Днес в Югозападния университет "Неофит Рилски" за първи път бе представено ксерокопие на целия намерен ръкопис на Петър Богдан - "За древността на бащината земя и българските дела".

Смята се, че Софийският католически архиепископ Петър Богдан Бакшич е завършил своя трактат върху българската история през 1668 г., a той е отпечатан във Венеция след 1674 г. Това е век по-рано от „История славянобългарска“ - Паисий Хилендарски я пише в Хилендарския манастир и в Зографския манастир в периода 1760–1762 г.

Ръкописът на най-старата История на България бе представен днес от проф. Лилия Илиева.

Трудът е написан на латински език, поместен е в 200 страници, разпределени в 70 глави.

Петър Богдан използва основни текстове на европейската наука и се позовава на Цезар Бароний и Мавро Орбини.

"Мислех, че откритието и публикуването на този стар текст е чисто научен въпрос. Оказа се, че има и много голям обществен интерес", заяви проф. Илиева, цитирана от пресслужбата на Югозападния университет.

Тя определи намирането на този труд като находка и отбеляза, че е стигнала до него, работейки по проект "Гутенберговата революция и българите", финансиран от Фонд "Научни изследвания".

"Целта на нашето изследване беше разкриването на някои български първопечатни книги, сред които се появява и Историята от Петър Богдан", каза проф. Лилия Илиева.

Според нея целта на автора е била да представи пред Европа българите по начин, който ще се приеме добре от европейците. Затова и той е показал себе си като културен човек, който познава римската старина. Той е показал, че българите се вписват в европейската християнска рамка. Петър Богдан се цели към висшите политически кръгове в Европа, пред които очертава географските граници на българите, очертава границите спрямо старите римски провинции, като подчертава, че това са български земи. Той е написал този труд за европейския читател, както и за българския интелектуален елит през XVII век.

Още по темата

27/11/2017

Общество

Професор от ЮЗУ твърди, че е открил първата българска история, век по-стара от тази на Паисий