Папата сред срещата с Румен Радев: Не затваряте очите, сърцето и ръката си към тези, които чукат на портите ви

Президентът Румен Радев посрещна официално папа Франциск пред сградата на "Дондуков" 2. Това е и първата спирка на Светия отец в София. 

Пред почетната рота и химните на двете държави, двамата направиха обиколка по червения килим. Пред входа ги очакваха вицепрезидентът Илиана Йотова, столичният кмет Йорданка Фандъкова, председателят на парламента Цвета Караянчева, правосъдният министър Екатерина Захариева, шефа на премиерския кабинет Румяна Бъчварова, представители на  дипломатическия корупус, кандидати за евродепутати, висши католически духовници. 

Оригинално, ръчно изработено разпятие с резбовани флорални мотиви, които се вплитат като детайли в централна част на българския възрожденски иконостас подари Радев на папа Франциск. 

Изявление на президента Румен Радев след срещата му с Негово Светейшество папа Франциск: 

Позволете ми най-сърдечно да приветствам Негово Светейшество папа Франциск по случай неговото официално посещение в Република България. 

Ваше Светейшество, днес с най-топли чувства Ви посреща един открит и добросърдечен народ. Народът на една от най-старите християнски държави, приел Христовата вяра преди 12 века. Народ, преодолял всички предизвикателства, превратности и изпитания, благодарение на своите морални и духовни добродетели, на църквата и кирилицата, на вярата и знанието. 

Мотото на Вашето Апостолическо пътуване е „Мир на Земята". Този призив ще отекне в целия свят и то от българската столица, която носи името на Божията Премъдрост. Нашата история е наситена с войни и страдания. Затова знаем цената на мира и знаем, че този мир е траен, само когато тържествуват хуманизмът и толерантността между различни религии, етноси и народи, защото българското общество не търпи расизъм и ксенофобия. Само на метри оттук съжителстват мирно от векове православен храм, джамия, католическа църква и синагога.

Във Вашето Великденско послание призовахте „да изграждаме мостове, а не стени". Това е мисията на нашето време, защото стени се издигат лесно, но мостове се градят трудно. И ако в многовековните отношенията между България и Ватикана доминират добрата воля и взаимното уважение, заслугата е на „майсторите на мостове". 

В базиликата „Санта Мария Маджоре" през ІХ век папа Адриан ІІ освети българските писмена. В базиликата „Сан Клементе" почива св. Константин-Кирил Философ. Това са свети места за всеки българин. Вече 44 г. епископът на Рим приема българска делегация на 24 май в знак на почит към Светите равноапостоли Кирил и Методий - първоучители на славянския свят и съпокровители на Европа. Българската писменост е вградена в основите на европейската и световна цивилизация и е стожер на нашата идентичност. 

Дълбоко в нашата родова памет са съхранени спомените за унията на цар Калоян с Римската църква, за битката при Варна през 1444 г., за застъпничеството на Римската курия за българите след жестокото потушаване на Априлското въстание през 1876 г., за медицинската помощ при последвалата Руско-турската освободителна война. Светъл е споменът от времената, когато Анджело Ронкали - папа Йоан ХХІІІ, наричан от някои „Българския папа", пребивава десетилетие като Апостолически визитатор и делегат в София. 

Днес, когато омразата и ксенофобията се завръщат в Европа, ние си спомняме за великата мисия на Светите равноапостоли Кирил и Методий - да отстоят правото на всеки народ да слави Бога на своя език. Дълбокият смисъл на техния урок е, че езиковите и културни различия не са пречка народите да живеят в мир и да изповядват общи ценности. 

Ваше Светейшество, Вашето посещение в Република България е едно от най-значимите събития в нашата нова история, защото споделяме общи грижи и тревоги - грижата за опазването на мира и тревогите за съдбата на милиони човешки същества, захвърлени на произвол и обречени на преследване, унижение, бедност, робство, сегрегация и терор. 

Искреността и дълбокият емоционален заряд в нашите отношения ми дават увереност, че общата ни загриженост е основата, върху която хуманно мислещите хора могат заедно да постигнат своите общи, благородни стремежи за доброто на всички. Вашето посещение, Ваше Светейшество, е свидетелство за обичта Ви към българския народ и вярата в България за изграждането на един по-мирен, по-справедлив и по-човечен свят. 

Добре дошли в България, Ваше Светейшество. 

Изявление на папа Франциск: 

Радвам се, че се намирам в България - място за срещи на множество култури и цивилизации, мост между Източна и Южна Европа, отворена врата към Близкия Изток. Това е земя с древни християнски корени, които подхранват призванието, благоприятстващо срещата, както в региона, така и в международната общност. Тук на многообразието, уважавайки специфичните особености, се гледа като на възможност и богатство, а не като причина за конфликт.

Сърдечно поздравявам властите на Републиката и им благодаря за поканата, отправена към мен, да посетя България. Благодаря на г-н Президента за любезните слова, които ми отправи, приветствайки ме на този исторически площад, който носи името на държавника Атанас Буров, понесъл жестокостта на един режим, който не можеше да приеме свободата на мисълта.

