"Националната детска болница е „върхът на пирамидата, казва една от моите събеседнички. – Ние настояваме за цялостна стратегия за детското здравеопазване, защото децата не са приоритет на нито едно управление през последните 30 години."

Едва ли в далечната 1978 г., когато е направена първата копка на Националната детска болница, някой е предполагал, че и през следващото хилядолетие тя все още "ще се строи". Но се случи. И ако мечтата, обединила родители, лекари, неправителствени организации, е жива, то е благодарение на „гражданския шум“, който не позволява темата да бъде заметена. Как трябва "да се шуми", за да се събуди държавата и да си свърши работата, коментираме с три дами, които водят битка за проекта от години. 

Наталия Кирилова е председател на УС на Асоциация "Родители". Това е асоциацията, която поде дебата за образованието – училището и неговите правила, учебниците и тяхното съдържание и това е само фрагмент от дейността ѝ.

Мария Брестничка е част от Секретариата на Националната мрежа за децата (НМД), общност, която обединява над 120 организации, които отстояват правата на малките българи. НМД е организацията, която пише най-аргументираните тройки на държавните институции в ежегодния Бележник - годишен доклад, който оценява как правителството и администрацията са изпълнявали ангажиментите си към децата.

Валентина Ташкова е член на УС на Общност „Мостове“ – неправителствената организация, която защитава правата на децата и лицата с увреждания и семействата им. Трябва да видите активистите на Общността, когато отстояват правото на пациентите на медицински храни.

Наталия, Мария и Валентина са част от Националната гражданска инициатива „За истинска детска болница“ - инициативата, която държи буден дебата за детското здравеопазване. 

В началото е един разговор

Беше 2015 г., когато за първи път чух за необходимостта от изграждането на модерна детска болница от проф. Владимир Пилософ, който по това време беше председател на Българската педиатрична асоциация (БПА). С него работехме по един проект и се заговорихме за това, че България е единствената европейска държава, която няма национална детска болница. Да, разбира се, имаме Педиатрията (СБАЛ по детски болести “Проф. д-р Иван Митев”, б. р.) и педиатрични здравни структури, но тогава, както и сега, те са разпръснати на различни места. И така, малко по-късно, през 2017 г., БПА и Асоциация Родители решихме, че това е тема, която трябва да бъде обществено поставена и да се даде гласност, че няма такава болница. Направихме едно голямо събитие, което даде старт на поредица от лекарски и граждански инициативи. В началото говорехме за създаването на многофункционална университетска детска болница, която да носи името „Детски здравен парк“. Впоследствие към инициативата се присъединиха Национална мрежа за децата, фондация „За нашите деца“, лекари, родители, граждани, общественици“, разказва Наталия Кирилова.

Статистиката е красноречива - 60% от парите за детско здравеопазване на НЗОК отиват за болнична помощ, едва 5% са предназначени за профилактика – децата не се проследяват, боледуват, състоянието им не се адресира навреме, това ги поставя в риск и изисква скъпо лечение.

Детска болница, но не каквато искате

След поредица от събития и разговори с институциите в края на 2018 г. Министерския съвет взема решение да има Национална детска болница. „Това беше първата реална победа на гражданския сектор“, спомня си Мария Брестничка.

Тласък на проекта дава и движението „Подкрепи педиатрията“. Лекари и родители излизат на протест. Изплуват с години нерешени проблеми – унизителни условия за работа на педиатрите; липса на комплексна грижа за малките пациенти; невъзможност за реализация на специалистите и неадекватно заплащане, специален статут на педиатричната болница, премахване на лимитите за лечение. Този протест открои едно от най-разпознаваемите лица на НГИ "За Истинска детска болница" - д-р Адил Кадъм. Светла ѝ памет! Неотстъпчиво продължават да отстояват правото на модерно детско здравеопазване д-р Бояна Петкова, д-р Таня Андреева.

Протест "Подкрепи Педиатрията", 2019 г. снимка: Фейсбук/Подкрепи Педиатрията

Енергията на протеста ускорява задвижването на проекта и през 2019 г. Министерството на здравеопазването обявява обществена поръчка за довършване на започнатият строеж в двора на УМБАЛ „Александровска“.

