Университетски преподаватели се обявиха против идеята за единен учебник по история, български и география

Представители на академичната общност от Исторически факултет, Факултета по славянски филологии и Геолого-географския факултет на Софийски университет обявиха протест срещу въвеждането на един учебник по предметите "История и цивилизации", "Български език и литература" и "География и икономика".

Това стана ясно на пресконференция в БТА, на която присъстваха проф. д-р Мира Маркова - декан на Историческия факултет на СУ, деканът на Факултета по славянски филологии проф. д.ф.н. Амелия Личева, бившят ректор на СУ академик Иван Илчев, проф. Веселин Янчев, доц. д-р Светослав Живков, проф. Милко Палангурски от Института за исторически изследвания на БАН и писателят Захари Карабашлиев.

Преподавателите предупредиха, че подобна промяна би ни върнала във времената на тоталитаризма, когато държавата е определяла какво да се пише в учебниците.

„Ние не отричаме съществуването на проблеми в образователната сфера, но категорично заявяваме, че наличието на повече от един учебник по предмета история и цивилизации не е сред причините за тези проблеми. Идеални учебници не съществуват, както не съществуват идеални историци, идеални учители, идеални политици и идеални държавници. Учителите са онези, които познават най-добре образователното ниво, потенциала, спецификите и нуждите на учениците в даден клас. Въвеждането на единствен учебник само ще задълбочи проблемите в сферата, тъй като ще лиши преподавателите от възможността да избират най-подходящия за обучението на собствените им питомници вариант“, казват протестиращите.

Те припомниха, че и сега Министерство на образованието и науката одобрява различните учебници.

„Един учебник по литература е силно ограничаване на правото да израснеш като гражданин и налагане на една остаряла доктрина на единомислието, на забранената и позволената литература, на клишираните модели и интерпретации. Към момента действат две учебни програми - едната по български език, а другата - по литература, обединени в един учебен предмет, като по всяка от учебните програми се създават отделни учебници. Преминаването към един учебник означава, че българската образователна система ще извърви пътя обратно - към ограничаващия режим, характерен за недемократичните общества", заяви проф. Личева.

„Като историк и като даскал с 50-годишен стаж нека кажа, че тази идея не е нова. Всъщност през март 2023 г. тогавашният президент, сега министър-председател, свика в резиденция „Бояна“ голяма група историци, методисти, чиновници от министерството, където изложи тези идеи. Тогава аз бях поканен да бъда модератор на събитието и казах, че въвеждането на единен учебник ще бъде първата стъпка към диктатурата. И в това ме подкрепи тук присъстващият професор Веселин Янчев. Тази мечта е мечта на хора, които имат доста примитивна представа за истинския патриотизъм", каза проф. Илчев.

Проф. д-р Милко Палангурски представи позицията на историците от БАН. По думите му „налагането на един учебник означава политическа цензура и учителят става безгласна буква“.

„Ударът е срещу учебните дисциплини, които формират гражданско мислене“, заяви проф. Палангурски.

„Пиша книги с историческа тематика, баща съм на деца в училищна възраст и съм главен редактор в издателство, което не издава учебници. Идеята за един учебник по предмет не е българско изобретение. В Русия от 2023 г. историята се учи по един държавен учебник, от 2027 г. там учебниците по руски език и литература ще бъдат само един, а до 2028 г. - и по география. В Китай от 2019 г. учебниците по китайски език, история и политическо възпитание са единни за цялата огромна китайска държава. Във Виетнам от тази учебна година има един учебник по всички предмети. Гърция е единственият пример на европейска държава, която до тази година е имала един учебник по съответните дисциплини. Това се увенчава с провал и от тази година те минават отново на повече учебници за съответните програми“, каза Захари Карабашлиев.

Той отбеляза, че всяка реформа, каквото и да е била тя, трябва да отговаря на два основни въпроса - какво налага тази реформа сега и какви данни има, че тази реформа ще реши конкретни образователни нужди.

Доц. д-р Светослав Живков отбеляза, че учебниците могат да са два-три, пет или десет, но в един клас се учи по един учебник. Всички учебници се подготвят по единна учебна програма, като има задължителни теми, които трябва да присъстват във всеки учебник, добави той.

Проф. Мира Маркова прочете и писмо срещу въвеждането на един учебник по география и икономика, от проф. д-р Климент Найденов - декан на Геолого-географския факултет на СУ, и от други преподаватели.

Следете новините ни в :