Създателят на PISA: Българските ученици не са любознателни

Забелязвам, че българските ученици не са любознателни. Те не са ангажирани в ученето си. Липсва им упоритост – когато се провалят, да опитат по друг начин.

Коментарът е на Андреас Шлайхер, директорът по образование и умения в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Той е човекът, превърнал това изследване в един от най-влиятелните измерители на образованието в света

Аз възприемам неуспеха като възможност за развитие. Те не споделят, че имат много силни социални връзки. И мисля, че тези аспекти са наистина, наистина важни. Работодателите днес не искат просто хора, които знаят много. Те искат хора, които могат да правят много, казва още Андреас Шлайхер по bTV.

Задачите на теста PISA не приличат на типичното контролно в училище. Там се търси повече аналитично мислене, отколкото заучаване на уроците. Тестът измерва не знанията, а уменията.

„Най-ниските резултати са свързани с така наречената четивна грамотност. Четене с разбиране. Учениците не могат да схванат основната идея. Те не могат да изведат основната идея от текста“, казва Стефан Лазаров от „Заедно в час“.

За последните десет години по четене резултатите имат най-голям спад. При 15-годишните ученици нивото на грамотност по четене е било 41,4% през 2015 г., а през 2025 г. – 58%.

По математика също над 10% е намалял броят на функционално грамотните ученици. Данните показват 42,1% през 2015 г. и 57% през 2025 г. Единственото направление, в което запазваме позицията си, са природните науки – 37,9% през 2015 г. и 47% през 2025 г.

По математика една от примерните сложни задачи експерти определят като почти елементарна. Там ученикът сам трябва да разбере какъв е проблемът.

И точно това според експертите е една от големите слабости на българското образование. Децата често се учат как да дадат правилния отговор на познат въпрос, но много по-трудно се справят, когато трябва сами да намерят пътя до него.

„Тук те трябва да обосноват отговора си, а не просто да изберат „б“, „г“, „в““, казва Стефан от „Заедно в час“.

Това е проблем, който PISA измерва вече повече от две десетилетия. 

Мисля, че често, когато забележим, че децата изпитват затруднения, се опитваме да им улесним нещата, вместо да им помогнем да преодолеят границите си. Наистина смятам, че това е един от най-големите недостатъци на образователните системи, казва Андреас Шлайхер.

Според човека, който стои зад PISA, проблемът не е просто в това колко верни отговора дават българските ученици, а в начина, по който са научени да стигат до тях.

Учениците често изпитват затруднения да правят изводи въз основа на това, което знаят, и да използват и прилагат знанията си в реални житейски ситуации. И, знаете ли, животът няма да ви възнагради за това, което помните от училище. Животът ще ви възнагради за това дали можете да решавате реални проблеми. И мисля, че това е нещо, което трябва да се промени, защото нещата, които лесно се запомнят, също така лесно се дигитализират. Мисля, че това е много важен преход, който виждаме в резултатите от проучването PISA, посочва Шлайхер.

Не само начинът на учене е проблем сред подрастващите у нас. PISA засича липса на любопитство, ангажираност и упоритост, когато първият опит е неуспешен.