В капана на дигиталното ни (не)свободно време

Последният годишен доклад Digital 2025 на DataReportal показва, че средното време за ползване на социални мрежи в световен мащаб е 2 часа и 21 минути на ден. За българите тази цифра е дори по-висока. Платформи като YouTube, Facebook, TikTok и Instagram са се превърнали в основно поле за прекарване на свободното време.

В съвременния свят границата между почивката и дигиталното присъствие все повече изчезва, и това важи както за пълнолетните, така и за непълнолетни българи, казва Жюстин Томс – изследовател, дигитален маркетолог, преподавател в Нов български университет.

„За жалост, в последните години няма свободно време като такова. Освен ако човек наистина не е изключил телефона си и не се е отдалечил достатъчно от него за някакъв период от време.“

Този все по-разширяващ се престой в онлайн пространството променя из основи начина, по който изживяваме свободното си време. Когато пътуваме, посещаваме музеи или изследваме нови места, ние вече не просто консумираме преживяването, а паралелно го документираме и публикуваме.

Така се стига до парадокс – ежедневието ни и времето, което смятаме за свободно от работа, се оказват пред екраните, смята Иво Илиев - маркетолог и изследовател, работещ с университети и брандове от България и Европа.

„Уж създаваме съдържание за себе си, уж е в свободното ни време и уж го възприемаме като свободно време. С това създаване на съдържание и с публикуването му обаче неусетно разбираме, че не го създаваме, за да се свързваме с другите, а го създаваме, за да покажем нещо от себе си, да покажем себе си и също така то изяжда голяма част от свободното ни време, в което можем да правим нещо друго, например да общуваме, и то на живо с хората, които са около нас.“

В крайна сметка се оказва, че или нямаме свободно време, или го изживяваме основно дигитално, или ни е страх от него, посочва Полина Коцева – експерт по емоционална интелигентност.

Този феномен се анализира в дълбочина от гръцкия психолог Ана Панусаку.

„Проучванията показват, че когато правим снимка на обект или момент, всъщност е по-малко вероятно да го запомним. Нашият мозък несъзнателно приема, че камерата вече е уловила паметта, така че не е необходимо да я съхранява сама.“

Освен загубата на дълготрайни спомени, самият акт на постоянно снимане разрушава удоволствието от момента, допълва Ана Панусаку.
По този начин свободното време престава да бъде автентичен отдих и се превръща в своеобразен труд по създаване на съдържание (content creation), където преживяването се оценява не отвътре (чрез сетивата), а отвън (през погледа на аудиторията), казват Иво Илиев и Полина Коцева.

В същото време расте ролята на инфлуенсърите, които пресъздават места за отдих, дестинации и дори тенденциите в преживяването в уж свободното ни време в „свят като на филм“.

Инфлуенсърите играят ключова роля в оформянето на вкусовете и избора на дестинации. Социалните мрежи ни излагат на перфектно филтриран свят, който поражда изкуствени нужди и чувство за малоценност у потребителите, посочва Иво Илиев.

Колкото до бъдещето – новите ни преживявания в свободното време най-вероятно ще са или предимно скролване или разговори с изкуствен интелект. Прогноза, която не звучи особено оптимистично към днешна дата.

Подкастите от поредицата "Европа утре" са съдържание, предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с OFFNews.

Следете новините ни в :