В Общия устройствен план на столицата са налице зони, в които няма ограничение за височината на сградите, а в комбинация с "вратичките" в ЗУТ и ЗУЗСО се появяват терени, за които съществува възможност да не се спазват никакви градоустройствени параметри. 

Това се казва в позиция на БСП-София. Според столичните социалисти "са необходими спешни законодателни промени, за да се предотвратят възможностите Столична община и СОС да действат не по законосъобразност, а по целесъобразност, защото в такива случаи се появяват възможности за корупционни практики, за вземане на спорни, лобистки решения, будещи основателни протести". Длъжни сме да създадем ясни правила - къде и как може да се строи в София, за да няма разочаровани предприемачи и гневни граждани. Предстоящите промени в законодателството трябва да минат през широко обществено обсъждане, за да се чуе мнението на гражданите, както и на инвеститорите и собствениците на терени така, че бъдещите промени максимално да отчетат и защитят интересите на всички, пише още в позицията на БСП-София. 

В текста им се казва още: 

В тази връзка членовете на Градския съвет на БСП - София се обединихме около позицията, че са крайно наложителни законови промени. Необходимо е създаването на законови правила, които да регламентират височината на сградите в София като в смесените многофункционални зони, в които в момента няма лимит на височината на новите сгради, тя да се ограничи до 75 метра, колкото са най-високите съществуващи блокове в жилищните комплекси. Да се определят местата, където могат да се строят високи сгради (небостъргачи) като предложението е за бул. "Цариградско шосе" в близост до мястото за строеж на Capital Fort, западното направление след ж.к. "Люлин" и района на Централна жп гара. 

Наред с това следва в ЗУЗСО да залегне изискване Столична община да приеме Наредба, която да регламентира създаване на система за дефиниране и анализ на транспортния трафик, който да се изследва не само по отношение на местата за паркиране и гариране, но и по отношение възможностите на съществуващата транспортна инфраструктура за "стигане и влизане" в самите сгради. С цел спиране на процеса на презастрояване на жилищните комплекси, да се формулират законово понятията "междублоково пространство" и "зелени площи", което ще пресече възможността да се вземат решения по целесъобразност. Нужно е и нормативно разширяване на възможностите за участие на гражданите и увеличаване на обществения контрол при обсъждането, приемането и обжалването на устройствените планове и техните изменения.

Във връзка с изработването на „Визия за дългосрочно развитие на София" и подготвяне на промените в ОУП трябва да бъде организирано допитване до гражданите на столицата за изясняване на въпросите:
- Къде да се намира „ситито” на града;
- Да се приеме ли „карта на височините на града”, където зоните отразяват участъците с една и съща преобладаваща и съществуваща височина;
- Следва ли историческият център на София, да се развива предимно като пешеходен и зелен;
- Правилно ли е непрекъснато да се увеличават площите на „зелената“ и „синя“ зони в града или следва да се търси друг начин за ограничаването на трафика на моторни превозни средства в центъра, най-вече със създаване на предимства за обществения и алтернативния транспорт;
- Как трябва да се развиват и изглеждат вторичните градски центрове в районите на града;
- Следва ли да се приемат правила за фасадното и цветово оформление на сградите в различните райони на града;

Настояваме във „Визията за развитие на София” и в бъдещите промени в ОУП стратегията да бъде столицата да се развива като конгломерат от осмислени обществени пространства и сгради, като система от динамични градски зони със смесено предназначение, която да гарантира пълноценен живот на градското пространство и хората. Сега София не се развива хармонично като град, а се развива на две скорости - център и жилищни квартали. Да изискваме жилищните комплекси да се развиват като „пълноценен град в града“, а не като огромни спални. За целта в районите на София следва да се планират и развиват вторични градски центрове, тъй като досега основните споделени градски пространства, в т.ч. и тези за културен и духовен живот, са съсредоточени основно и главно в центъра на града. Считаме, че в градоустройственото развитие на София водещо трябва да бъде развитието й като „зелен град“, който максимално се възползва от природните си ресурси - близостта до планината Витоша и богатството на съществуващите минерални извори. Считаме, че бъдещото градоустройство на столицата трябва да увеличава възможностите за осигуряване на придвижването пеша, както и велосипедното движение, които водят до много ефекти - намаляване на автомобилния трафик, повишаване чистотата на въздуха, запазване и развитие на градското пространство и улицата като място за срещи между хората.

В крайна сметка най-голямото предизвикателство пред нас е да убедим и привлечем столичани към каузата - „София – зелен и иновативен град“ - град за хората, удобен, безопасен и устойчив.