Наш дълг е да пазим историята си от домогванията на безродници и осквернители. Защото народ, който допусне да изгуби своята памет, е обречен да изгуби и своята свобода. Това заяви президентът Румен Радев в словото си на тържествената заря - проверка по повод националния празник – 3 март, на площад „Народно събрание“ в София. Днес се навършват 144 години от Освобождението на България.

Държавният глава посочи, че тази година отбелязваме националния си празник, когато родината ни приема бежанци, а войната бушува близо до нас. Воюват синовете на два братски народа, чиито деди са положили кости на нашата земя, сражавайки се рамо до рамо за нашата свобода в армията на цар Александър Втори, съкрушила Османската империя, посочи Румен Радев.

Президентът заяви, че за нас, българите, тази братоубийствена война е особено болезнена и призова да не се поддаваме, да не допускаме ожесточението, което опустошава земите на север, в Украйна, да се всели и в нашите сърца, да влезе в нашия дом. Нека и днес отворим обятия към всички бедстващи, тъй както преди години нашите предци намираха закрила от робството в Бесарабия, Таврия и Запорожието, в Киев, Одеса, Москва и Петербург. Нека бъдем хора, призова държавният глава.

Румен Радев се обяви срещу идеи да не отбелязваме 3 март. „Надигнаха се гласове да не отбелязваме днешния празник. Но тъкмо разривът с паметта и ревизиите на историята са причината за много трагедии“, каза президентът.

Публикуваме пълният текст на речта на президента:

Скъпи съотечественици,

Тази година отбелязваме националния си празник, когато Родината ни приема бежанци, а войната бушува близо до нас. Воюват синовете на два братски народа, чиито деди са положили кости на нашата земя, сражавайки се рамо до рамо за нашата свобода като воини от армията на цар Александър II, съкрушила Османската империя.

За нас, българите, сегашната братоубийствена война е особено болезнена. Затова първият ми призив днес е да не допуснем ожесточението, което опустошава земите на север, в Украйна, да се всели и в нашите сърца, да влезе в нашия дом.

Да отворим обятия за всички бедстващи, тъй както някога нашите предци са намирали закрила от робството в Бесарабия, Таврия, Запорожието, в Киев, Одеса, Москва и Петербург. Да бъдем хора.

Надигнаха се гласове да не отбелязваме днешния празник. Но тъкмо разривът с паметта и ревизиите на историята са причина за много трагедии.

Не!

Ние сме тук, за да почетем имената на нашите възрожденци, на нашите четници, на Паисий, Раковски, Левски и Ботев, на априлците от 1876. На всички, които с делото и саможертвата си приближаваха възкръсването на България.

Днес си спомняме за благородните умове на Толстой, Достоевски, Тургенев, Гладстон, Дарвин, на Виктор Юго, Джанюариъс Макгахан и Юджийн Скайлер, които събудиха съпричастността на света към съдбата на българския народ.

Днес отдаваме почит на доблестните войни от Освободителната армия без значение дали по произход са руснаци, украинци, белоруси, румънци или финландци. Всички те са в пантеона на нашата, българската свобода. Почитаме паметта на храбрите ни опълченци. Ничия памет не заслужава да бъде хвърляна на политическите бесове.

Скъпи съотечественици,

Наш дълг е да пазим историята от домогванията на безродници и осквернители. Защото народ, който допусне да изгуби паметта си, е обречен да изгуби и свободата си.

Вечна слава на хилядите знайни и безименни герои, отдали живота си за свободата и независимостта на Отечеството!

Да живее България!