София не е сама в нискоемисионните зони: какъв е опитът на Лондон, Брюксел и Мадрид

Как София се бори с мръсния въздух, достатъчни ли са усилията в тази посока и къде стоим на фона на други големи градове в света?

Малко хора знаят, че столицата ни е част от глобалната инициатива на Bloomberg Philantropies за качеството на въздуха в градовете, наречена Breathe Cities. Инициативата стартира през 2018 година в Лондон и вече обхваща 16 града, сред които Брюксел, Мадрид, Париж, Милано, Варшава, Рио де Жанейро, Банкок и др. Целта е градовете да обменят научни данни, ноухау и практически решения в борбата за по-качествена среда на живот. Знае се, че мръсният въздух взема милиони жертви годишно, отразява се на физическото здраве, трудоспособността, струва скъпо на здравните системи и бизнеса.

Как София попада в "градовете отличници"

Друг слабо известен факт е, че София попада в инициативата Breathe Cities именно благодарение на последователните си усилия за по-чист въздух и доказани резултати.

Две са големите стъпки в тази посока от последните години - програмата за замяна на печките за отопление с твърдо гориво с отопление на ток и въвеждането на нискоемисионни зони. Те се случват и на фона на други мерки: екоизисквания за производствата, увеличаване на велосипедните алеи, новите линии на метрото, бус лентите, въвеждането на синя и зелена зона за паркиране в централните райони.

По данни на инициативата "За земята" при въвеждането на сегашния ограничен режим (три месеца в годината) на нискоемисионната зона в центъра е отчетен спад в концентрациите на NO2 (азотен диоксид) с над 10% спрямо предходната зима. Само през декември 2024 г. - първият месец с ефективен контрол и видеонаблюдение, намалението на азотен диоксид в „малкия ринг” достига 22–25%.

Около 500 нискоемисионни зони са въведени в Европа. Всяка има своя специфика и тази в София се различава от зоните в други градове. Нека видим как работят тези зони в Брюксел, Мадрид и Лондон.

Въвеждането на такава зона никъде не е леко решение. Винаги среща обществен отпор, претегля се внимателно тежестта върху бюджета на шофьорите и не на последното място - въвеждането ѝ зависи от политическата воля на кметствата. 

Основните разлики между София и другите три големи европейски столици е, че там "чистите зони" действат целогодишно, глобите са доста по-високи, а контролът - много по-стриктен. На този фон софийската нискоемисионна зона действа само от началото на декември до края на февруари, глобата е символична - 25 евро, а няма и точни данни колко стриктно се прилага.

Брюксел насърчава хората да се разделят със старата кола

Белгийската столица въвежда нискоемисионнa зонa през 2018 г. и първоначално тя се отнася до старите дизелови автомобили. Зоната вече обхваща територията на целия град. Дизеловите превозни средства Евро 5 (и по-стари) и бензиновите превозни средства Евро 2 (или по-стари) са забранени. Контролът е чрез камери.

За несъответстващите превозни глобата е 350 евро, въпреки че за първо нарушение шофьорите получават само предупреждение. Допускат се изключения срещу такса от 35 евро на ден за коли и 20 евро за мотори - но само до 24 дни годишно. Старите автомобили могат да се оставят на буферни паркинги в периферията и да се ползва градският транспорт.

 Общината предлага и паричен бонус, ако дерегистрирате стар автомобил и поне година след това не закупите нов. Отпускат се до 1500 евро, според доходите на домакинството. Субсидията е за ползване на градски транспорт, електрическо колело под наем или споделено пътуване, обясни пред журналисти Сара Холандер от департамента за устойчива мобилност към брюкселското кметство по време на семинар на инициативата Breathe Cities. Колата трябва да бъде дерегистрирана, не продадена, за да не изнасяме замърсяване към други държави, подчерта Сара Холандер.

(От ляво на дясно) Ивайло Хлебаров, Сара Холандер, Хуан Азкарате и Сесилия Джоунс, генерален директор на Breathe Cities

Мадрид: Търговци и граждани протестират, но зелената трансформация успява

Мадрид се готви за нискоемисионните зони от 2018-а и това поражда крайни позиции в обществото, съдебни дела и политически битки. Темата е сред най-дискутираните сред жителите на града. За да даде време на хората да се адаптират, местната власт въвежда зоната на стъпки. Започва с централната част - едва 5 квадратни километра. Само за година замърсяването на въздуха там пада с 20%. Oт 2025 година зоната за чист въздух обхваща всички райони целогодишно, а глобата за нарушение е 200 евро.