Отправям с уважение моя поздрав към Негово Светейшество Патриарх Неофит, с когото ще се срещна след малко, както и към митрополитите и епископите от Светия синод и към всички верни на Българската православна църква. Изпращам сърдечен поздрав на епископите, свещениците, монасите и монахините и на всички членове на Католическата църква, за които идвам, за да ги утвърдя във вярата и да ги насърча в ежедневния им път на живота и християнското свидетелство.

Изпращам сърдечните си поздрави и на християните от другите църковни общности, на членовете на еврейската общност и на вярващите мюсюлмани и потвърждавам с вас „дълбокото убеждение, че истинските учения на религиите ни призовават да останем вкоренени в ценностите на мира; да поддържаме ценностите на взаимното опознание, човешкото братство и общото съжителство” („Документ за човешкото братство”, Абу Даби, 4 февруари 2019 г.). Да се възползваме се от гостоприемството , което ни оказва българският народ, така че всяка религия, призована да насърчава хармония и съгласие, да подпомогне растежа на една култура и среда, проникнати от пълното уважение към човешката личност и нейното достойнство, установявайки жизнени връзки между различните цивилизации, разбирания и традиции, и отхвърляйки насилието и принудата. По този начин ще победим онези, които с всички средства се опитват да я манипулират и експлоатират.

Моето днешно посещение възнамерява идейно да се свърже с това, направено от Св. Йоан Павел II през май 2002 г., и се случва в благодарното възпоменание за присъствието в София за около едно десетилетие на тогавашния апостолически делегат монс. Анджело Джузепе Ронкали. Той винаги носеше в сърцето си чувство на благодарност и дълбоко уважение към вашия народ и то до такава степен, че е казал, че където и да би отишъл, къщата му винаги ще бъде отворена за вас, без нуждата да казвате дали сте католици или православни, но само: брат от България (Вж. Проповед, 25 декември 1934 г.). Св. Йоан XXIII работеше неуморно, за да насърчава братското сътрудничество между всички християни и с Втория ватикански събор, който той свика и ръководи в първата му фаза, даде голям импулс и тласък за развитието на икуменическите отношения.

Вследствие на тези събития на Провидението, започвайки от 1968 г., т.е. от вече над 50 г., една официална българска делегация, съставена от най-висшите граждански и църковни власти, всяка година посещава Ватикана по повод празника на Св. св. Кирил и Методий. Те са евангелизирали славянските народи и са в основата на развитието на техния език и култура, и преди всичко на изобилни и трайни плодове на християнско и свято свидетелство.

Да бъдат благословени Св. св. Кирил и Методий, съпатрони на Европа, които със своите молитви, находчивост и обща апостолическа дейност са станали примери за нас, и остават, след повече от хилядолетие, вдъхновители на плодотворен диалог, хармония и на братска среща между Църквите, държавите и народите! Нека техният блестящ пример да породи много последователи дори и в наши дни, и да се появят нови пътища на мир и хармония!

Сега, в този исторически момент, тридесет години след края на тоталитарния режим, който ограничаваше свободата и инициативите ѝ, България е изправена пред последствията от емиграцията през последните десетилетия на повече от два милиона нейни съграждани, търсещи нови възможности за работа. В същото време България - подобно на много други страни от Стария континент - трябва да се справи с това, което може да се разглежда като нова зима: демографската, която е паднала като ледена завеса в голяма част от Европа, като последствие от намаляването на доверието в бъдещето. Следователно, спадът в раждаемостта, съчетан с интензивния миграционен поток, доведе до обезлюдяване и изоставяне на много села и градове. Освен това, България се сблъсква и с явлението на онези, които се опитват да влязат в нейните граници, за да избягат от войни и конфликти или от бедност, и се опитват да достигнат във всеки случай до най-богатите райони на европейския континент, за да намерят нови възможности за съществуване или просто едно безопасно убежище.

Г-н Президент, познавам ангажимента, с който управниците на тази държава от години се стремят да създадат условия, така че особено младите да не са принудени да емигрират. Бих искал да ви насърча да продължите по този път, да положите всички усилия за насърчаване на благоприятни условия, така че младите хора да могат да вложат техните свежи сили и да планират своето лично и семейно бъдеще, намирайки в Родината условията, които позволяват един достоен живот. И на вас, които познавате драмата на емиграцията, бих си позволил да ви предложа да не затваряте очите, сърцето и ръката си - както е и във вашата традиция - към тези, които чукат на портите ви.

Вашата държава винаги се е отличавала като мост между Изтока и Запада, способна да благоприятства срещата между различни култури, етнически групи, цивилизации и религии, които тук от векове живеят мирно заедно. Развитието, също икономическото и гражданското, на България задължително преминава през признаването и оценяването на тази специфична характеристика. Нека тази земя, обградена от великата река Дунав и от бреговете на Черно море, станала плодородна от скромния труд на много поколения и отворена за културен и търговски обмен, интегрирана в Европейския съюз и със солидни връзки с Русия и Турция, да може да предложи на децата си бъдеще на надеждата.

Бог да благослови България, да я запази мирна и гостоприемна, и да я направи просперираща и щастлива!

След разговора си с държавния глава, папата има среща с патриарх Неофит.

Следете новините ни в GoogleNews