Решението отключва реакция и в писмо до министъра на здравеопазването Камарата на архитектите в България (КАБ) и Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП) изразяват сериозни притеснения за качеството на заданието и липсата на отворен конкурс. КАБ обжалва процедурата в КЗК, а след това и във ВАС. Битката за момента изглежда загубена, но инициативата печели на своя страна арх. Петкана Бакалова.

Тогава първата аларма биха Камарата на архитектите в България, които казаха, че от чисто архитектурна гледна точка няма как една съвременна болница да бъде напъхана в този скелет. Заради това, че този строеж не е бил консервиран и се е разрушил с времето, той не беше безопасен. Самото задание беше направено абсурдно. В първоначалния му вид беше около 25 страници, след като КАБ обърнаха внимание на Министерство на здравеопазването, че е непълно, то стана 40 страници. В световната практика тези задания са по 400-500 страници и то не защото трябва да се изпишат, а защото трябва подробно да се опише каква трябва да бъде болницата. Заданието трябваше да започне върху нещо, за което ние настояваме от ден Първи - анализ на нуждите: какво трябва да прави тази болница, за колко деца ще бъде предназначена, как техните здравни потребности ще се променят в следващите години. Една болница функционира примерно 50 години, ние трябва поне за следващите 30 години да знаем кого ще обслужва тя. Намерението да бъдат похарчени тези 100 млн. лв. за проект, в който бяха пропуснати цели клиники, който нямаше дори аварийни асансьори беше скандално, казва Мария Брестничка.

Отзвукът не закъснява и през декември 2019 година е внесено писмо, подписано от над 10 500 граждани и 60 граждански организации, с искане за спиране на обществената поръчка. Въпреки това на 17 януари 2020г. е определен изпълнителят ѝ ДЗЗД “Детско здраве” (обединение на "Главболгарстрой" АД, "ГБС – Пловдив" АД и "Главболгарстрой Интернешънъл" АД).

„Внесохме писмото, но нямаше никакъв отзвук. От Министерството на здравеопазването имаше отговор в смисъл "ние ще я построим“, спомня си Мария.

Мария Брестничка, Национална мрежа за децата, снимка: Фейсбук/За истинска детска болница

Гражданска инициатива по време на пандемия

Явното незачитане на общественото мнение води до това, че през март 2020 г. се учредява Националната гражданска инициатива „За истинска детска болница“. Форматът е такъв, че не предполага включването на организации, но зад нея застават активисти от НМД, Асоциация „Родители“, Камарата на архитектите в България, лекари, граждани.

Тогава все още не бяхме учредили Общност „Мостове“, бяхме по-скоро неформална организация. Аз, като граждански активист, съм член на инициативния комитет на НГИ „За истинска детска болница". Мотивира ме това, че родителите на деца с увреждания се сблъскват с доста стени. Един от базовите проблеми е разпокъсаността на медицинските звена – това усложнява и забавя диагностиката, лечението, възстановяването, ранната реакция, която е решаваща. В кадровата политика има пропуски, които пряко се отразяват на качеството на живот на пациентите с увреждания, обяснява какво провокира участието ѝ в инициативата Валентина Ташкова.

Валентина Ташкова, Общност "Мостове", снимка: Фейсбук/За истинска детска болница

"Асоциация Родители влязохме с концепцията, че родителите би следвало да имат важна роля в изграждането на подобна национална детска болница, както и че процесът по изграждането ѝ трябва да бъде прозрачен. Ние смятаме, че това е процес, в който трябва да бъде взето под внимание мнението на всички заинтересовани страни - лекари, родители, архитекти, граждани и т.н. Да, това е болница, но не само болничните легла са важни. Има и други неща - къде ще пребивават родителите на децата, които се лекуват; каква ще е ролята им в оздравяването на децата; как ще бъдат подкрепяни; какво ще се случва с децата, които трябва да останат по-дълго в болница, как ще учат, кой ще се занимава с тях; какво ще се случва, когато имат нужда от рехабилитация, аргументира участието на Асоциация Родители Наталия Кирилова.

Наталия Кирилова, Асоциация Родители

Създаването на инициативата е отбелязано с протест пред здравното министерство, откъдето ги канят на среща.

Тази среща премина при изключително лош тон, с нечуване и никакъв отговор на аргументите ни по същество, даже не ми се иска да се връщам към това. Тя беше изключително лош пример за това как не се водят подобни разговори. Категорично отказахме да приемем това отношение на здравното министерство, казва Мария.