Испанската столица планира нискоемисионната зона като част от стратегията "Мадрид 360", която трансформира града, добавяйки повече пешеходни пространства, велоалеи, по-безопасни улици покрай училищата, повече точки за социализиране. Отпуснати са субсидии за подмяна на стари печки с електрически уреди, за замяна на старите дизелови автомобили с електрически или хибриди. 4000 евро могат да получат гражданите за закупуване на превозно средство с нулеви емисии и 2000 евро за превозно средство от екоклас. Допълнителни 1500 евро могат да бъдат добавени и към двете категории за бракуване на превозно средство от клас A или клас B. Условието е тези автомобили да не бъдат продадени, а бракувани. Субсидии се предлагат и за автобуси, таксита, товарни автомобили, както и за електрически велосипед или мотор.

"При въвеждането на зоните всеки искаше да получи отсрочка за своя случай. Неочаквано, най-голямата съпротива дойде от търговците. Смятаха, че така ще бъде засегнат техният бизнес. Правихме всичко едновременно - увеличаване на пешеходните пространства, където хората могат да се срещат и социализират, обновяване и популяризиране на градския транспорт, безплатен транспорт в определени дни - например празници или първия учебен ден, за да привикнат хората с обществения транспорт", сподели пред журналисти Хуан Азкарате от дирекцията за енергията и климатичните промени към мадридската община, която си поставя за цел да превърне града в климатично неутрален. По думите му, макар да има още много работа, резултатът е впечатляващ. Вредните емисии намаляват с 50% от 2018 г. досега.

"Това доведе и го голямо обновяване на автопарка. Градът изведнъж стана по-тих, хората споделяха, че вместо трафика сега чуват птиците", добави Хуан Азкарате.

Лондон: Не глоби, а високи такси за влизане в града

Сходен е и опитът на Лондон. Британската столица е въвела три зони основни зони за намаляване на емисиите и въпреки много интензивния трафик, въздухът е осезаемо по-чист. Лондон има зона с ултраниски емисии, зона с ниски емисии и такса за задръствания в центъра. Първата зона обхваща всички лондонски райони и начислява 12,50 паунда на ден за несъответстващи автомобили и микробуси, както и 100 паунда на ден за камиони. За да могат да влязат в зоната, бензиновите коли трябва да са регистрирани от 2006 г. нататък (стандарт Евро 4). За дизеловите това означава стандарт Евро 6, обикновено регистрирани след 2015 г. 

Втората зона покрива освен ситито и голяма част от окръга (т.нар. Greater London) и е за тежкотоварни автомобили, ванове, каравани и микробуси. Тя също е активна 356 дни в годината и има за цел да насърчи използването на по-екологични автомобили. Дневната такса за несъответстващите е между 100 и 300 паунда.

В допълнение към двете нискоемисионни зони Лондон прилага и "такса задръстване" в централната част на града - между 18 и 21 паунда в зависимост от това дали се плаща веднага или до три дни след влизане в зоната. Зоната работи между 7 и 18 ч. в делничните дни и между 12 и 18 ч. в почивни дни. В определени случаи се ползват отстъпки.

Трите вида такси могат да бъдат приложени заедно или поотделно в зависимост от ситуацията.

София: Добро начало и още много работа

"София има две нискоемисионни зони - за транспорт и за битово отопление, т.нар. малък и голям ринг. От тази година зоната за транспорт вече включи и големия ринг, така че много повече автомобили бяха обхванати. Първите изследвания, които излязоха миналата година, показаха, че замърсяванията в София с азотен диоксид са намалели с около 10%. Това е едно добро начало, но е нужно много повече", заяви Ивайло Хлебаров, консултант по качеството на въздуха към Столична община.

По думите му замърсяването с азотен диоксид в София остава високо, то целогодишно е над нормата особено около големите булеварди. "Това показва, че една зона, която работи само три месеца, не е достатъчна. Тя трябва задължително да бъде целогодишна", добавя експертът.

Екорешенията невинаги срещат политическа подкрепа. "Доколкото знам, администрацията и кметът подкрепят тази идея, но мисля, че ще им бъде доста трудно да минат през Общинския съвет. Защото проблемът е на първо място здравето на хората в София. Гръбнакът на една такава система е удобният обществен транспорт, за да могат хората за голяма част от пътуванията си да не ползват лични автомобили", допълва той.

Според Ивайло Хлебаров Лондон, Мадрид, Осло, Стокхолм са сред примерите, че когато има политическа воля, по-чистият въздух е възможен дори в най-големите градове и техния тежък трафик.

А чистият въздух е инвестиция най-вече в здравето - намалява драстично боледуванията, хоспитализациите, увеличава продуктивността и качеството на живот.

Следете новините ни в :