Много добри резултати, но и известен спад в уменията на българските четвъртокласници по четене регистрира Международното изследване на уменията за четене PIRLS, проведено през 2021 г. В годината в COVID пандемия, когато се наложи онлайн обучение, 10-годишните ни ученици постигат средно 540 точки - с 12 по-малко от 2016 г., когато беше предишното издание на PIRLS. То се провежда на всеки 5 г.

Резултатите оповести днес Министерството на образованието и науката. Национален координатор на изследването за България е Центърът за оценяване в предучилищното и училищното образование към МОН. Проучването в България обхваща 4043 четвъртокласници от 151 училища в страната, техните 212 учители и 4037 родители.

Въпреки понижението резултатите на България за нивото на обучение в началната степен на образование традиционно са много добри. Страната ни се нарежда на девето място сред 57-те включени страни и е много над средното ниво (500 т.). Преди нас са Сингапур, Хонконг, Руската федерация, Англия, Финландия, Полша, Тайван и Швеция. Равен на нашия е резултатът на Австралия и Чехия.

Първенецът Сингапур е с 587 точки. Градът държава е сред малцината, отчели подобрение на резултатите въпреки изолацията на децата и онлайн обучението им и измества от челната позиция Русия, която я заемаше през 2016 г., но оттогава насам резултатите ѝ се влошават. Останалите с подобрение на резултатите в годината на COVID са Франция и Хонконг.

PIRLS измерва способностите на децата да разбират съдържанието на различни текстове като използват набор от познавателни процеси. Изследването се фокусира върху двете основни цели при четенето на учениците във и извън училище: четене с разбиране (художествени текстове) и извличане и използване на информация (научно-популярни текстове).

PIRLS използва международни сравнителни равнища на способностите като разделя способностите на учениците спрямо четири точки от скалата на постиженията, наречени международни сравнителни равнища на способностите: напреднало равнище (625 точки); високо равнище (550 точки); средно равнище (475 точки); ниско равнище (400 точки).

Напредналото равнище включва компетентности, които не са обхванати или са слабо обхванати от учебното съдържание до и за съответния клас и се очаква само малка част от учениците да го достигнат. Високото равнище (550 точки) е това, което повечето ученици би трябвало да са достигнали, а ниското (400 точки) е това, което всички ученици би трябвало да са достигнали.

През 2016 г. 19% от четвъртокласниците ни са били на напреднало равнище, а през 2021 г. - 16%. По този показател сме пети след Сингапур, Хонконг, Русия и Англия. Високо равнище (550 т.) са постигнали 49% от учениците при 55% през 2016 г., средно (475 т.) - 78% при 83% за 2016 г. Децата на ниско равнище (400 т.), които не разбират какво четат, се увеличават от 5 на 7%.

Към изследването са разработени няколко въпросника, които се стремят да изучат контекста, в който учениците развиват уменията си за четене – семеен, социален, училищен и този в класната стая: въпросник за ученика, въпросник за родителите, въпросник за учителя и въпросникът за директора. Данните сочат, че 80% от българските ученици учат в училища без проблеми с дисциплината и сигурността и имат постижения от 549 точки. В училища с проблеми в дисциплината и сигурността, според директорите им, учат 4% от българските четвъртокласници. Те постигат средно 458 точки или с 91 по-малко.

Образователните възможности в семейството имат най-голям ефект върху резултатите на българските четвъртокласници. Компонентите, които изграждат скалата на образователните възможности в семейството, са броят на книгите, включително детските, у дома, образованието и професионалната заетост на родителите. Тази скала е формирана от отговорите на родителите. Учениците са с „много възможности“, ако средно имат у дома повече от 100 книги, повече от 25 детски книги, поне един от родителите им има висше образование и поне един работи от тях като специалист или професионалист.

Учениците са с „малко възможности“, ако средно имат 100 или по-малко книги у дома, 25 или по-малко детски книги, двамата им родители нямат по-високо от средно образование  и не работят като специалисти или професионалисти.