Ние за три месеца дадохме безпрецедентна подкрепа в едни от хубавите хотели на България. Сега влизаме в малко по-нормални рамки – все пак те са бежанци и българската държава не може безкрайно да подкрепя такова луксозно пребиваване в България.

Това заяви министър-председателят Кирил Петков преди началото на втория ден от заседанието на Европейския съвет в Брюксел. Темите за обсъждане на форума са войната в Украйна, санкциите срещу Русия и високите цени на енергията. 

Вчера вицепремиерът по ефективно управление Калина Константинова обяви, че украинските бежанци, настанени в хотелите по българското Черноморие, които няма къде да отидат след 31 май, ще бъдат временно настанени в буферните центрове в Сарафово и Елхово. Думите ѝ предизвикаха множество критики.

"Влизаме в една реалност, която е по-близка до тази, която се очаква за бежанците. Но това, в което аз съм уверен от вицепремиера Константинова, е, че условията са добри – няма прекалено лоши условия, напротив - нормални условия, просто не са в хотела", каза Петков.

Той повтори тезата си, че Народното събрание ще има последната дума при решаването на въпроса със Северна Македония. На въпрос дали може да се очаква развитие при френското председателство на Съвета на ЕС до края на юни, премиерът заяви, че това зависи и от Европа - до каква степен те биха приели важните за България условия.

"Преди между дипломатите да се стигне до обща идея накъде може да се върви напред, не можем да потвърдим реални стъпки. Потвърждавам, че преди каквото и да се направи, ще минем през парламента. Той е последната инстанция, няма да има нищо скрито-покрито от българския народ, ще имаме обща визия", каза Кирил Петков.

Петков нито потвърди, нито отрече информацията, че се подготвя негова визита във Франция преди края на председателството на страната на ЕС, на която да бъде разрешен двустранният спор между България и Северна Македония.

България получава исканата отсрочка до края на 2024 г. относно руския петрол

Премиерът потвърди вчершните си думи, че ако има сделка за ембаргото за руския петрол, със сигурност ще има изключение и за България:

"Няма отсрочка, щастлив съм да кажа, че договореното вчера на обяд си остана като текст. Ще има дерогация специално за нас до края на 2024 г по отношение на руския петрол, което е много добра позиция за България. Много съм щастлив, че нашите партньори проявиха разбиране. Това е възможност за нас да си оправим рафинерията и да няма повишаване на цената на база промени в микса. Оставаме единствената страна, която има достъп до пристанище, но реално е на дерогация. Това е заради разбирането, че нашата рафинерия е направена, за да работи с руски петрол", каза той.

Петков заяви, че шестият пакет санкции ще бъде приет и голяма част от паричните потоци на Русия ще спрат, което е силна европейска позиция и голяма стъпка. Премиерът очаква, че санкциите ще намалят ефективно около 90% от вноса на петрол от Русия в ЕС до края на годината.

На въпрос за риска от продоволствена криза в световен мащаб заради войната в Украйна, премиерът Кирил Петков отбеляза, че България е голям износител на зърно и може да бъде част от решението на проблема: "Като държава ние сме износител на тази много ценна стока и няма да имаме продоволствена криза".

По думите му на европейско ниво се обмислят различни варианти, като мисли за „сини коридори“, а пристанище Варна също би могло да бъде едно от решенията. Петков изтъкна, че България започва да заема ключови позиции и да се възприема като страна-лидер и част от решението на проблема с износа на зърно от Украйна.

Кирил Петков е на мнение, че репутацията на България в Европейския съвет се "подобрява", като същевременно страната защитава националните си интереси.