Френският посланик и ВМРО в задочен спор заради Владо Черноземски

Последна промяна на 10 октомври 2014 в 17:04 10928 3

Некрологът на Владо Черноземски, който бе публикуван на 9 октомври във в. Труд и 24 часа

Френският посланик в България Ксавие Лапер дьо Кабан и ВМРО влязоха в задочен спор заради публикуван от партията некролог на Владо Черноземски във в. "Труд" и "24 часа". 

На 9 октомври от ВМРО разпространиха некролог за 80-годишнината от смъртта на Владо Черноземски след атентата в Марсилия. 

Некрологът на Черноземски във вестниците накара френския посланик Ксавие Лапер дьо Кабан да публикува отворено писмо до Красимир Каракачанов, в което дипломатът призовава лидера на ВМРО да изрази своята позиция за следните факти: този атентат и последвалата стрелба довеждат и до смъртта на френския министър на външните работи по онова време, Луи Барту, както и на много други лица, чиято единствена вина е била, че са отишли да присъстват на преминаването на кралския кортеж по улиците на града им. Освен загиналите, петнадесетина други лица са ранени.

Цялото писмо на Ксавие Лапер дьо Кабан може да видите тук: 

Пред OFFNews Каракачанов коментира писмото на френския посланик така: 

"Съветвам господин френския посланик да прочете полицейските протоколи от атентата в Марсилия и ще види, че Луи Барту е починал не от куршумите на Владо Черноземски, а от безразборната стрелба на местната полиция. На Барту не му е оказана медицинска помощ на място и той тръгва към болницата сам и умира от кръвозагуба, защото има хемофилия.

Всички ранени и убити в Марсилия, освен югославския крал, са загинали заради стрелбата на френската полиция. Това е историческа бележка по въпроса.

По-важното е друго - защо Владо Черноземски избира да извърши този акт и защо отива в Марсилия и убива югославския крал. Тук препоръчвам на господин френския посланик да прочете книгата на френския автор Анри Пози "Войната се връща". Там перфектно е описано какво представлява режимът на крал Александър I - един деспотичен режим, който премахва всички онези, които не са съгласни с него.

Има един специален раздел в тази книга за българите в Македония по онова време. Какви са зверствата, на които са подлагани. Тогава на българското население в Македония не му е било позволено да се нарече българско. Зверствата на крал Александър започват още през 1913 година, когато дори и Иван Вазов е описал влизането на тогава още князът Александър в Скопие в стихотворението "Па шта си ти".

И пак казвам: Френският посланик има какво да научи от много френски автори, които описват зверствата и режима на крал Александър I Караджорджевич"

Малко по-късно днес от пресцентъра на ВМРО публикуваха и официално изявление по казуса с френския посланик: 

Ваше превъзходителство,

Позволявам си да отговаря на писмото Ви, публикувано на интернет страницата на Френското посолство, за което научих от медиите.

Вчера в няколко български вестника ВМРО публикува некролог, свързан със смъртта на Владо Черноземски в Марсилия преди 80 г.

Действително от сегашна гледна точка отбелязването на смъртта на един атентатор изглежда можи би малко непривично за днешните нрави в Европа. Но искам да ви напомня, че Марсилският атентат е част от историята на борбата, която десетилетия наред българите в Македония водят след 1913 г. срещу сръбската окупационна власт, която им е отнела всички политически, културни и чисто човешка права.

Вдъхновител и организатор на тази политика на геноцид спрямо българите от Македония е тогавашният югославски крал Александър, който е намерил трагичния си край точно в гр. Марсилия.

Атентатът по никакъв начин не е насочен срещу френската държава и французите. Тогавашните стратези на революционната борба са избрали мястото – Марсилия, поради факта, че там кралят ще бъде по-малко охраняван, отколкото на югославска територия.

Ние не можем да пренапишем историята и тя е такава, каквато е била. Както днес във Франция се чества саможертвата на хиляди френски герои от съпротивата срещу немската окупация (1941-1944 г.) – голяма част от които са намерили смъртта си в тази борба и са им издигнати паметници от признателните поколения, така и ние почитаме голямата саможертва на един доблестен български революционер, който е водил същата борба, само че за свободата на българския народ.

