На първо четене: без финансиране от чужбина за заплати на свещенослужители

Последна промяна на 11 октомври 2018 в 11:45 813 2

След като депутатите събраха кворум при втория опит, те приеха на първо четене двата проекта за промени в Закона за вероизповеданията, който предизвикаха сериозни критики от евангелистите, Мюфтийството, Светия синод и католиците.

Миналата седмица заради предложените текстове се стигна дори до спешна среща между патриарх Неофит, Бойко Борисов и вносители на поправките, на които премиера обеща на духовниците заплати като на учителите. А депутатите обещаха промени между двете четения. 

Единият проект е на "Обединените патриоти". Днес той събра 106 гласа "за", 2 "против" и 25 "въздържал се". Другото предложение за промени в закона е на ГЕРБ, БСП и ДПС и беше подкрепено от 136 народни представители, а двама се въздържаха. В законопроектите има общи или сходни текстове. Едно от тях е, че и в двата се забранява финансиране отвън за заплати във вероизповеданията.

Срокът за промени между двете четения на законопроектите ще бъде възможно най-дългия - 21 дни. Ще бъде създадена и работна група. Целта е да бъдат чуди притесненията на различните вероизповедания и да потърси консенсус. 

"Страната ни прави изключително важна стъпка. В момента променящата се среща за сигурност в цяла Европа доведе до сериозна промяна в законодателството, свързано с вероизповеданията и начина на финансирането им", коментира председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов преди гласуването. Той не пропусна да подчертае, че лидерът на БСП Корнелия Нинова, която е подписала единия проект, не е в залата по време на дебатите. Нямало я и при срещата със Синода. 

От ДПС пък поискаха измененията да не се превръщат в инструмент за противопоставяне, а в такъв за обединение. Председателят на ДПС Мустафа Карадайъ обяви, че в проекта, под който се е подписал,  се предвижда по-голяма ангажираност на религиозните общности в обществения живот на страната и изразяване на становища по проекти и административни актове. "Според нас това ще подобри условията и средата на диалог", подчерта той. 

Социалистите пък поискаха прецизиране между двете четения на проектите. "Нека отсеем сухото от суровото", коментира депутатът от левицата Николай Тишев. Той подчерта, че трябва да се противодейства на радикалния ислям, но не и да се пречи на традиционните вероизповедания.

ГЕРБ и опозицията: Дарения от чужбина - само след разрешение

Според проекта вероизповеданията могат да поличават дарения за целеви социални помощи и ремонти от чужбина, но само след разрешение от Дерекция "Вероизповедания" към Министерския съвет. Забранява се обаче получаването на пари отвън за заплати на свещенослужителите. Такова предложение има и в текста на "Обединените патриоти". Целта на ГЕРБ и опозицията била така да се ограничи от евентуално участие на чужди граждани в религиозни служби. 

Текстовете предвижат регистрираните вероизповедания да правят финансови отчети за всяка изминала календарна година. А тези, които имат държавна субсидия, ще бъдат проверявани от Сметната палата.  Държавна субсидия се предоставя на вероизповеданията, към които принадлежи не по малко от 1% от населението на страната на база на самоопределението от последните избори.

Сумата за субсидиране се отделя ежегодно с държавния бюджет на страната. Тя ще се разпределя на базара на това колко хора са се самоопределили като изповядващи даденото вероизповедание и ще е по на 10 лв на човек. Сумата обаче не може да бъде повече от 15 млн, лева. Това е и един от основните проблеми според Синода. От БПЦ подчертават, че така мохамеданите ще получат пълния размер на дължащата им се субсидия – т.е. 577 139 лв, но при 4 374 135 милиона православни, ако няма прагът от 15 000 000 лева, на тях биха им се полагали 43 741 350 лева. 

Проектът предвижда ръководството на съответното вероизповедание пък ще трябва до края на януари всяка година да направи разпределение на субсидията - за текущи и за капиталови разходи. Разпределението трябва да бъде представено на дирекция "Вероизповедания" към МС с декларация.

