Бойко Борисов може би се е надявал, че оставката му ще увеличи шансовете за преизбиране. Ако е така, неговите надежди изглежда са се изпарили, пише  The Economist днес.

Ето целия текст на статията, посветена на българските предсрочни парламентарни избори и сондажите за сформиране на кабинет:

"В разгара на кризата държавният глава остана сам", оплаква се Росен Плевнелиев, българският президент. Той все още е разстроен заради решението на Бойко Борисов да напусне премиерския пост в средата на най-тежките анти-правителствени протести от 16 години. Г-н Борисов, широкоплещест бивш бодигард, не иска да бъде част от все по-непопулярното правителство, което протестиращите обвиняваха за ширещата се корупция и високите сметки за ток. Той може би се е надявал, че оставката му ще увеличи шансовете му за преизбиране.

Ако е така, неговите надежди изглежда са се изпарили. На парламентарните избори на 12 май неговата дясноцентристка партия ГЕРБ спечели 31% от гласовете срещу 27% за Българската социалистическа партия.

Турската партия на малцинството, ДПС, стана трета с 11%. Четвъртата партия, която спечели места в парламента, беше "Атака", ултранационалистическа партия, която взе 7%. 

"За първи път в новата история на България една партия печели изборите два пъти", обяви Георги Марков, бивш конституционен съдия.  Но също за първи път партия печели с толкова малко подадени бюлетини. Но също за първи път партия печели с толкова малка преднина. Резултатът предполага парламент без мнозинство, казват наблюдатели. С 97 депутати ГЕРБ няма мнозинство в 240-местния парламент. Партията изгуби около 1/3 от подкрепата, която получи на изборите през 2009 г.

Г-н Плевнелиев иска новото правителство да бъде сформирано колкото се може по-скоро, така че парламентът да започне да работи по нови специални закони за енергийния регулатор и няколко други реформи. Но партийните лидери вероятно ще се впуснат в седмици на пазарлъци.

"Ясно е, че за ГЕРБ няма да е възможно да сформира правителство", казва Сергей Станишев, лидерът на социалистите. Политическите лидери на ДПС и "Атака" са обещали да не подкрепят ГЕРБ. Станишев предложи програмно правителство, оглавено от социалистите в сътрудничество с тези две по-малки партии.

Това бяха апатични избори в нещастно време. Избирателната активност беше рекордно ниска, малко над 50%. Периодът преди изборите беше помрачен от скандали. Ден преди изборите прокурори откриха 350 000 допълнителни бюлетини в печатница, за чийто собственик се твърди, че е близък до партията на Борисов. Това накара опозицията да обвини ГЕРБ, че опитва да фалшифицира вота. "Това беше подготовка за тотално фалшифициране на изборите", заяви Станишев. Твърдения за незаконно подслушване накараха прокуратурата да обвини председателя на предизборния щаб на ГЕРБ Цветан Цветанов, бивш вътрешен министър, че "преднамерено е позволил на подчинените си, директорите на отдела за подслушванията, да вършат престъпления". Цветанов, срещу когото не може да бъде предявено обвинение, тъй като има имунитет като кандидат за парламента, отрече да е извършвал нередности.

"Ние сме шокирани от отчуждението между граждани и институции", заяви след изборите Андреас Грос, ръководител на наблюдателната делегация на Съвета на Европа. Изтощени от нарастващата безработица и бедност, българите загубиха доверие в избирателния процес и държавните институции. Безработицата е 13-14% спрямо 6% през 2007. Средната заплата е 400 евро, малко над 20% от населението на страната живее под прага на бедността.

Отговор ли са нови избори? "Бързи избори след избори няма да променят нищо", казва Плевнелиев. Четирите партии, преминали прага от 4% за влизане в парламента, трябва някак си да съставят правителство. Но е малко вероятно това да донесе стабилността, от която България отчаяно се нуждае.По БГНЕС