Църквата почита св. Йоан Рилски, днес е денят на неговото Успение

Църквата отбелязва днес Успение на свети Йоан Рилски - най-великият български светец, закрилник на народа ни. Той е починал на 18 август 946 година.

Три пъти в годината - на 19 октомври, 1 юли и 18 август, християните отдават почит на светеца, роден около 876 година.

Родното му място е село Скрино, разположено в Осоговска планина край река Струма. Родителите му отрано му вдъхнали вяра и любов към Бога. Когато починали, той раздал на бедни и болни хора своята част от наследеното от тях имущество и постъпил като послушник в близкия манастир. След известно време станал монах, после напуснал светата обител и си направил колиба в планината, където се хранел само с диви растения и прекарвал времето си в пост и молитва.

През една нощ обаче разбойници го нападнали, набили го и го изгонили оттам. След скитане из планината намерил дълбока пещера и се заселил в нея.

Един ден неговият племенник Лука, без да каже на баща си, тръгнал да търси любимия си чичо из планината. След големи трудности го намерил. Като видял отдалече момчето, св. Йоан помислил, че сънува. Толкова му се видяло чудно, че може сред това пусто място да стъпи човешки крак. С любов той приел племенника си. Много се зарадвал, като чул от него, че желае също да се подвизава.

Намерило се място в пещерата и за Лука. Двамата почнали да се подвизават в труд и молитва. Разтревожен за сина си, бащата тръгнал из планината да го търси. Намерил го в пещерата като същински отшелник. Разгневил се и се озлобил срещу брата си Йоан, че е допуснал това. Преподобният мълчал. Бащата хванал сина си и го повел със себе си. Св. Йоан коленичил и със сълзи се молел Господ да устрои нужното за вечното спасение на момчето. След това седнал в пещерата и се отдал на размисли за опасностите на светския живот.

Като вървели по пътя към родното село, змия ухапала младия Лука и той умрял. Бащата, дълбоко нажален от станалото, се почувствал виновен за неочакваната смърт на момчето. Той взел мъртвото тяло и го понесъл обратно към пещерата на св. Йоан. Пустинникът поискал от него да погребат момчето близо до пещерата.

Когато бащата си отишъл, св. Йоан започнал редовно да ходи при гроба. Сядал до него и се отдавал на мисли за суетността на тукашния живот. Това било любимото му място. Тук той си почивал от усилните подвизи. А подвизите му били големи - срещу съблазните и изкушенията от злите духове, а също и срещу немощите на плътта. В тая пещера св. Йоан прекарал 12 години. От пещерата той минал във великата Рилска пустиня. Поселил се в хралупата на едно грамадно дърво. Постел, молел се и плачел. Хранел се само с треви. Не виждал никъде човешко лице. Живеел със зверовете, които се оказали добри към него.

След известно време го открили овчари и вестта за него бързо се разнесла. Много хора от различни места идвали при хралупата, за да видят и чуят тоя пустинник. Някои от тях водели със себе си болни. Със силните си молитви преподобният измолвал от Бога за всички здраве. 

Но и тук великият отшелник не останал скрит от човеците. Слухът за неговите удивителни подвизи стигнал и до благочестивия цар Петър. Царят искал да го види и да разговаря с него. Пратил му в дар злато и плодове. Св. Йоан приел с благодарност плодовете, но златото върнал, защото не му било нужно. Скромен и смирен, той отклонил срещата с царя, но му написал в писмо какво е нужното за него и за държавата.

Мнозина дошли около Божия угодник и пожелали да се отдадат на подвизи като него. Построили манастир, пръв игумен на който станал сам преподобният Йоан.

Преди смъртта си св. Йоан оставил писмен завет на своите ученици и следовници, в който отправя съвет: "Новопокръстените люде от единокръвния свой народ утвърждавайте във вярата и ги наставлявайте да изоставят непристойните езически обичаи и злите нрави..."

Следете новините ни в GoogleNews