Времето провали полетите на военния парад (видео)

Юлиан Христов Последна промяна на 06 май 2014 в 11:09 4703 19

Военният парад

Неблагоприятни метеорологични условия провалиха планираните полетите на бойна техника на Военновъздушните сили, които бяха планувани като най-атрактивната част от днешния парад на Българската армия по случай професионалния й празника.

Изтребителите МиГ 21 и МиГ 29 и хеликоптерите "Кугър" така и не излетяха за разочарование на близо десетте хиляди граждани, дошли на площад "Александър I" в столицата и запълнили и околностите му в очакване на военния спектакъл.

Парадът бе планиран за 10 ч тази сутрин. В крайна сметка той бе сведен само до маршируващи военни блокове и приветствено слово на президента Росен Плевнелиев, след като по традиция бе открит от хеликоптер Ми-17, носещ трибагреника, както всяка година. МиГ-овете и Кугър-ите трябваше да се включат в него за пръв път от 2009-а насам.

Сред публиката, очакваща авиошоуто на ВВС, имаше стотици деца. Чувайки силен шум, за миг те с надежда погледнаха към небето. Оказа се, че вместо дълго чаканите изтребители над тях прелита самолет от гражданската авиация.

Видео на МО по повод празника:

"Живеем в сложни и трудни времена, в един бързо променящ се свят. Членството на Република България в Алианса е основна гаранция за нашата независимост и национален суверенитет. Но това само по себе си не е достатъчно. През последните няколко години значително нараснаха изискванията към Въоръжените сили, а бюджетът за отбрана прогресивно намалява. Държавата и обществото са в дълг към своята армия. Независимо от това, процесът на трансформация трябва да продължи и да се ускори. Той трябва да се адаптира към реалностите на динамично изменящата се среда за сигурност. Целта е ясна – изграждане на модерна, мобилна и боеспособна Българска армия, оперативно съвместима с армиите на НАТО", каза Росен Плевнелиев в словото си.

По думите му, за да се гарантира изграждането на необходимите отбранителни способности, сме длъжни да впрегнем всички възможности, в това число сериозен допълнителен финансов ресурс от държавата. "България трябва да изпълни своя съюзнически ангажимент, като заложи разходи за отбрана за 2015 г. от минимум 1,5% от Брутния вътрешен продукт и плавно да увеличи в следващите години тези разходи до норматива на НАТО от 2%, заяви Плевнелиев.

Той се спря и на зависимостта на страната ни от само една държава производител на въоръжение:

"България трябва да засили сътрудничеството и да укрепи връзките със съюзниците. В програмата за модернизация, включително и проекта за закупуване на нов тип основен боен самолет, трябва да се заложи изискване за диверсификация и намаляване на много високата зависимост на страната ни от само една държава, производител на въоръжение. Така трябва да бъде и в енергетиката", посочи още държавният глава в речта си.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

06.05 2014 в 22:12

Тишина. Капки дъжд. Не вали. Ръми. Някой пуши. Навън е светло, мъгливо. В окопите е мрачно, но тъмнината е почти ласкава. Като в постеля, в която се чувстваш сигурен. Плаши те светлото. След малко ще застанеш там – на светло. А към теб ще гледат хиляди дула. Хиляди парченца олово, носещи смърт. А тук смъртта е осезаема, вече си викнал с тежката сладникава миризма на разлагащите се трупове. Довчера това са били твоите другари, днес са просто леш, парчета от тела, деформирани по невероятни начини.

Това е работата на тежката крепостна артилерия. Понякога снарядът не просто те разкъсва, той те изпарява за миг. Изчезваш, сякаш никога не те е имало. Остър звук пронизва нервите ти. Това е свирката за атака. Следва я плачевната мелодия на тръбата, тъжна и весела, почти закачлива,почти плачеща за бъдещите жертви. Не ти се става, не ти се напуска окопа, краката треперят, чакаш някой да тръгне пръв.

И ето, като насън виждаш как над окопа се е изправил вече поручикът. Ужасно млад. Гладко избръснат и девствен. Неусетил женска целувка, той отива към целувката на славата. Той кряска, почти пискливо, от нахлулия адреналин: „Юнаци…..!, за Царя и Отечеството….” Опитва се да извика и “За България!”, но гласът му е заглушен от внезапния тътен на нашата и вражеската артилерия. Земята се тресе, като в родилни мъки. Ето го и знаменосецът, него го познаваш. Свястно момче, учител, на 27 години, вече с две деца. Тръгва след поручика.
На фона на сивото небе и калния чернозем, знамето изглежда неестествено красиво. Копринено. Като изрязано и залепено на небето. А небето е същото като над твоето захлупено от баирите село. И краката сякаш сами се отлепят от калта, подпираш се на ръце, шинелът ти става мазен от земята, изправяш се, поглеждаш напред, станал си по- бързо, отколкото си мислел, поручикът е вдигнал нагоре лъскавата си сабя. Вижда ти се някак си детинско, като момчешки игри на войници из ливадите. Оглеждаш се. Тръпка на облекчение. Не си сам. Виждаш безкрайна сива редица, която се е изправила пред окопите. Твоята рота, твоят батальон, твоят полк. Целият полк. 5000 хиляди човека.5000 бляскащи щика. Като огромна бодлива змия полкът тръгва напред. Почваш да тичаш тромаво. Затъваш в локвите, по ботушите лепне тежка кал.
БАМ….! Ужасен взрив. Неволно се навеждаш. Ударната вълна тежко те полюшва. Спомняш си детството и как се спуснахте със сал по реката. Тогава пак те люшкаше така.Поглеждаш напред. Като малки планини се виждат редутите на противника. Обгърнати от мъглата и дима на нашата артилерия. Чуваш свистенето на хилядите куршуми. Страх те е, но те е обзело и някакво странно спокойствие. Ако ме ударят, поне всичко ще свърши. Вляво от теб дочуваш цвилене и тропот на стотици копита. Препъваш се и падаш, тогава поглеждаш към тропота.

