Продължава да няма нито едно корупционно престъпление, което да е наказано с ефективно наказание лишаване от свобода. Нито един краен осъдителен съдебен акт не е постигнат през последните три години – от 2018 до 2020 г. включително.

Това се казва в представения днес годишен мониторингов доклад върху разследванията на корупция по високите етажи на властта "Антикорупционни институции: проблемите се задълбочават" на Антикорупционния фонд. 

Констатираната в миналогодишното изследване на АКФ ниска ефективност на наказателното преследване на корупцията по високите етажи, през 2020 г. се понижава още повече.

Сред другите ключови извода са: 

Новите влезли в сила присъди са единствено оправдателни, което дава съотношение до момента от общо 13 крайни оправдателни съдебни акта срещу едва 3 осъдителни. Този дял е много по-нисък от обичайния на успешните обвинения за българската прокуратура.

Мнозинството от високопоставените длъжностни лица са предавани на съд за поведение, за което съдът преценява, че не съставлява никакво престъпление. 11 от 13 оправдателни присъди в разгледаните 45 казуса са именно поради установена от съда несъставомерност на твърдяното престъпно поведение.

Обвиненията на прокуратурата често стъпват на превратно прилагане на норми от материалното наказателно право, или на абсурдни логически конструкции. Показателно е, че преценката на съдилищата често не се оспорва дори от прокуратурата от един момент нататък по делата.

На състоянието на наказателното преследване по обществено най-значимите корупционни казуси продължава да не се обръща никакво внимание от ръководството на прокуратурата. Няма изработени критерии за мониторинг на делата за корупционни престъпления от висок обществен интерес. Не е ясно дали въобще се анализират причините за провала на значимите наказателни дела за корупция.

През 2020 г. КПКОНПИ се е произнесла със 122 решения. Конфликт на интереси е установен само с 30 решения, липса на конфликт се установява в 92.

Основната част от случаите, по които Комисията се е произнесла, 96 на брой, са за лица, които заемат публична длъжност на сравнително ниско местно ниво – в системата на местното самоуправление, местната власт или в местната администрация.

Решенията относно лица на публична длъжност на по-високо и централно ниво, са едва 26.
Продължава да прави впечатление формалният подход в случай на подадени сигнали или на изнасяне на случаи в медиите. Често липсва цялостно изследване на възможни свързаности, които водят до влияние и зависимости при осъществяване на правомощия по служба от лицата, заемащи публична длъжност.

"С пълна тежест трябва да бъде поставен въпросът: това ли е действителната картина на корупцията по високите етажи на властта? Ако тези случаи отразяват същинското състояние на корумпираност на публичния сектор на най-високо ниво, то тогава единствено възможният извод е, че корупция там няма", коментира Андрей Янкулов, автор на първата част на доклада.

Той добави, че обективно невъзможно обаче е това да бъде вярно, особено пък в млада демокрация като българската: "Следователно остава заключението, че реалната картина просто остава скрита".