На Петковден – 14 октомври, църквата почита Света Параскева или още наричана Света Петка. Този ден обаче е наричан още Зимен Петковден и в българските вярвания бележи прехода към зимата.

Света Петка се смята за закрилник на дома и семейството. От Петковден започват сгледите на годежите и сватбите, тъй като в народните разбирания светицата е покровител на раждането и плодовитостта, както при хората, така и при животните.

Петковден бележи края на земеделската работа – последната есенна сеитба, прибирането на реколтата. До тогава всичката земеделска работа трябва да е приключила, за това и народа казва „ На Петковден ралото да ти е под стрехата”.

На Петковден се правят родови курбани и се месят обредни хлябове, като най-големия наречен „Света Петка”, се слага на трапезата върху мъжка риза, паничка сол и чаша вино. Къщата се ръси със светена вода, обредния хляб се прекажда и цялото семейство му се покланя три пъти. След това най-възрастната жена вдига хляба високо и благославя с него всички и раздава парченца.

На масата ни на Петковден е хубаво да присъства: гювеч с овнешко, курбан чорба, сармички с лозови листи, шкембе, ястия с праз, обредни хлябове.