В гъста маса, встрани от бълващия огън редут, препуска лавина от коне. Няма нищо по-красиво от препускащи коне. Това е лейбгвардейският полк, винаги си им завиждал – заради униформите, заради храната им, винаги са били надменни и недостижими за теб – обикновения селяк. Сега ги обичаш. От корема и гърдите са надига една мощна въздишка, която преминава в див вик. Урааааааа….знаменосецът пада, като отсечен. Лявата му ръка просто я няма. Кръвта плиска на повече от метър. Колко кръв може да има в един човек.Тръгваш към падналото знаме, но вече друг го е взел.
А редутът отпред вече е пораснал, наежен от хиляди метри бодлива тел. Но ето, там някой е отворил проход – човек или снаряд. И лавината се увлича натам. Чуваш тракането на картечниците, десетки падат, но днес си като морски прилив, катериш се по труповете, искаш да избягаш от острата миризма на кръв, на разкъсани вътрешности… още миг, още крачка. И вече си на върха. Противник няма. Само ранени и убити. Живите се спускат надолу към града, като разбунен мравуняк. Вдишваш дълбоко с гърди. Поглеждаш към небето и залепеното на него знаме. Вятърът брули, но трепти весело. И отново чуваш онзи възторжен рев.

Жив си.

Ураааааааа…. то се носи секунди, после минути, цяла вечност.

Одрин падна.

06.05 2014 в 21:27

Абе ясно ,когато вали самолетите в BG армията не палят ,което би трябвало да значи ,че ако в такава обстановка ни нападнат дори с хвърчила бойната ни авиация ще капитулира.Сега ако от някой клуб на любителите на хвърчилата ни е хвърлил око яко сме го закъсали.ПП Щом и двата ни самолета (производство 1962 год.)не можаха да запалят да бяха изкарали барем някой от трите танка които са останали или и те не палят?

06.05 2014 в 21:04

Ама що се чудиш бе №16, при положение "много вожд, малко индианец" резултата е налице!Ти да видиш във Варна какъв срам беше - плондери с шкембенца "маршируваха" като наакани и докато се усетим и парадът свърши. Голяма пародия!

06.05 2014 в 18:19

//Рационален въпрос: какъв е практическият ефект от това да извадим на площада някакви военни части, които да показваме гордо?//

Рационалният въпрос е имаме ли войска, отговора е НЕ, обаче имаме няколко стотин генерала,министерство пълно с недоклатени комундели, че даже и министър....с не малък бюджет на фона например за парите за образование.

п.п. Мда,я да видим, съотношението генерали/висши офицери - войници, май офицерите са повече от войниците. И тия същите пръдейки 25(27)г., ще се пенсионира с една шапка пари, таван на пенсиите и уредени на държавна службичка.

06.05 2014 в 17:49

Макар и с най-много минуси, мнението на 1234 е напълно разумно.

Рационален въпрос: какъв е практическият ефект от това да извадим на площада някакви военни части, които да показваме гордо? Каква работа вършат по този начин те, кому помагат? Отделно и горивото за хеликоптери и изтребители.
За същите пари можеше вместо да се бие тъпанът, да се внесе медицинска техника и по-малко деца да се нуждаят от лечение в чужбина. Или нещо друго с дългосрочен ефект.

06.05 2014 в 17:32

Времито днес в София е чудесно - слънчево е от сутринта . Какво му е спорев военните тъпунгери ?! Ако в такова слънчево и ясно време не могат да летят, то те май изобщо не могат .........

06.05 2014 в 15:55

Вчера мародера на оффа, ме изтри че съм казал че червените гашници са пърделници, бил съм много мек, насрани усровци по ще им отива.

06.05 2014 в 15:02

Вместо да обвиняват времето, по-достойно беше да кажат: Парадът ще струва много, затова по-добре да спестим тези пари и без това няма кой знае какво да покажем на данъкоплатците...

06.05 2014 в 14:27

Само не мога да разбера защо сравнявате редовен пътнически полет с ниско прелитане на група самолети, така че да можете добре да ги видите. Като не разбирате, поне не пишете глупости!

06.05 2014 в 13:41

Не е приятно, но авиацията сигурно няма пари за парада. И без това е ясно, че ако някой ни нападне, няма как сами да се опазим. Няма смисъл от толкова много вълнение.