Свалят охраната на Доган с нов закон за НСО

Държавната охрана, която към момента ползва почетният председател на ДПС Ахмед Доган, ще бъде свалена, ако без промени бъде приет законопроектът за Националната служба за охрана (НСО). Към момента службата работи по правилник, в който е записано, че освен действащите държавници, право на охрана имат и лица от графата "други".

В законопроекта за службата тази възможност отпада. Въпреки, че от службата отказват на отговорят дали Доган ползва охрана и на какво правно основание, от там обясняват, че има едно лице, което ползва държавна охрана по графата "други".

Обществена тайна е, че Доган продължава да ползва държавна охрана. Неофициално се знае, че общият брой на гардовете му е 18 души. Отделно от това пред дома му в Бояна има кабинка, в която също се редуват служители на НСО. Освен всичко друго Службата е разположила и свой скенер на територията на Сараите. 

Законът за НСО беше внесен заедно с още три законопроекта за службите. Той дава право на охрана на президента, вицепрезидента, премиера, председателя на Народното събрание и неговите заместници, председателя и членовете на Конституционния съд, министрите, двамата председатели на върховни съдилища, главния прокурор, омбудсмана, кмета на столицата и чуждестранни гости. 

Президентът, председателят на парламента и премиерът нямат право да откажат охрана от НСО. Те имат право на охрана и до четири години, след като са напуснали постовете си, но само при условие, че е констатирана опасност за живота им. Всички останали могат да откажат държавна охрана, след като попълнят декларация. На тях им се полага охрана по местоживеене, както и лична охрана и транспорт в чужбина.

Законът дава право за охрана и на депутатите. Това обаче ще става само при констатирана повишена застрашеност в мирно време право. За първи път се дава възможността български задгранични представителства да имат охрана от НСО. 

За да прецени риска спрямо определено лице, шефът на НСО ще има достъп до информация от Министерството на отбраната, ДАНС и новосъздадената Държавна агенция "Разузнаване", като степента на застрашеност и видът охрана ще се определят от комисия, в която влизат шефът на НСО, главният секретар на МВР и шефът на ДАНС. При необходимост в заседания на комисията могат да влизат и шефовете на военното и външното разузнаване. 

На Службата се дава право да извършва документиране, фотографиране, звукозапис и видеозаснемане по време на мероприятие с охраняваното лице. На държавните гардове се дават правомощия да изискват информация, както от публични органи и организации, но също и от юридически и физически лица. Те ще имат и ограничени полицейски правомощия - ще могат да задържат опасни лица с помощта на подръчни средства като белезници и въжета. Държавните гардове ще могат да ползват още електрошокови палки, димки и устройства за принудително спиране на превозни средства.

Те ще имат право да ползват и оръжие за защита на охраняваното лице или ако задържан нападател окаже въоръжена съпротива. Оръжие може да се използва и за спиране на превозни средства или за защита "от нападение от опасни животни". За първи път гардовете на НСО ще трябва да попълват и декларации за имущество и доходи, а за всеки служител ще се води служебно дело.

Още по темата

12/03/2015

Законите за службите – минно поле за отношенията ГЕРБ-РБ

12/03/2015

Политика

Нов закон спира предаването на архивите на Военното разузнаване

11/03/2015

Политика

ГЕРБ внесоха пакета закони за службите

14/02/2015

Разследване

Пази ли НСО политици извън властта?

Следете новините ни в GoogleNews