"Модернизирането на образованието е задължително условие, ако искаме децата ни да бъдат подготвени за живота и за работните места на бъдещето. В ЕС повече от 60% от 9-годишните посещават училища, които не са цифрово оборудвани. Между 50 и 80% от учениците никога не използват цифрови учебници, софтуер за симулации или обучаващи игри. Това се отразява върху възможността за качествено образование и обучение по цифрови умения. Модернизирането на образованието предполага по-добро интегриране на цифровите технологии в учебната среда."

Това заяви българският еврокомисар Мария Габриел във видео обръщение към участниците в Петата международна среща на високо равнище по информационни технологии в образованието (EDUsummIT 2017 «Преосмисляне на обучението в дигиталната ера»), която се проведе от 18 до 20 септември в Боровец.

Домакини бяха Университетът по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ), София, България, чрез неговата Катедра на ЮНЕСКО „ИКТ в библиотечните науки, образованието и културното наследство“ и Холандският институт за развитие на учебните програми.

EDUsummIT 2017 се проведе под патронажа на ЮНЕСКО, на Мария Габриел, еврокомисар по въпросите на цифровата икономика и общество и на Ева Майдел, евродепутат, член на Комисията по вътрешен пазар и защита на потребителите (IMCO).

В обръщението си Габриел подчерта ролята на учителите и необходимостта от подкрепа за тях, така че да бъдат обучени за по-ефективна работа в цифрово-свързаното общество.

"Комисията се стреми да гарантира, че всеки в Европа има достъп до най-новите технологии и ресурси за цифрово обучение", каза Габриел.

С тази цел ЕК създаде коалицията за цифрови умения и работни места, която събира държавите членки, компании, социални партньори и образователните институции, които да поемат ангажимент за действия, за обучение на европейците за цифровата ера. Сред първите няколко милиона, обучени през първите 8 месеца, 20 хил. бяха учители. 17 държави членки участват, включително и България. Във всяка има национална коалиция със свой собствен план за действие и набор от инициативи, за да се преодолее липсата на умения, допълни още българският еврокомисар.

Тя не пропусна и темата за сигурността на децата в тази среда:

"Днес децата растат във все по-цифровизирана среда, което им позволява да играят, учат и общуват онлайн. Тази цифрова ера носи много възможности - в образованието, в общуването, в забавлението и работата в мрежа, но възможностите никога не идват без рискове. Децата са особено уязвими. Те не са толкова наясно за вредното съдържание и поведение, с които могат да се сблъскат онлайн.

Имаме нужда образователните системи да се адаптират така, че децата и младите хора да се научат да се възползват от възможностите на цифровите технологии и в същото време да съхранят собствената си неприкосновеност. За ЕК това е много важно".

Участниците в срещата пък приеха декларация, озаглавена "Покана за действия", чрез която се обединиха около следните приоритети:

• Да припознаем способността на отделния човек за контрол и адаптиране към дигиталния свят като основна цел за постигане на социално, гражданско и икономическо благосъстояние.

• Гражданите, включително младите хора, да се разглеждат не само като потребители, но и като активни създатели и творци, определящи взаимодействието между технологии и общество.

• Да се повиши осведомеността на семейството и общностите по отношение новите възможности на дигиталното гражданство, както и за предизвикателствата и рисковете пред възпитанието в дигиталния свят.

• Да се преосмислят диалогът между поколенията и динамиката в междукултурните отношения в семейните и образователни институции, свързани с възпитанието през целия живот.

• Да се признае ролята на творчеството като важен компонент за развитието на обучаващите се.

• Да се вгради творческият подход в образователния процес – в учебните програми, в методите на преподаване и оценяване и в професионалните стандарти за подготовка на учителите.

• Да се разработи богат набор от казуси и примери, илюстриращи и визуализиращи как изглежда прилагането на творческия подход в контекста на преподаването и ученето.

• Да се насърчава неформалният подход в образователния процес чрез стимулиране на изявата на обучаващите се. Отговорните за образователните политики лица и организации трябва да подпомагат взаимовръзката между неформалното и формалното обучение и да създадат подкрепяща среда за преподавателите да припознаят и интегрират неформалното обучение в педагогическата си практика.

• Да се насърчава професионално развитие, което изгражда лидери, прилагащи технологично-базираното обучение, като важни действащи лица в търсената промяна за приложение на политиките.

• Да се насърчават отговорните за образователните политики лица и организации да създават възможности за развитие на преподавателските способности за идентифициране и за подпомагане на развитието и формиране на умения за 21-ви век (като креативност, разрешаване на проблеми, саморегулиране, критично мислене, взаимодействие, комуникация, цифрова грамотност).

• Да се създадат глобални и локални мрежи за професионално развитие на обучители-лидери, мултиплициращи технологично обогатени образователни подходи и методики.

• За да се постигне уеднаквена и хармонизирана образователна система, трябва да се разработи единна и изпълнима визия с участието на всички заинтересовани страни.

• Да се използва ефективно Рамката на ЮНЕСКО за ИКТ в образованието (2011) като наръчник за внедряване и приложение в образователните системи.

• Да се осъществят продуктивни партньорства между всички заинтересовани страни, за да се повишава капацитетът за приложение на ИКТ в образователните структури чрез съвместно проектиране с участието на изследователи и всички заинтересовани страни на всички равнища.

• За да се осъществят изпреварващи приложения на информационните технологии в образованието, политиците трябва да разчитат на изследователи и учени при дефинирането на политики, основани на обективни факти и знания.

• Да осъзнава потенциала и предизвикателствата, когато заинтересованите страни използват данните при вземане на решения за формираща оценка.

• Създаване на възможности за съвместна работа със заинтересованите страни, за да се проучат сложните връзки между събирането на данни, интерпретирането на данни и интелигентно използване на данни за подпомагане на учителите и обучаващите се.

• Използване на системи за данни в реално време за наблюдение и оценка на образователните процеси и резултати чрез баланс на подходящи индикатори в моделите на динамични системи.

• Разработване на политически визии за бъдещето, които са съобразени с глобалните цели за развитие на ООН