САЩ удължиха срока за активите на ''Лукойл'', след като Радев говори с Вашингтон за рафинерията в Бургас

Министър-председателят Румен Радев проведе телефонен разговор с министъра на енергетиката на САЩ Крис Райт, съобщиха от правителствената пресслужба.

Официално разговорът е бил посветен на партньорството между България и Съединените щати в енергетиката. Сред темите са били енергийната диверсификация в Югоизточна Европа, подобряването на регионалната свързаност, изграждането на Вертикалния газов коридор, проектът за нови блокове в АЕЦ „Козлодуй“ с американска технология, както и възможността за изграждане на големи центрове за данни и фабрики за изкуствен интелект. По време на разговора Радев е подчертал и значението на непрекъснатата работа на рафинерията в Бургас за България и региона.

САЩ удължиха с още един месец срока, в който са разрешени определени трансакции, свързани с чуждите активи на „Лукойл“, съобщи БТА, позовавайки се на Ройтерс. Решението идва в същия ден, в който премиерът Румен Радев проведе телефонен разговор с американския министър на енергетиката Крис Райт, а сред темите в разговора беше и значението на непрекъснатата работа на рафинерията в Бургас.

Министерството на финансите на САЩ е удължило до 00:01 ч. на 22 август срока, в който са разрешени определени трансакции, свързани с „Лукойл Интернешънъл ГмбХ“ — структурата, през която се държат чуждестранните активи на руската компания. Според БТА решението е публикувано на сайта на американското финансово министерство.

OFAC — Службата за контрол на чуждестранните активи към Министерството на финансите на САЩ — посочва, че лицензите, свързани с Lukoil International GmbH и неговите дъщерни дружества, имат различни срокове и цели. Едната линия е за поддържане и работа на бензиностанции извън Русия до 29 октомври 2026 г., а другата — за възможност „Лукойл“ да продаде активите си извън Русия на несанкционирани купувачи, като този срок е удължен до 22 август 2026 г. OFAC изрично посочва и условието да не се прехвърлят средства към лица или сметки в Руската федерация.

Тази новина поставя разговора Радев–Райт в много по-конкретен контекст. Радев е подчертал значението на непрекъснатата работа на рафинерията в Бургас за България и региона.

Именно този акцент превръща дипломатическото съобщение в политическа новина. „Лукойл Нефтохим Бургас“ не е просто индустриално предприятие, а стратегическа инфраструктура, около която се преплитат санкции срещу Русия, българска енергийна сигурност, интересите на руската компания и американският режим на разрешения.

БТА припомня, че в края на юни представители на „Литаско“ — член на групата „Лукойл“ и акционер в „Лукойл Нефтохим Бургас“ и „Лукойл България“ — както и представители на „Лукойл“, са провели среща с премиера Радев, министъра на финансите Гълъб Донев и министъра на икономиката Никола Пулев. На нея е обсъждано вдигането на запора, който не позволяваше на бургаската рафинерия да търгува с петрол чрез регистрирани в Швейцария дружества. След срещата Радев е съобщил, че е постигнато съгласие запорът да бъде отменен, така че рафинерията да функционира нормално.

Въпросът е какво означава „нормално“ функциониране в условията на санкции — гарантиране на горивата и стабилността на пазара или удължаване на зависимостта от руска корпоративна инфраструктура под формулата „национален интерес“.

Допълнителен пласт в тази картина е поведението на София по европейските санкции срещу Русия. Само дни по-рано Радев заяви, че България е успяла да извади три имена от 21-вия пакет санкции срещу Русия — руския патриарх Кирил, Вагит Алекперов, основателя на „Лукойл“, и представител на доставчик на резервни части за софийското метро. По думите на Радев това е направено „в защита на националния интерес“.

Почти едновременно с това Народното събрание разреши пребиваването на до осем американски самолета-цистерни KC-135, техните екипажи и до 250 американски военнослужещи в авиобаза „Безмер“ за периода от 24 юли до 1 октомври 2026 г. Те трябва да подпомагат операции на САЩ в Близкия изток, а предложението е внесено от Министерския съвет.

Именно около това решение възникна скандалът от последните дни. „Демократична България“ не участва в гласуването и заяви, че управляващите не са отговорили дали допускането на американските самолети в Безмер не е част от сделка, свързана с дерогацията за „Лукойл“. Формацията предупреди, че българският национален интерес не може да бъде „пазарене с един или друг“.

Няма публично доказателство за пряка размяна между самолетите в Безмер и решенията около „Лукойл“. Но хронологията вече сама произвежда политически въпрос: защо в рамките на броени дни България едновременно защитава от санкции фигури, свързани с руската църковна и енергийна орбита, допуска американска военна логистика на своя територия, разговаря с Вашингтон за енергетика и поставя акцент върху непрекъснатата работа на бургаската рафинерия.