3 от 8: Кои реформи, нужни за плащанията по ПВУ, не гласува 51-ото Народно събрание

51-ото Народно събрание не успя да приеме и половината от оставащите промени, изискани от Брюксел реформи за четвъртото плащане по Плана за възстановяване и устойчивост.

Четвъртото плащане би трябвало да е в размер на 900 млн. евро, а петото - на стойност 1.63 млрд. евро. Крайният срок за всички дейности по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) е август 2026 г. През последните години България многократно предоговаря и връща ПВУ в Брюксел с изменения.

При първоначалните преговори с Брюксел по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) бе поискано от БЕХ да бъдат отделени "Булгартрансгаз" и "Електроенергийният системен оператор", но впоследствие Европейската комисия (ЕК) даде съгласие за отделянето на въглищните активи в обособено дружество.

Според изчисленията на правителството заради решението на парламента да забрани да се вземе съответното решение България се очаква да загуби 437 млн. евро по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Вчера обаче пред националното радио бившият служебен вицепремиер по евросредствата Атанас Пеканов коментира, че действително неизпълнението на това искане на Брюксел ще бъде наказано от ЕК, но че санкцията в четвъртото плащане по ПВУ ще бъде много по-ниска и междинна. Същевременно обаче Пеканов прогнозира, че България ще загуби между един и два милиарда евро по ПВУ.

Какво не бе прието е този парламент?

В последната си работна седмица 51-ото Народно събрание забрани на служебния министър на енергетиката Трайчо Трайков да взима решение за отделянето на държавните Мини Марица Изток и ТЕЦ “Марица Изток” 2 от структурата на Българския енергиен холдинг (БЕХ). Не е изключено след изборите на 19 април нов парламент да приеме съответното проекторешение за отделяне на държавните мини и ТЕЦ-ове от БЕХ. 

В този парламент не бе и приет и Законът за възобновяемите източници, който цели да улесни купуването на електрическа енергия от възобновяеми източници, за използване и производство на енергия от възобновяеми източници (ВЕИ) в сградите, както и за ускоряване на сътрудничеството между държавите членки за насърчаване на енергията от възобновяеми източници под формата на съвместни проекти. Първоначално председателят на енергийната комисия в НС Павела Митова от ИТН отказа да свика извънредно заседание, на което да се приеме законопроектът. После го свика, но на него нямаше кворум. Предвиденият срок за приемането на промените в Закона за ВЕИ е до 31 март, а текстовете са свързани с четвърто и пето плащане по НПВУ.

На първо четене в края на 2025 г. бе приет законопроект за промени в Закона за водоснабдяването и канализацията, с които се регламентира районирането и ценообразуването във връзка с осигуряването на услуги за водоснабдяване и канализация. Не мина на второ четене след вълна от съпротива заради предполагаемата бъдеща "такса водомер". Тогавашният регионален министър Николай Нанков категорично отрече, че цената на водата ще скочи заради такава такса.

Друг свързан с НПВУ неприет проект е за изменения в Закона за устройство на територията (ЗУТ), които да позволят граждани и фирми да подават електронно документи за строителство, проектиране и устройствени планове. Крайният срок на законодателната процедура е заложен за 30 април и с него е свързано последното пето плащане по НПВУ.

Неприети остават и поискани от ЕК промени в Наказателно процесуалния кодекс (НПК), с които се прецизират текстовете, ускоряване на разследването и с контрола на действията на прокуратурата при прекратяване или спиране на разследванията. Заложеният срок е до 30 април 2026 година и е във връзка с разблокиране на спрените средства по трето плащане по НПВУ.

Не бе направена и нужната реформа в Закона за обществените поръчки, с който въвежда задължение за възлагащите органи да публикуват годишни индикативни планове за възлагане на обществени поръчки в Централизираната автоматизирана информационна система "Електронни обществени поръчки". Крайният срок е предвиден за 30 април 2026 година. Реформата е свързана с петото плащане по НПВУ.

Какво все пак мина на второ четене?

Приет бе Законът за обществения транспорт, според който в рамките на една година трябва да се създаде Национална система за единен превозен документ (т.нар. Single Ticket), която е част от Интелигентната система за управление на обществения транспорт, както и клирингова система за разпределение на приходите от продажби на билетите между превозвачите. Системата за управление на обществения транспорт ще дава възможност да се следи в реално време движението на превозните средства и покупката на билетите. Промените в Закона за обществения транспорт включват и пълна цифровизация на транспортния сектор като част от заложеното в Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ).

Законът за лобизма (представителство на интереси) следва да уреди начина, по който лобизма се случва. Според приетия закон т.нар. "представителство на интереси" представлява "всяка устна или писмена комуникация" с лица на отговорни публични длъжности, която се осъществява в полза на обществени, групови или частни интереси, с цел оказване на влияние при вземането на решения, свързани с нормативни актове, общи административни актове, стратегически планове, програми и други подобни документи, най-общо свързани с предприемане на управленски политики и действия. За представители на интереси, тоест лобисти, ще се считат лица и организации, които редовно осъществяват контакти с депутати и експерти в парламента, президента, вицепрезидента и техните съветници и секретари, членовете на правителството и политическите кабинети на министрите, експертите и сътрудниците им, областните управители, кметовете, ръководители и членове на други публични институции и др. Със новия закон се създаде публичен регистър на лобистите, поддържан от Сметната палата. При липса на регистрация в него глобата за физическо лице е от 1000 до 2500 евро, а за юридически лица - санкция от 2500 до 7500 евро.

Приет на второ четене бе и Законът за корпоративното подоходно облагане, който облекчава данъчния режим за електрически автомобили. С поправките за тези превозни средства годишната данъчна амортизационна норма не може да превишава 50%. Същевременно с това с тези промени доходите на вероизповеданията от наем на недвижимо имущество се освободиха от данъчно облагане. Това важи за вероизповедания, регистрирани по Закона за вероизповеданията в България. В допълнение, народните представители одобриха данъчни облекчения за научноизследователска и развойна дейност. Вече ще бъде възможно на данъчно задължените лица да се признаят допълнителни 25% разходи за данъчни цели, когато разходите са свързани с развойна дейност и създаване на дълготрайни нематериални активи.

Следете новините ни в GoogleNews