Няма връщане назад: АЕЦ Белене стана част от националната сигурност

Проектът за строителството на АЕЦ "Белене" вече категорично не е мираж. Без да е споменат конкретно, той присъства в актуализирания вариант на стратегията за национална сигурност. 

Документът в окончателния му вариант беше приет миналата седмица на заседание на правителството, но до този момент не беше публикуван за обществено обсъждане. Сега той е качен в информационната система за правна информация на Министерския съвет. 

В текста, който засяга развитието на ядрената енергетика, се посочва развитието на нови ядрени мощности: 

Развитието на ядрената енергетика има стратегическо значение за националната ни сигурност. Особено място заемат удължаването на живота на 5-ти и б-ти блок на АЕЦ „Козлодуй" и изграждането на нови мощности като перспективен ресурс за производство на беземисионна електрическа енергия, при стриктно спазване на мерките за сигурност, изискванията за управление на радиоактивни отпадъци и извеждане от експлоатация.

В подобен вариант текстът съществува в сега действащата стратегия за национална сигурност и беше запазен от работната група, която изготви документа в края на септември. В него обаче не беше посочена АЕЦ Козлодуй, а за новите мощности беше отбелязано, че са обект на институционална подкрепа. Редакцията на тези текстове вероятно е станала по време на заседанието на Съвета за национална сигурност при Министерския съвет през ноември и сега той е по-категоричен от стария, който гласеше: 

Развитието на ядрената енергетика има стратегическо значение за националната ни сигурност. Изграждането на нови мощности се подкрепя институционално предвид това, че е перспективен ресурс за производство на беземисионна електрическа енергия и поради натрупания успешен опит и професионален капацитет. При развитието й стриктно се спазват изискванията за управление на ядрените отпадъци и извеждане от експлоатация и мерките за сигурност.

Проектът за дострояването на АЕЦ "Белене" се върна на дневен ред, след като БАН излезе с доклад, според който при определени условия новата ядрена мощност би била икономически изгодна.

Според анализа проектът за Втора атомна е жизнеспособен при цена на централата от до 10,5 млрд. евро и осигуряване на кредит за 70% от цената при лихва под 4,5 процента.

В същото време преди наскоро на платформата за анонимно споделяне на документи Balkanleaks, се появи междинен доклад на БАН от месец септември. В него е записано, че АЕЦ Белене не е изгодна при нито един от 90-те проиграни варианта, включително и при много високи международни цени на електроенергията през следващите години.

По повод разминаването от Министерството на енергетиката обясниха, че не са оказвали натиск върху учените от академията да променят констатациите си. 

Според източници на OFFNews размразяването на проекта за новата ядрена мощност е сигурно, но ще се изчака да мине българското председателство на Съвета на Европейския съюз. 

Заплахи

В стратегията е посочено, че „пълномащабен военен конфликт“ срещу страната ни е малко вероятен, но расте заплахата от хибридни действия и кибератаки. В проекта с редакциите първоначално тези заплахи бяха определени като „нови и много по-разрушителни”.

Отбелязано е, че на Западните Балкани има тенденции, които генерират нестабилност.

"Рискове за дестабилизиране на обстановката пораждат слабата държавност и перманентно възникващата политическа нестабилност в държави от региона, засилването на национализма в управлението, латентните междуетнически и религиозни противоречия и демографският и социално-икономическият дисбаланс в отделните страни, дестабилизиращи действия на външни сили", е посочено в стратегията.

Любопитен детайл от нея е, че корупцията по високите етажи на властта се разглежда като функция от организираната престъпност. В проекта се говореше за “устойчива симбиоза” между организираната престъпност и корупцията в държавните органи. Новият текст е значително по-мек:

Организираната престъпност формира предпоставки за възникване на корупция и се възползва от нея.

Въпреки това корупцията по високите етажи на властта е определена като един от основните проблеми пред сигурността, като е уточнено, че освен усилията за противодействие на отделните институции значение има и механизма за сътрудничество и оценка на ЕС.

С новите текстове се посочва също, че сигурността вече не е само право, но и отговорност на всеки член на обществото, а опитите за възпрепятстване на стратегически транспортни и енергийни проекти увреждат интересите на държавата за развитие на икономическия си потенциал и увеличаване на благосъстоянието на населението.

Още по темата

06/12/2017

Политика

Правителството прие актуализираната стратегия за национална сигурност

28/11/2017

Политика

Сигурността: Дело на всеки, посегателството над магистрали - саботаж

Следете новините ни в GoogleNews