Между другото, още тогавашната световна преса не е еднозначния по повод извършения в Марсилия атентат. Ще Ви цитирам американския писател Луис Адамик, който във в. „Ню Йорк поуст“ публикува следното: „Отговорността за убийството на крал Александър не лежи върху самите конспиратори. Окончателната отговорност лежи върху държавниците в Европа, които последователно се отказваха да чуят апелите на подтиснатите малцинства на Балканите.“

По темата за трагичното положение на българите, живеещи в окупираната от Югославия част на Македония, са се произнесли и редица френски журналисти и писатели като Леон Ламуш и Жорж Десбон. Особено красноречива е книгата „Войната се завръща“ на Анри Пози, в която детайлно е разказано в какво положение на постоянни репресии и преследване живеят българите в югославската част на Македония.

Това дава и обяснение на извършеното от Владо Черноземски в Марсилия.

Действително жалко е, че по време на атентата има и други жертви като френския външен министър Луи Барту и около 15 невинни граждани, които са ранени.

Държа да подчертая нещо, което е видно от публикуваните френски полицейски документи за атентата - че смъртта на министър Барту и раните на пострадалите хора не са в следствие на стрелбата на атентатора Владо Черноземски, а са причинени от безразборната стрелба, започната от френската полиция.

Това по никакъв начин, разбира се, не омаловажава трагедията, сполетяла невинните жертви.

Разбира се, Вие сте изключително прав във Вашата констатация, че не трябва да преживяваме отново трагедиите, останали назад в историята. Това означава обаче, че трябва добре да познаваме историята и де не допускаме грешките, които са довели до това цели народи в Европа да бъдат поставени под чужда власт, отнемайки им елементарни човешки права и свободи. Това означава да оценяваме днешните реалности, без да забравяме уроците на историята.

С уважение:

Красимир Каракачанов,

председател на ВМРО

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

11.10 2014 в 12:43

Не ми е ясно защо френския посланик се обръща към ДС-агентина "Иван" Каракачанов, при положение, че в официалната регистрация на Политическа Партия "ВМРО - Българско Националоно Движение" буквосъчетанието "ВМРО" няма разгърнат текст за да бъде считано за съкръщение (абревиатура), което е потвърдено и в влязло в сила Решение №536 от 22.09.2007 на 1-во отд. на Търг. Колегия на ВКС! Т.е. ПП "ВМРО-БНД" дори юридически няма никава връзка с "Вътрешната Македонска Революционна Организация" (В.М.Р.О.), която не е била регистрирана в нито един съд или държавно учреждение! Отделно от това ПП "ВМРО-БНД" няма и никаква физическа, морална и идейна връзка с освободителната В.М.Р.О., тъй като е потисническа национал-комунистическа шовинистистична структура, състояща се от екскрементални остатъци на БКП, БЗНС и ДС без никакво родство с Македония и македонските борци от В.М.Р.О., вкл. Владо Черноземски!
Панихида за Владо Черноземски 09.10.2014
http://youtu.be/LW7akBPVCG4

11.10 2014 в 03:25

"несполучливият атентат срещу Хитлер също беше направен от "терористи" за които сегашна Германия говори като за герои......"

Ммм не съм много съгласен с това. За Германците, за онова време няма герои или лоши. Този период е нещо, като табу.

От друга страна, всичко войници и офицери след войната са получавали пенсия...защото са служили за родината си. За добро или за лошо, но в случая без значение.

Не са си избили интелектуалците и да ги заместят каскетите, като при нас...нали ме разбираш ;)

10.10 2014 в 19:29

Границата между терористи и борци за национално освобождение е доста тънка, но в случая с сме в една група с Бен Гурион и Голда Майер, които за англичаните са били терористи, а за евреите борци за национално освобождение - несполучливият атентат срещу Хитлер също беше направен от "терористи" за които сегашна Германия говори като за герои......друг е въпросът за политическият тероризъм, където с терор се търсят политически решения.