Веселин Желев: България е кораб без платна и без рул

Новото изследване на Европейския съвет за външна политика, което очертава тревожни тенденции в обществените нагласи в Европейския съюз и в България. коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Веселин Желев, журналист в Клуб Z и международен анализатор.

Желев започва с уточнението, че проучването е публикувано преди ден и представлява вторичен анализ на нагласите в държавите членки по ключови теми: външна политика, сигурност, отношения със САЩ, Русия и Китай, както и войната в Украйна. На базата на тези нагласи европейските общества са разделени на шест условни групи – "острови": Евроястреби, Еврогълъби, Атлантици, Националисти, Ренегати и Тръмписти.

Общият извод е категоричен: Европа вече не е единен политически проект, а архипелаг от различни ценностни общности, които често нямат общ език помежду си.

Европейските "острови"

Желев обяснява, че термините "ястреби" и "гълъби" са условни – заимствани от английските hawks и doves. Ястребите са най-силно представени в Германия, Дания и Португалия. Те са твърдо проевропейски, подкрепят идеята за силна европейска армия и стратегическа автономия, скептични са към САЩ, но не са антиамерикански.

Гълъбите са концентрирани в Италия и Испания. Те също подкрепят ЕС, но са по-пацифистки настроени, скептични към милитаризацията и поставят акцент върху дипломацията и климатичните политики.

Атлантиците – най-силни в Полша и балтийските държави – са проамерикански, пронатовски и виждат САЩ като основен гарант за европейската сигурност. Между тях и гълъбите има напрежение, особено заради политиките на Доналд Тръмп.

Националистите доминират в Централна Европа. Те са скептични към ЕС и САЩ, но подкрепят силната държава, армията и охраната на границите. Не са непременно проруски, но са против наднационални структури.

Ренегатите – най-интересната група според Желев – са най-силно представени именно в България. Те са антисистемни, недоверчиви, песимистични, често негласуващи. Скептични са към ЕС, САЩ, институциите и политическите елити. Трудни са за мобилизация, но в кризисни моменти могат да дадат силен импулс на антисистемни политически проекти.

Тръмпистите – малка, но шумна група – присъстват в почти всички държави, включително България.

България – най-нестандартният случай в ЕС

Според изследването България е единствената държава в ЕС, в която най-голямата група са ренегатите – 23%. Националистите са втората по сила група. Проевропейските групи са по-слаби, отколкото в почти всички други държави.

Тази структура – ренегати, следвани от националисти, а проевропейските групи на трето място – поставя България в периферията на европейските тенденции. Обществото е най-фрагментираното в ЕС, без доминираща проевропейска или проамериканска група, но с доминиращо недоверие, което лесно може да бъде експлоатирано.

Желев подчертава, че това създава благоприятна среда за антисистемни проекти. В контекста на предстоящите избори той отбелязва, че именно ренегатите вероятно представляват най-голямата част от потенциалните избиратели на Румен Радев, ако той се появи като нов политически играч. Но предупреждава: "тази група е непостоянна, трудно се мобилизира и лесно променя поведението си".

"България е кораб без платна и без рул"

Желев е критичен към българската политическа класа. Според него тя не проявява признаци на стратегическо мислене, а нивото на политическия дебат е "потискащо ниско и неевропейско". В момент, когато светът се пренарежда, България продължава да се занимава с въпроса "чий е Крим", без да може да даде ясен отговор.

Той припомня думите на Еманюел Макрон от Сорбоната: "Европа е смъртна. Европа може да умре." И добавя: "Няма безсмъртни нации. Ако България някой ден умре, то ще бъде от глупост."

Според него страната ни заслужава много по-убедително лидерство, но сегашното политическо ръководство е "жалко". Той критикува и липсата на отчетност – например решението на български представители да участват в частната неправителствена организация на Доналд Тръмп, наречена "Съвет за мир", без да обяснят действията си пред избирателите.

Европа върви към разделяне на две скорости

Желев коментира и неформалната среща на европейските лидери от предишния ден. Според него става ясно, че ЕС ще върви към модел на "две скорости" – ядро от държави, които ще задълбочат интеграцията, и периферия, която ще бъде оставена да решава сама какво да прави. България очевидно се очертава като част от периферията, поради "липса на ясна посока и политическо лидерство".

Той припомня, че Лисабонският договор позволява засилено сътрудничество – най-малко девет държави могат да задълбочат интеграцията си без съгласието на останалите. Който иска, може да се присъедини, но трябва да поеме ангажименти, а не само да потребява.

Мюнхенската конференция и бъдещето на Украйна

Разговорът преминава към Мюнхенската конференция по сигурността. Желев уточнява, че там не се вземат решения, а се обменят мнения. Основни теми ще бъдат Украйна, Близкият изток, Иран, трансатлантическите отношения и глобалната сигурност.

Той е скептичен, че скоро ще се стигне до мир в Украйна – липсва решение за териториалните въпроси, а Русия продължава стратегията си на изтощаване.

По отношение на членството на Украйна в ЕС Желев коментира новата идея за "непълно членство" – форма на постепенно присъединяване с ограничени права. Това е опит да се заобиколи съпротивата на Унгария, която блокира началото на преговорите. Но подобна промяна крие морални рискове: различни правила за различни държави.

Той напомня, че Украйна е голяма държава – 40 милиона души – и влизането ѝ би променило баланса на силите в ЕС, както и разпределението на бюджета. Освен това следвоенното възстановяване ще изисква стотици милиарди и десетилетия работа.

По отношение на България Веселин Желев остава категоричен: "България се намира в критичен момент, в който липсата на стратегическо мислене може да я постави трайно в периферията на Европа."

Следете новините ни в GoogleNews