Когато през 2011 г. Жоао Перейра де Соуза намира умиращ, покрит с нефт магеланов пингвин върху скала до родното му село в близост до Рио де Жанейро, пенсиониралият се зидар едва ли е предполагал, че е открил нов верен другар.

Възрастният бразилец прибира страдащото животно в дома си, където почиства перата му и ежедневно го храни с риба, за да му помогне да се възстанови. Седмица по-късно Жоао решава, че е време да пусне Диндим, както го кръщава, обратно в морето. За негова изненада пингвинът отказа да си тръгне. Така остава с него 11 месеца. След като сменя перата си, птицата изчезва.

Няколко месец по-късно Диндим се завръща при спасителя си. Пингвинът намира Жоао на плажа и го следва до дома му. И това се повтаря до ден днешен. Пингвинът прекарва осем месеца от годината със стареца, след което изчезва, най-вероятно към бреговете на Чили и Аржентина. Смята се, че ежегодно Диндим плува по 8000 км, за да се върне и изкаже благодарността си към човека, спасил неговия живот.


Снимка: TV Globo

Бразилецът не е безразличен към това внимание: "Обичам пингвина като мое дете и вярвам, че и той ме обича. Не позволява на никой друг да го докосне. Кълве, ако някой пробва. Лежи в скута ми, дава ми да го къпя, да го храня с риба и да го вдигам. Всички казаха, че няма да се върне, но за последните четири години той го прави. Пристига през юни и се прибира през февруари, с всяка година става по-любвеобилен и изглежда все по-щастлив, че ме вижда", хвали се той и допълва, че доволният пингвин дори маха с опашка като куче.