В България има много почти изоставени села, които обаче са уютни. В много от тях има много красиви стари къщи. Дали тази красота може да се запази? 

Много от тези села се намират в Мизия. Това е мястото, където са били разположени три от четирите столици на двете средновековни български царства. Населението в този регион на България тенденциозно намалява. Днес там живеят два пъти по-малко хора, отколкото южно от Стара планина. Според последното национално преброяване на населението от 2011 г. северно от Балкана живеят 2 674 347 души, като гъстотата му на квадратен километър е 55 души.

Насред еднообразния и предимно хълмист релеф на Мизия се намират стотици слабо населени, но много уютни и китни селца. Сред тях е и Церова кория – едно от населените места в котловината между Средна гора и Велико Търново. Околностите на селото са били населявани още през тракийския период.

Днес в Церова кория живеят постоянно между 300 и 400 души. Повечето от трудоспособните работят в училището, в психиатричната болница и в дома за възрастни хора, които са разположени в селото. Но през летните месеци мястото се изпълва с живот, тъй като много хора от големите градове на страната притежават къщи в него. Селото е предпочитано не само заради чистия въздух и близостта му с Велико Търново и Горна Оряховица. А и защото всеки, който се разходи по неговите добре асфалтирани улици, може да се потопи както в магията на Възраждането, така и в тази на първите години на 20-ти век.

Почти всички къщи в Церова кория са построени в края на 19-и и в началото на 20-и век. На която и улица в селото да се озовете, неизбежно е да не бъдете пленени от красивите фасади и китните дворове на столетните кирпичени и тухлени къщи. Някои от тях се издигат зад каменни дувари и високи дървени порти. Други са заобиколени от красиви метални и дървени оградки, а трети от почти незабележима телена ограда.

Красивата архитектура на къщите в селото се състои в множество отлично изваяни орнаменти по фасадите, в разнообразните цветни мазилки, в старите червени или черни керемиди и в прозорчета с причудливи форми. Ако надникнете през тях в уютния интериор на старите и необитаеми къщи, със сигурност ще се потопите още повече в магията на отминалите епохи и поне за миг ще ви се прииска да живеете тъкмо в такъв дом.

Още през 19-ти век много от жителите на селото са работили на гурбет като градинари. Градинарската професия всъщност е била мечта за почти всяко момче от селото. Много от някогашните жители на Церова кория са работили като наемни градинари или са създавали свои собствени градини край Цариград (днес Турция), Брашов и Плоещ (Румъния), Белград и Крагуевац (Сърбия), Загреб (днес Хърватия), Одеса, Донбас и Харков (днес Украйна), Москва (Русия), както и на много други места. Жителите на селото са придобили отличните си градинарски умения в гръцките чифлици, които са съществували в неговите покрайнини в последните десетилетия на османското владичество.

Досегът на местните с други европейски култури през 19-ти век, поради работата на гурбет, дава изключително силно отражение върху цялостното развитие на селото. Оттогава постепенно обликът му се променя към това красиво място, което можем да видим днес.

Красивият дизайн на постройките, орнаментите и скулптурите, каменните дувари и големите порти стават задължителна част от външния вид на всяка новопостроена тогава къща в селото. По улиците е положена настилка, построени са стабилни мостове над местното дере и няколко селски чешми.

Продължава от стр. 2