Сумата, определена за текущи разходи, ще трябва да се използва целево - за покриване на разходи, за възнаграждения на свещенослужители и служители на религиозните институции, за техни образователни дейности и за поддръжка на гробищни паркове. Самата тя ще се изплаща от дирекция "Вероизповедания" на Министерския съвет и ще се дава на 4 части - до 30 април, 30 юни и 30 септември ще се изплаща по 20 % от общата сума, а до 20 декември пък останалите 40 на сто.

Частта от субсидията, определена за капиталови разходи са за строителство и ремонт на храмове, манастири и прилежащите им сгради, на духовни училища и духовни. Парите, отделени за това ще се съхраняват и разходват чрез сметка за чужди средства на Министерския съвет.

Предложенията на ОП - проповеди само на български, свещенослужителите получават най-много средна учителска заплата

Измененията на "Обединените патриоти" имат елемент, подобен на обещанието на премиера заплатите на духовниците да са като на учителите. Текстовете предвиждат месечните заплати на свещенослужителите да не могат да надвишават средното възнаграждение на педагогически специалист, а на другите служители в религиозните общности не трябва да е повече средната заплата на служителите в обществения сектор.

И ОП предлага да се забрани финансиране от чужбина за заплати за свещенослужители, както и за дейността на вероизповеданията. Могат да получат дарение или наследство на имущество от чужбина, но трябва да уведомят ресорната дирекция към МС и Сметната палата. Ако не го направят - следва глоба. Вероизповеданията ще трябва да декларират и всяко едно дарение или наследяване на имущество от юридически лица в страната. Вероизповеданията имат проблем и с това. Според Светия синод "даренията в Църквата са дълбоко личен акт".

Освен това идеята на "патриотите" е регистрираните вероизповедания да декларират пред Сметната палата банковите си сметки в страната и чужбина. Това също предизвика остри критики, защото според Синода "тази норма е грубо погазване на конституцията и груба намеса в отделените от държавата религиозни институции".

Те предлагат субсидиране, подобно на предложението на ГЕРБ, БСП и ДПС. Отново за субсидия ще трябва поне 1% от хората да са се самоопределили като изповядващи даденото вероизповедание на последното национално преброяване. Ако не стигат парите - изплащането ще е пропорционално спрямо заявилите принадлежността си за различните вероизповедания.

"Обединените патриоти искат още, както досега, при извършване на богослужението и на различните ритуали да може да се използва друг език според традицията на религиозната общност, но предлагат за проповедите и във всички останали случаи се използва задължително български език.

Текстовете на "патриотите" определят кои хора и при какви условия могат да са проповядващи духовници. Това трябва да са "български граждани, завършили училищното и висшето си образование в България". Религиозните общности нямат право да възлагат проповеди на духовници от чужбина. Изключение се допуска, когато е било направено съгласуване с дирекция "Вероизповедания" на Министерския съвет. Такова съгласуване ще трябва и при участие на чужденци и при дейности за набиране на пари. Предвидени са и глоби при неспазване на тези норми. 

Предвидено е и експулсиране на чужди проповедници, ако те нарушават закона

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

735

2

Питер Пан

18.10 2018 в 12:57

Всеки, който има самосъзнание, че принадлежи към дадена религиозна група, трябва да си плаща някаква сума като доказателство за това, а не да се нарича какъвто и да е и да бъде откровен безбожник или суеверен малоумник. Това е единственият начин да се финансират религиозните общности, никаква държава, никакви други "дарения".

665

1

безпартийна

11.10 2018 в 13:04

Има много разумни основания за приемане на представените постановки на закон за вероизповеданията. Има обаче и неясноти, които някак трябва да се изяснят. Например относно даренията от чужбина за съответна църква, и държавната субсидия за нея. Трябва да се отчита, че Църквата въобще е отделена от държавата по Конституция. Субсидията следва да се приема не за Църквата, а за миряните на съответното вероизповедание. Добре, но проблемът е как ще се осъществява годишното им преброяване. Защото субсидията е годишна. Говори се, че това става на избори. Но не всяка година има национални избори. А и досега, освен в национално преброяване, аз не съм виждала въпрос за принадлежност към дадено вероизповедание. Как ще стане това?