Днес бившето руско училище, а днес - 35-то средно училище "Добри Войников" в София навършва 70 години. Спомените си от началото му разказва един от първите му възпитаници - Аврам Папаро, който впоследствие става учител и за себе си казва: "Моят живот протече скромно, с тебешир в ръка пред черната дъска, разкривайки на ученици и студенти тайните на математиката".

Учебната 1950 – 1951 г. започнах в 7-а гимназия на ул. "Цар Шишман", но в нея учих само две седмици. От приятеля ми Валентин Велев научих, че ще има ново училище с преподаване на руски език. С подпис на министъра на просветата Кирил Драмалиев това училище отвори врати на 20 септември 1950 г.

В канцелария към Министерството на просветата, която беше на площад "Славейков", над тогавашното кино „Култура“, подадох молба за явяване на изпит за постъпване в това новосъздадено училище. Изпитът се състоя в сградата на училището на ул. "Стара планина" №1. Бях приет и пожелах да бъда в класа, където бе и Валентин. Така попаднах в 8-А клас и в класния дневник бях записан под номер 1 – нали съм Аврам.

Училището бе „Смесено средно училище за руски език“ и стана известно като руското училище „Михаил Калинин“. То се настани в сградата на съседно основно училище, пак на ул. "Стара планина". Отначало имаше само две нива: осмокласници и деветокласници.

Първите директори на училището бяха последователно Алексей Василевич Рыков и Борис Николаевич Орлов.

Алексей Василевич Рыков

Борис Николаевич Орлов

След тях директорка стана г-жа Карагюлева. Класна ръководителка на моя 8-А клас бе Антонина Левикина и тя организира да си направим снимка, която е и първата снимка в руската гимназия.

Първият випуск на руското училище бе през 1953 г., но учениците от този випуск бяха учили само 3 години, защото бяха започнали обучението си от 9-ти клас, а не от 8-ми. Между тези абитуриенти бе и бъдещият доайен на българската спортна журналистика Людмил Неделчев – Люпи (1935- 2006). Известна е наградата за спортна журналистика на името на Людмил Неделчев- Люпи и на Николай Колев-Мичмана. Люпи е и основател на вестник „Левски“.

Друг от този випуск бе Огнян Панов – станал професор и директор на Институт по държавно и стопанско управление. Да споменем и писателя, редактора, преводача Иван Пауновски (1935-1990 ). Още от този випуск бе Александър Абаджиев, писател и журналист, известен като популярен оперен критик и автор на десетки книги за живота и творчеството на именити оперни певци и диригенти.

През 1954 г. моят випуск завърши пълния четиригодишен курс на обучение в руската гимназия. Зрелостните ни свидетелства се раздаваха тържествено, като това ставаше по азбучния ред на нашите имена. Датата беше 30 юни 1954 г. Тъй като бях първи в списъка на 11-А клас, първи от випуска получих това свидетелство.

Всеки отличник получаваше за награда книга, надписана с подходящ текст. 

След мен зрелостното свидетелство получи Ани Нанова. Тя преиздаде първия синонимен речник на баща ù Любен Нанов. Тя е авторка още на „Фразеологичен речник на българския език“ и на „Синонимен и антонимен речник с фразеологизми“.

Трети подред зрелостно свидетелство получи Асен Кисимов (1935- 2005). Всички го помним като „Бате Асен“ с успешното му участие в много хубави български филми и с неговите песнички „Тече, всичко тече/времето няма бряг и ни влече./Няма как.“, и „Къде са ми детските книжки,/кажи ми, мой прашен сандък“.

През 1963 г. училището се премества в сграда на ул. „Добри войников“ № 16, а през 2017 г. се преименува на 35-го средно езиково училище „Добри Войников“.

Това училище е дало на България много министри, академици, професори, учители, журналисти, политици, офицери. Списъкът е дълъг: Йорданка Фъндъкова, Людмила Живкова, Андрей Луканов, Сергей Станишев, Николай Младенов, Миролюба Бенатова и много още известни имена.

Минаха вече 70 години от създаването на това чудесно и прочуто училище. Да му пожелаем още дълги години живот на учебния фронт!

Снимки: Личен архив