Въпреки категоричните професионални мнения и исканията на гражданската инициатива, по време на първия локдаун Министерството на здравеопазването сключва договор за инженеринг на „Национална многопрофилна детска болница“ с ДЗЗД „Детско здраве“, който предвижда реконструкция на сградата в двора на Александровска болница. Седмици по-късно е внесена петиция от 17 684 подписа с искане за оставката на министъра на здравеопазването Кирил Ананиев и незабавно прекратяване на договора за довършване на негодния строеж с непълно и некачествено задание.

Протест пред Министерството на здравеопазването, 2020 г., снимка: Фейсбук/За истинска детска болница

Агонията на един проект

Въпреки петицията, незавършеният строеж е обявен за обект от национално значение. Това позволява съкращаването на сроковете за провеждане на административни процедури и процедури по одобряване на инвестиционни проекти. Дни по-късно над 1000 души се събират на протестна акция пред Министерския съвет. Представители на гражданската инициатива са поканени от президента на среща, по време на която се обсъжда каква трябва да бъде съвременната педиатрична болница. След седмица правителството обявява, че ще се строи нова сграда и ще бъде създаден Обществен съвет, с надеждата да приспи гражданската енергия.

Нищо подобно не се случва и 5 юни 2020 в Народното събрание и в Министерски съвет е внесена петиция на Националната гражданска инициатива с над 6046 физически подписа, събрани в условията на пълен локдаун с искане за отмяна на договора, цялостен анализ, пълно задание, отворен конкурс, граждански контрол и план за управление на Детската болница.

По време на локдауна успяхме да съберем над 6000 подписа, реални подписи с лични данни от цялата страна. Другото ни много важно постижение бе, че спряхме да се примиряваме с „Тука е така – ако не е тази болница, друга няма да има", казва Мария - Но едно от големите неща, които направихме, беше да поставим разговора, че ние трябва да имаме възможно най-доброто здравеопазване, най-добрата здравна грижа в тази болница. Не просто защото децата са важни, а и защото това е ангажимент на българската държава по международното законодателство, а държавата продължава да не го изпълнява. Успяхме да излезем от това, че ако не приемем този компромис, няма да имаме болница, защото „тука е така“.

Внасяне на петицията в Народното събрание, снимка: Фейсбук/За истинска детска болница

По покана на Министерството на здравеопазването НГИ “За истинска детска болница” дава своето предложение за Обществен съвет, който да е с гражданско участие и функции на граждански контрол. В отговор министерството обявява учредяването на такъв съвет с участието на негови представители, НЗОК, изпълнителя на проекта ДЗЗД “Детско здраве” и “Здравна инвестиционна компания” ЕАД, учредена от ведомството с капитал от 100 млн. лв.

Властите бързат, провежда се обществено обсъждане, на което е представен проектът за болница на ДЗЗД “Детско здраве”, който използва недовършената сграда в комплекса на Александровска болница. Обсъждането протича бурно, обществената и експертна реакция е негативна. В резултат министърът на здравеопазването, вече Костадин Ангелов, обявява, че ще се строи нова болница вместо да бъде довършен изоставеният строеж. Министерството на здравеопазването прехвърля правата си на възложител на фирма „Здравна инвестиционна компания за детска болница“ ЕАД.

Петицията, която спря харченето на „едни 100 млн. лв.“

През пролетта на 2021 година Национална гражданска инициатива “За истинска детска болница” внася петиция, подкрепена от над 92 хиляди граждани с искане за прекратяване на договора с "Детско здраве", задълбочен анализ на детското здравеопазване, изготвяне на професионално и подробно задание, провеждане на открит международен конкурс и граждански контрол.

"Това спря процеса, предизвика спирането на договора с консорциума „Детско здраве“. Като направим обзор, ако не беше този процес, ако не беше гражданската инициатива „За истинска детска болница“ днес щеше да има похарчени едни 100 млн. за нищо", обобщава Мария Брестничка.

