За условността и престижа на българската идентичност - говори д-р Мина Христова (ПОДКАСТ)

„Консервативните ценности са изключително интересна проява на българската социална среда. Те са именно онези, към които хората се обръщат по време на несигурен период. Другият елемент е комунистическото минало с неговото силно йерархизирано структуриране. Да смачква индивида във форма, която му трябва, а не самото общество да се нагажда с индивида.

Често пъти носталгията по миналото е по-скоро структурна, отколкото обвързана с някаква силна емоционалност или любов към предходния режим. Има спомен за стабилността и гладкото протичане на историческия процес. Консервативните ценности ни спасяват, те се проявяват в начина, по който националният наратив е създаден.

Последните 30 години не предоставят шанса на хората да се почувстват достатъчно сигурни, че да развият своя реформаторски дух и да загърбят консерватизма.“

Това заяви гл. ас. д-р Мина Христова от Институт за етнология и фолклористика към БАН в „Студио OFFNews” с водещ Калоян Константинов. Тя е автор на книгата „Българи сме, но не съвсем“, която изследва еволюцията на съвременната българска идентичност и нейните прояви у нас и зад граница.

„Да вземем за пример Златния век. При нас той е базиран във Възраждането, в бурното минало, в освободителния процес. Макар че далеч по-често да се обръщаме към извоюваната някога свобода, вместо да се борим за новата свобода днес. Вазов и Захари Стоянов са самите митотворци на българския народ, те създават пантеона на националните герои. А това е период на национални борби, който е тясно свързан с Русия. Важен фактор е и начинът, по който се преподава тази история десетилетия наред, както и дори в момента до голяма степен“, допълва тя.

Това обяснява освен възприятието на Русия като близка и отчуждаването на българо-мохамеданите от обществения и културен живот в страната:

„Националният проект е нещо като програма, създадена от елитите, като сърцевината се определя именно от тях. В някои случаи религията може да бъде такъв централен елемент. За тях основна болка е, че ако Възродителният процес не се беше случил, те отдавна щяха да са пълноправни българи. И то не защото не се възприемат като такива. По онова време имаше вълна на самовъзприемане като турци, защото най-близката мюсюлманска държава беше именно Турция.

От друга страна, те не са репрезентирани достатъчно в историческия ни наратив. Това може да е много сериозен отблъскващ елемент за всяко малцинство да се почувства като част от цялото. Поставя се невидима граница между „ние“ и „нас“, смята д-р Христова.

Малцинствата както в България, така и в други страни, имат далеч по-флуидни и често смесени идентичности от мнозинствата, които се придържат по-стабилно към една: 

„Малцинствата имат специфичен начин на устройство на тяхната идентичност. При тях етно-националната характеристика често пъти не важи, тъй като самите те носят друга културна и етническа идентичност спрямо гражданската такава. Престижните идентичности са рационалния подход за справяне с ежедневието. Много рядко съм виждала дълбока и искрена промяна обаче.

Също така е много важно в каква контекстуална среда ще разговаряш с даден човек. Ако питаш някого у нас „ти кой си“, той рядко ще се заяви като българин, защото се подразбира. Ако срещна някого в Англия, там той вероятно ще се заяви като българин. От друга страна, при малцинствата тази идентичност е първична. На въпроса „ти кой си“ те по-скоро ще се опитат първо да определят техния събеседник какъв е, преди да отговорят.“

Д-р Христова посочва, че макар да сме свикнали да смятаме българската идентичност за не особено бляскава, тя всъщност има моменти, в които се възприема за престижна:

„Срещнах млад футболист в Македония по време на свое изследване през 2016-2017 г. Той ми каза, че в момента, в който немски отбор е пожелал да го закупи като играч, първият им въпрос е бил дали има начин да се сдобие с български паспорт. Тук има няколко фактора. Единият е, че македонците осъзнават, че българската идентичност е престижна в ЕС. За тях това носи дивиденти. Второто е, че в самия ЕС вече е ясна практиката много македонци да взимат български паспорти. За германците няма голямо значение дали този човек наистина се чувства българин.

Другият пример е свързан с българската общност в Сърбия. Младите хора там ми казаха, че са наполовина българи и наполовина сърби. Обикновено това значи, че родителите са от смесен брак. В този случай това не беше така. По този начин те вербализират разминаването на етнически нива. Те се чувстват етнически българи, но по своята принадлежност са сърби – къде са израснали и чии закони спазват.

Турчеенето, което се среща сред роми и българо-мохамедани у нас, е различно. Българеенето също беше декларирано в Сърбия и Македония, но обикновено с негативна конотация. Тоест, не си истински българин или турчин, а само се преструваш на такъв.“

Д-р Мина Христова коментира и казуса дали чужденец, който живее от години в България, говори езика, знае историята, традициите и допринася за обществото е повече българин от човек, който е роден тук, но не притежава подобни знания и не общественополезен.

„Това до голяма степен зависи от самоидентификацията на човек. Тоест, често пъти груповата идентичност и нейните граници произлизат от контакта с други хора, и особено биполярностите. Аз не съм той.

В своите изследвания съм питала млади хора „какво те прави българин“. При идентичността се припокрива етническият с гражданския характер. В конституцията ни пише, че България е държавата на българите. Докато при американците не е така и ти можеш да имаш своята си етническа идентичност, която да попада под чадъра на американската гражданска идентичност. Тя е обвързана с изиграването на гражданските права, гласуването, активността в обществената сфера.

Ако човек, който е дошъл в България, сам не се нарече „българин“, на нас ще ни е трудно да го направим.Колкото до езика, не бива да забравяме, че той постоянно се развива и променя. Напоследък наблюдаваме много навлизането на чуждици, които са по-американизирани и свързани с младежката култура. Езикът е един от елементите на етническата идентичност, която се гради също така на географски и исторически принципи“, смята ученият от БАН.

Следете новините ни в GoogleNews