На 8 септември, четвъртък, Нейно Величество Елизабет II почина в Шотландия.

По пътя от замъка “Балморал” до Единбург отдаващите почит хора разплакаха цялата държава. Фермери строиха тракторите си в линия, за да почетат Кралицата си, ездачи с конете си изпращаха жената, служила на родината им цели 70 години, хиляди хвърляха букети пред преминаващия кортеж.

И в шотландската столица улиците бяха пълни с народ. Когато колата с ковчега мина по улица “Роял Майл”, дори бебетата в количките притихнаха. Знам, защото бях там. Само едно куче лаеше по конете на Кралската охрана, но не дразнещо. Кралицата обичаше кучетата.

^{Процесията на път за катедралата “Сейнт Джайлс”, където ковчегът на Кралицата беше положен за 24-часово поклонение.}

Следващите 24 часа бяха отредени за поклонение. Хиляди хора извиха километрична опашка в Единбург, чакаха 7-8 часа, за да сведат глава пред ковчега на Нейно Величество. Отиваше си епоха. А евентуален скорошен референдум за независимост на Шотландия беше обречен на категоричен провал. Кралицата беше до народа си и му вдъхваше надежда 70 години, някои от които много тежки години, успя да обедини британците и със смъртта си.

^{Крал Чарлз III, принцеса Ан и принцовете Андрю и Едуард вървят след ковчега на майка си по “Роял Майл” в Единбург.}

На 9 септември, петък, кралският пчелар върза черни панделки на кошерите в Бъкингамския дворец и в Кларънс хаус, и съобщи на пчелите, че господарката им е мъртва.* Започнаха десетте дни траур във Великобритания, които изненадаха дори най-големите конспиратори.

Трудно е да кажеш, че любовта към Кралицата е фалшива, когато опашката от хора да се поклонят пред нея се извиваше покрай Темза дни, преди да бъде отворена залата в Уестминстър, и не спираше да расте до края на поклонението. Това беше опашка, за която тепърва ще се разказват легенди. Хората не се интересуваха колко часа ще чакат и дали е студено през нощта. Идваха, нареждаха се, зъзнеха, създаваха приятелства с други чакащи. Никой не повиши глас, никой не се оплака, че много се чака, никой не се опита да мине напред „само за да пита нещо“. Знам, защото бях там. А тишина като в залата с ковчега не сте чували! Но както Нейно Величество казваше: „Скръбта е цената, която плащаме за това, че сме обичали“.

^{Опашката от хора, искащи да се поклонят пред Кралицата беше километрична. Скърбящите чакаха 7-8 часа, преди да стигнат до “Сейнт Джайлс”.}

На 19 септември, понеделник, сложиха нов венец върху ковчега на Кралицата. В него имаше вплетена мирта, символ на щастливия брак. Миртата е откъсната от храст, посаден от букета ѝ от сватбата ѝ с принц Филип през 1947 г. Всичко в церемониите във Великобритания през последните 11 дни беше символ, достоен за отиващата си епоха.

После световните лидери се изсипаха в английската столица, за да се сбогуват с Кралица Елизабет II. И Джо Байдън беше там, и Еманюел Макрон, и испанските монарси. Такова събиране на важни личности предполагаше в града да цари абсолютен хаос. Не се видя нищо такова. Организацията беше перфектна, полицаи дори водеха хора, тръгнали нанякъде, до адресите, за да ги улеснят максимално с променените маршрути на автобусите и затворените метростанции на места.

^{Опашката в Лондон стана легендарна по света. Чакането стигна дори до 24 часа от най-крайната ѝ точка до залата в Уестминстър.}

^{Снимки: Авторката}

По улиците, където ковчегът на Кралицата мина, за да стигне до замъка в Уиндзор, хората плачеха. Плачеха и тези пред екраните в парковете, гледайки на живо погребението. Десет дни на никой не му се вярваше, че една супер жена, една поп-икона, е мъртва, но денят за окончателно сбогуване беше дошъл. Който успя да сдържи сълзите си до следобеда, беше съкрушен от процесията към Уиндзор. На тревата до замъка, където минаваше ковчегът, стоеше Ема – любимото пони на Нейно Величество, изведено да се сбогува с господарката си. Последните две коргита на Кралица Елизабет II Муик и Санди също бяха на пост в двора на Уиндзор. Вече нямаше безразличен човек. В репортаж от Уиндзор журналисти попитаха жена как е реагирала на новината за смъртта на Кралицата. „Все едно баба ми е починала”, каза тя и избухна в сълзи. Великобритания изпрати Кралицата си, майка си, баба си, любовта, но по-важното - изпрати мира някъде, откъдето никой не знае има ли връщане назад, наследява ли се тоя мир, какво следва...

Затова е това страдание.

*Ритуалът Telling the bees/Да съобщиш да пчелите е основан на древни суеверия, според които всяко важно събитие в живота на стопанина им трябва да се сведе до вниманието на пчелите - сватба, раждане на дете, заминаване, завръщане, смърт. Ако пък се забрави да се съобщи на пчелите за смъртта на стопанина им, за да имат възможност да скърбят и те за него, хората ще си платят за това - пчелите изоставят кошерите си или умират.