SOS за една красива и луда река

Последна промяна на 29 май 2013 в 20:26 10523 16

Реката край селото
Реката край селото

OFFNews получи писмо от читател за едно противоречиво решение да се бетонира реката в едно село в Котленския Балкан. Село е Дъбовица, а реката - Луда Камчия.  Писмото, по което редакцията направи проверка, е емоционален и отчаян призив на една жена да бъде пощадено едно прелестно кътче дива природа. То, както личи от протестите в с. Дъбовица, изразява и мнението на десетки други хора от селцето, без претенции за обективност, напротив - съвсем лично. Публикуваме го в пълния му текст.

Всички припадаме от възхищение пред красивите пейзажи във "Властелина на пръстените". "Аватар" беше най-гледания филм месеци наред.

Има едно място в България, където корените на дърветата са като в най-изумително красивите филми. Реката-Луда Камчия, прилича на Ропотамо, но е по-малка. Нямам думи за дивата красота по тази река. В нея има видри, земеродни рибарчета, кълвачи, диви патици, черни щъркели, привечер извън селото-сърни. И денем съм виждала сърни. За рибите да не говорим. Папури. Върби. Дъбове. Омагьосващи вирове. Дивеч. Много пъти се улавям, че се оглеждам за крокодили, докато вървя по водата под тунели от зелени дървета и лиани. За щастие знам, че няма :) Светлини.Сенки.Светещи гъби по дърветата. Спускането с гумена лодка по течението е безопасно и зашеметяващо преживяване. Нямам думи да пиша, защото думите са изнервящо  слаби пред такава красота. Екзотика като в Амазонка и в Мексико, пълна безопасност за човека.

Сега, когато пиша, гърлото ми е свито и мога да се разплача. Да, влиза в Натура 2000. Би трябвало да е защитена.

НО.

Не е.

По тази река има едно чудно българско село-Дъбовица, известно като Шехово. То не е туристически център като Копривщица, макар че има такива къщи и уникални архитектурни паметници. Но то е живо село, в него животът лятото кипи-идват много момчета и момичета от Бургас, Ямбол, Варна, София, от всички краища на България. И света. Идват си лятото и хора от Гърция и Италия. В това село всички обичат бабите си. Там има прекрасни баби. Жизнени, приказливи, трудолюбиви, пеещи, танцуващи, разказващи истории. Има чудесни добри колоритни дядовци. Пишещи книги за селото. Или ловджии. Има селска кръчма-тип хоремаг. В нея играя карти, пеят. Всички обичат селото си. Има и много симпатичен деен и обичан кмет. Има нова прекрасна църквичка. Има всичко, за което човек може да мечтае.

Лятото е прекрасно. Всички карат колела, събират се на моста, където даже има обхват:) на телефоните. Мостът е на входа на селото. Още с влизането в него те посреща Реката. Луда Камчия. Абсолютно като от приказките. Всеки спира на моста, след като е пътувал много километри. Слуша жаби, щурци, птици, подскачащите риби във водата, диша дълбоко. Праща SMS "пристигнах!" и е на седмото небе. Когато си тръгва всеки пак спира на моста. Прави снимки. Снима папурите. Дивите патета. Изумителните възлести дървета. Зелената магическа вода. Този мост е срещата и сбогуването със селото. А ако си такъв щастливец, че да можеш да си позволиш лукса на повече от 3 дни тук-на този мост висиш цяла вечер. Гледаш един красив вир, на който се къпят вечер хлапетата. Край огъня. Риби, раци, жаби, всякакви птици, сърни. Лудница. Рай.

И сега лошата част. Бил гласуван един проект. Кога? Преди. Имало го било в Община Сунгурларе. Проект за бетонна стена 6 метра ТОЧНО ТАМ. Точно тази най-лирична част на селцето до 16.03.2014 г. трябва да е бетонирана, превърната в канал. За над един милион лева. Бабите не са наясно. Внуците разбират за проекта след миналогодишното наводнение. Първото такова голямо наводнение от 50 години. Проектът бил готов през 2010 /2 години по-рано/. Най-смешното е, че тази стена не би спряла такова наводнение. Тъжното е, че за много по-малка сума могат да се направят "джобове" и прочистване на реката от паднали дървета, паднали точно от сеч "при прочистване" - рязани и събаряни по поречието на реката малко преди селото. След протести против проекта и подписка, и жалби през 2012 строежът на стената е спрян. Но сега се оказва, че е спрян временно. Предстои изпълнението на присъдата, и то съвсем скоро. До 16 март 2014.

Всички тези хора, населяващи това село, не са хиляди. Това няма да е голяма война. На всички тези хора, много от тях деца или бащи на ветерани от войни, професори, летци, писатели, лекари, всички до един обичливи, честни и трудолюбиви, ще бъде нанесена една обидна, коварна рана по най-слабото място. Моста.

Любимите гледки в селото ще са запечатани с бетон и променени завинаги.

Знам. Това не е резерватът Яйлата. Няма да снима сигурно никоя телевизия. Всичко ще стане бързо, когато има най-малко хора.

Това ще се случи на едно истинско прекрасно селце от приказките. Реално. Живо отвсякъде.

SOS

Мария Канева, 2013

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!