Петиция за прекратяване на договора с ДЗЗД “Детско здраве”, снимка: Фейсбук/За истинска детска болница

Търсене на терен и кръгли маси

През пролетта на 2022 година редовното правителство възлага поръчка за проучване на възможните терени за строителство на болницата. Терен така и не е определен до идването на служебното правителство. През октомври същата година обаче е обявено създаването на частна Национална детска болница. След остра реакция на Педиатричната асоциация, Национална гражданска инициатива "За истинска детска болница", Национална мрежа за децата и фондация „За доброто“, Министерство на здравеопазването все пак се съгласява, че приоритет е изграждането на държавна Национална детска болница.

На кръгла маса в парламента, организирана от депутата от „Демократична България“ Кремена Кунева с участието на всички ангажирани страни по проекта се взема решение за изготвяне на анализ на нуждите, който трябва да определи къде, как, с какви параметри и перспектива ще се изгражда Национална детска болница. Месеци по-късно, без никакъв анализ, служебното правителство обявява, че е избран терен в кв. Горна баня. Аргументите на министрите на здравеопазването и на регионалното развитие и благоустройството са, че мястото е комуникативно, теренът - достатъчно голям и собствеността лесно може да стане изцяло държавна.

Провокирани от внезапното решение, от НГИ „За истинска детска болница“ изпращат запитване до Министерството на здравеопазването по Закона за достъп до информация, с което се интересуват на какъв етап е разработването на стратегията за детско здравеопазване, изготвя ли се анализ на нуждите. Отговорът може да бъде обобщен в няколко думи – „има работна група“. За създаването на Обществен съвет към проекта за детска болница институцията мълчи.

Проект на тъмно

Това, което се случва, е на тъмно, нарочно или не няма как да знам, но при такъв голям обществен интерес правителствата сами трябва да поддържат темата жива и да създават прозрачност на процеса, защото ще бъдат атакуеми във всеки момент. Ние ще ги атакуваме. Всичко трябва да е на показ. Наличието на Обществен съвет е част от тази прозрачност. Този проект има уникалната възможност да покаже как се правят нещата правилно, как се създава стратегия за детско здравеопазване, професионален анализ на нуждите, как се прави професионално написване на задание на базата на този анализ, как се прави международен архитектурен конкурс за най-доброто, казва Валентина Ташкова. - Проблемите в детското здравеопазване не са изолирани, те са в контекста на проблемите изобщо на здравеопазването у нас. Общото усещане е, че животът и здравето на децата не са приоритет на нито едно управление през последните 30 години, заключава тя.

Служебният премиер Гълъб Донев и служебният министър на здравеопазването Асен Меджидиев на оглед на терена в кв. Горна баня

"Въпросът продължава да седи. В публичното пространство продължават да излизат твърдения, че „в началото на идната година започваме да строим“. Никой не казва какво започваме да сторим. Това, което ние сме виждали до момента, е една количествена сметка какви са сегашните легла и как те се пренасят в новата болница. Което не е нито анализ на нуждите, нито задание. И една публична изява на регионалния министър, който казва, че "ще се търси външна помощ да се прави оценка на строителството". "Оценка на строителството", каквото и да значи това, не е анализ на нуждите, посочва Мария.

По думите ѝ гражданската инициатива би подкрепила всяко усилие, на което и да било правителство, стига да е в името на възможно най-добрата детска болница. Периодично се внасят предложения как може да бъде направен често споменаваният и все още несъществуващ анализ на нуждите. Гражданският сектор дори инициира широка дискусия с участието на професионалисти, по време на която са дадени основни насоки какво трябва да бъде направено.

Практиката ни показва, че няма приемственост между правителствата. Именно затова последното, което сме поискали по темата, е да се създаде консултативна група към дружеството, която да води точни протоколи какво се обсъжда, докъде се е стигнало, какви са основните препоръки, така че следващото правителство да може да стъпи върху това. По покана на сегашното служебно правителство, за трети път, внасяме предложението за Обществен съвет, като подробно сме разписали какво да прави този съвет, как да функционира, как ще дава прозрачност на процеса. Защото процес, в който от време на време министъра излиза и казва „започваме да строим“, не е прозрачен, категорична е Мария Брестничка.

Диалогът институции - граждански сектор

И тук събеседничките ми са единодушни - всички правителства декларират, че детското здравеопазване и детската болница са топ приоритет, но действията им показват незаинтересованост.

