Световно известни фирми експлоатират жестоко работниците си в Източна Европа, включително България.

Това е извод от изследване на неправителствената организация Clean Clothes Campaign.

Докладът е за периода май-декември 2013 г. и обхваща държавите Грузия, България, Румъния, Македония, Молдова, Босна и Херцеговина, Хърватия, Словакия и Турция. 

Въпросните фирми държат търговски марки като "H and M", "Benetton", "Adidas", "Zara", "Dolce and Gabbana" и "Hugo Boss", които плащат крайно ниски заплати, дори под прага на бедността.

Бившите социалистически страни служат като заден двор на западноевропейските модни марки и компании за конфекция, се казва в доклада на организацията. Шивачите от Източна Европа получават дори по-ниски възнаграждения от азиатските си колеги. Най-голяма пропаст между процента на минимално заплащане и стандарта на живот съществува в Грузия, България, Украйна, Македония, Молдова, Румъния и Турция. Оказва се, че България, Македония и Румъния имат по-ниска легална работна заплата от тази, за която се трудят шивачите в Китай.

В повечето проучени компании допълнително отработените часове не са заплатени допълнително.

"Когато тръгнем на работа, не знаем кога ще се върнем – работим по 50-60 часа на седмица, понякога без почивки. Обикновено работим по 200 часа на месец. Понякога часовете стигат до 400", казва български работник.

Шивашката индустрия формира голяма част от износа в България. По данни на НСИ тя е и най-ниско платената – 430 лв. максимално заплащане за 2013 г. на фона на изчислените от интервюираните работници 2000 лв., необходими на едно четиричленно семейство.

Дрехите с етикети „Произведено в България“ се изнасят най-вече за Германия и Италия – близо 50% от изработените изделия. Легално работещите в сектора наброяват около 100, 000 души, а други 50,000 работят без трудови договори или на граждански такива. Много от тях не получават социални или здравни осигуровки, сочи изследването.

Причината за лошите условия на труд и ниските заплати според доклада е невъзможността на профсъюзите да защитават правата на източноевропейските работници. Подобни нископлатени работни места задълбочават нивата на бедност, вместо да се борят с нея, се допълва още в анализа. Според доклада близо 3 милиона са работещите при такива условия в разгледаните 10 държави.

Цената на работната ръка е един от водещите фактори при избора на страна, където големите модни компании позиционират заводите си. Те сравняват минималните работни заплати и се спират на страни с лоша икономика и нисък жизнен стандарт. България и страните в съседство идеално се вписват в тези критерии. В много от случаите работниците се съгласяват на предложените лоши трудови условия, тъй като това е единствената им алтернатива за доход в семейстото. Това е често явление най-вече в малките населени места с висок процент на безработица.

Още по темата

28/04/2014

Общество

91% от българските студенти застрашени от трудова експлоатация