Конституционният съд поиска становище от Централната избирателна комисия за прекроения от ГЕРБ-СДС, ДПС и БСП Изборен кодекс.

Комисията има месец да се произнесе по казуса, стана ясно по време на днешното заседание. Предстои работна група в ЦИК да изработи становище, което да бъде гласувано и изпратено на КС до 16 април - точно две седмици след предстоящите предсрочни парламентарни избори.

Централната избирателна комисия обаче е доминирана от същото хартиено мнозинство, което в 48-ото НС се погрижи да върне хартиената бюлетина и да ликвидира машинното гласуване, превръщайки устройствата в обикновени принтери. 

Нещо повече - в края на февруари ЦИК реши да скрие гласовете от машинното гласуване от протоколите, които попълват членовете на секционните комисии. По този начин отпадна възможността за проверка и контрол на резултатите и реално се улесниха изборните манипулации. Скандалното решение (вече отменено с решение на съда - б.а.) мина с гласовете на хартиената коалиция в ЦИК - ГЕРБ, ДПС и БСП, които бяха подкрепени и от двама от комисарите от ИТН. Четирите партии имат мнозинство в ЦИК, което може и да не види проблем в прекрояването на Изборното законодателство. Дали това ще се случи и какво ще е становището на комисарите предстои да видим.

Противоречи ли Изборният кодекс на ГЕРБ, ДПС и БСП на Конституцията

"Демократична България" обяви, че ще сезира КС още след като БСП, ГЕРБ-СДС и ДПС свалиха наложеното президентско вето върху промените в Изборния кодекс. На 27 януари, заедно с "Продължаваме промяната", конституционната жалба стана факт. Двете формации сезираха съда заради нарушеното равно избирателно право, възможността за разкриване на тайната на вота и обезсмислянето на машинното гласуване.

Преди два дни Конституционният съд реши да се произнесе по прекроения Изборен кодекс и образува дело по жалбата на ПП и ДБ.

Предстои съдът да вземе решение. Това се случва с мнозинство от повече от половината от всички съдии, обнародва се в "Държавен вестник" до 15 дни след заседанието и влиза в сила три дни след публикуването на делото в ДВ.

Актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизане в сила на решението, като частта от закона, която е обявена за противоконституционна, спира да се прилага, а останалата част продължава да действа.

Процедурата обичайно трае между шест месеца и година. Това на практика означава, че решение на съда се чака най-рано през лятото. След това, ако КС определи част от текстовете за противоконституционни, то в Изборния кодекс ще се отвори законодателна празнина, която 49-ото Народно събрание ще трябва да уреди. В този смисъл истинското машинно гласуване може да бъде възстановено най-рано за местните избори тази есен.