Пресмятат само как да се похарчат едни пари, дават витиевати и уклончиви обещания. Аз лично, оставам с впечатление, че редовият държавен апарат стопира реализацията на проекта поради липса на компетентност. Това е специфичен проект, нормално е администрацията да няма капацитета да го осъществи, но би трябвало да делегира този процес, да се допита до световните специалисти в областта на проектирането на детски болници, до компании, които правят високопрофесионални анализи, пишат стратегии, а у нас това не се случва. Един такъв проект е с хоризонт на живот поне 50 години, дори 100 напред. Нашите правителства досега се опитват да се справят със собствени сили, за да могат да спестят някой лев. Това излиза прекалено скъпо на обществото и голямата щета идва от непрофесионалния подход и неспособността да се защити здравето на децата, смята Валентина - Категорична съм, че трябва да има обществен контрол. Затова от Инициативата настояваме за Обществен съвет и най-малкият позитив от такъв контрол е приемствеността при такъв мащабен проект, особено при тази честа смяна на правителства. Нужна е устойчивост и в момента НГИ и гражданските организации сме доказали, че сме единствените участници, които знаят историята, и действията ни са постоянни и целенасочени. Ние не се отклоняваме от целите си. Нащрек сме. Нямаме друг интерес, освен проектът да се осъществи по най-добрия начин за децата и техните родители, тъй като това касае цялото семейство, особено при деца с увреждания.

Какъв е работещият модел в комуникацията с институциите обяснява Мария Брестничка:

По инициатива на Националната мрежа създадохме "Парламентарна група за децата" с конкретни кандидати за народни представители, които се ангажират с конкретни политики по време на предизборните кампании. Няколкостотин кандидати подписаха това споразумение. В последния парламент имахме 32 члена на тази парламентарна група. Тя ни дава възможност да поставяме темите за децата. Защото, колкото и да са грабващи, темите за децата са първите, които потъват, особено в интересните времена, в които живеем, казва тя.

Служебните министри на здравеопазването и регионалното развитие и благоустройството обявяват решението за строеж в кв. Горна баня, снимка: БГНЕС

Прогнозите за проекта в Горна баня

Валентина Ташкова е скептик.

Нямаме анализ на нуждите, нямаме стратегия – как ще се развива, каква ще е позицията на тази детска болница. През 2017г. говорехме за Национална детска болница като единствена такава в държавата. В момента обаче има няколко такива проекта. Проектът в Бургас е в доста напреднала фаза и се реализира по правилния начин. Има заявки за два други проекта във Варна и Пловдив, което е напълно резонно. И в такъв случай тази Национална детска болница ще има друго положение в общата картина. Добре, избрахме терена, очаквах, че всъщност някой от МРРБ или експерт ще обясни – „избрахме го след като се допитахме до еколози, до такива и такива специалисти в строежи на болници, до хора, които познават терена и могат да дадат оценка на всички комуникации, резервни трасета“. Нищо подобно, коментира Валентина. - Дори да бяха пропуснали анализа, трябваше да има становища на специалисти, които да кажат, че е подходящ. Искаме нещата да се случат добре, но няма прозрачност. Ние наистина гадаем и сме в позиция на реактивност – нещо се случва и ние реагираме. Гражданските организации са в ролята на наблюдатели. Профанизирането на темата е нещо, което ме ужасява. Защото това трябва да е най-чистият проект, а ние вече сме го натоварили с негативи.

Според Мария Брестничка бавно, но сигурно нещата се променят.

„Често е разочароващо, но живеем в интересни времена и като погледнем назад виждаме, че ако нас ни нямаше, нещата щяха да бъдат по-зле. В момента поне говорим за анализ на нуждите, за Обществен съвет и това не е странно екзотично животно, а нещо, което трябва да се случи. Много пъти сме говорили за това трябва ли да правим дарителски кампании за Национална детска болница. Най-голямото ни опасение е, че една дарителска кампания може да обере гражданската активност и да не накара държавата да си свърши работата.“

Вярвам, че Национална детска болница ще се построи - въпросът е кога и как. Не ми се иска след всички тези години, тя да е компромис, защото няма да си заслужава усилията, които сме положили. Иска ми се, когато някой ден я видя построена, да си кажа „заслужаваше си“, а не „о, Боже, какво направихме“. Защото ние вече сме част от това, казва Наталия Кирилова.