се създаде силно обществено очакване за анализ на причините. Този анализ трябваше да се изготви и представи от ЦИК именно чрез съответното ѝ звено.

Още един белег за нуждата от повишен административен капацитет на ЦИК е липсата на обучително звено, което да се занимава с подготовката на секционните комисии в страната. Такова задължение съществува в Изборния кодекс, а от ИРПС (и други изборни експерти) многократно сме посочвали ползите от създаването му. В последните години станахме свидетели на редица проблеми с подготовката на членовете на СИК, която се очерта като основна слабост в изборния процес у нас. Това от своя страна допълнително подкопа доверието на гражданите в него.

Описаното дотук повдига въпроса дали не е необходима реформа на ЦИК, при която да се намалят нейните членове за сметка на разгръщането на администрация, която да подпомага ефективно дейността ѝ. В тази връзка следва да се предвиди и диференциране на отговорностите на членовете на ЦИК по примера на други регулаторни органи в страната, като Комисията за защита на личните данни и Комисията за защита на конкуренцията. Председателят следва да има по-широки правомощия по отношение на административната работа, в т.ч. процедурите по назначаване. Така ще може да се работи в посока създаване на пълноценна администрация, която да допринесе за повишаване прозрачността и оперативността на комисията.

Възнагражденията на членовете на ЦИК

Дотук разгледахме работата на ЦИК през изминалата година, за която членовете на комисията получават възнаграждения съгласно разпоредбите на Изборния кодекс. Те постановяват, че месечното възнаграждение на председателя е равно на месечното възнаграждение на министър. Възнаграждението на заместник-председателите и секретаря е в размер 90 на сто от възнаграждението на председателя на ЦИК, а това на членовете – 85 на сто.

Данни за възнагражденията на членовете на ЦИК са публикувани в регистъра на КПК и са актуални към предходната календарна година. Според тях през 2024 г. членовете на комисията са обявили общо 2,6 млн. лв. трудови доходи, като средното месечно възнаграждение на член е 14 300 лв. В тази сума не са включени средства за командировки и други разходи.

Възнагражденията за лицата, заемащи висши публични длъжности, са обвързани с обхвата на техните отговорности и отразяват значимостта на функциите им. Те имат и възпираща роля по отношение на риска от корупционни зависимости. В същото време подобно ниво на възнаграждение предполага работата на съответния орган да води до висока добавена стойност за обществото. При настоящата организация на дейността на ЦИК обаче, значителна част от времето на членовете ѝ е ангажирана с административни и процедурни въпроси. Това ограничава възможностите Комисията да се фокусира върху стратегически задачи за подобряването на изборния процес.

Прегледът на работата на комисията очертава трайни системни проблеми, свързани основно с липсата на ефективно функционираща администрация. Към момента обаче теми като прозрачността на решенията на ЦИК и преосмислянето на модела за нейното конституиране и функциониране не присъстват във внесените два законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс, нито бяха предмет на обсъждане в рамките на проведените парламентарни дебати.

Прегледът на работата на Централната избирателна комисия очертава трайни структурни проблеми, които се възпроизвеждат независимо от конкретния контекст. Данните за заседанията и характера на взиманите решения показват, че значителна част от времето и ресурса на Комисията се ангажират с административни и процедурни въпроси. Това обаче ограничава възможностите ѝ да изпълнява пълноценно ролята си за организацията на изборния процес.

Изложеното дотук поставя на преден план необходимостта от реформиране на структурата на комисията и изграждане на реално функционираща администрация към нея. Тези въпроси следва да бъдат в основата на бъдещите дебати за начина на конституиране и организация на работата на комисията. Прави впечатление обаче, че двете предложения за изменения в Изборния кодекс, които засягат ЦИК, се фокусират единствено върху числеността, продължителността на мандата ѝ и партийните квоти, от които ще се излъчват членовете ѝ.

Следете новините ни в GoogleNews