Френски неврофизиолози откриха първите доказателства, че продължителната умствена дейност води до натрупване на излишни сигнални молекули в клетките и тъканите на мозъка, което предизвиква чувство на умора и пречи на човек да се концентрира. Констатациите на учените са публикувани в списание „Кърънт Байолъджи“ (Current Biology) и са цитирани от БТА.

"Популярните днес теории предполагат, че усещането за умора е илюзия, която мозъкът създава, за да ни принуди да превключим от текущите дела към по-интересни дейности. Ние показахме, че това чувство е съвсем реално - то се причинява от натрупването на глутаматни молекули в клетките на мозъчната кора", казва изследователят от болницата "Салпетриер" (Salpêtrière) в Париж Матиас Песилионе.

Песилионе и колегите му стигат до това заключение в експеримент с 40 доброволци, които прекарват един ден в лабораторията на френски неврофизиолози. Учените разделят участниците на две групи, едната от които шест часа решава сложни задачи, изискващи психическо напрежение, а втората извършва сравнително лесни упражнения. През това време учените наблюдават поведението на доброволците, движението и състоянието на зениците на очите им и периодично правят снимки на мозъка им с помощта на магнитно-резонансни спектроскопи. Това устройство позволява да бъдат наблюдавани промените в химичния състав на мозъка и да бъдат изучавани най-важните параметри на неговата работа.

Анализът на резултатите показа, че само доброволците, които решават трудни задачи, показват признаци на умора. Това се проявява както в тяхното поведение и по-бавно свиване на зениците им, така и във факта, че рецепторите на невроните в техния префронтален кортекс постепенно натрупват големи количества глутамат, една от ключовите сигнални молекули на мозъка.

С натрупването на глутамат в невроните на префронталната кора мозъкът започва да изразходва много повече ресурси, за да поддържа активността на тази област на нервната система, отколкото в покой. Това според Песилионе и колегите му е причината хората да се чувстват уморени след продължителна умствена дейност.

Според неврофизиолозите тази характеристика на мозъчния метаболизъм може да се използва за разработване на системи за мониторинг и диагностика, които ще проследяват нивото на умора на работниците в критични предприятия и инфраструктурни съоръжения. Това значително ще намали шансовете тези служители да започнат да „прегарят“, а също така ще намали вероятността те да правят грешки.

Песилионе и колегите му се надяват, че по-нататъшните наблюдения на човешкия мозък и експериментите върху животни, ще помогнат на учените да разкрият механизма, който допринася за натрупването на глутаматни молекули в нервните клетки на кората на мозъка по време на продължителна умствена дейност. Разбирането на това, надяват се изследователите, ще помогне за разработването на първите ефективни подходи за защита на здравето на хората, които са постоянно ангажирани с умствена дейност.