Медиците у нас работят най-продължително, следват ги охранителите в частните фирми и шофьорите на автобуси. В болниците са се трудили извънредно 1 776 234 часа през миналата година, съобщи Главната инспекция по труда. 

34 773 служители в клиники са положили по 51 часа средно труд над установените по закон 8 часа пет дни в седмицата. Гардовете в частния бизнес са втори в класацията със 742 156 часа, изработени от 19 889 души, което е  37 часа средно. В тройката на най-много работещите българи са водачите от пътническия градски и крайградски транспорт с 543 144 часа. Те обаче на практика са работили най-много, по 66 часа средно на година, тъй като извънредният труд е положен от 8225 работници и служители, уточняват от ГИТ. 

929 084 работници и служители в България в 3516 предприятия са положили 14 532 551 часа извънреден труд през 2014 г., показва справката от подадените уведомления в Инспекцията по труда.

Според Кодекса на труда извънредният труд е забранен. Допустим е в някои изключения - за извършване на работа във връзка с отбраната на страната; за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия; за извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ; за извършване на аварийно-възстановителни работи и поправки в работните помещения, на машини или на други съоръжения; за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време; за извършване на усилена сезонна работа. 

Полагането на извънреден труд не може да надхвърля 150 часа на година. През месеца не може да се работи над законоустановеното работно време повече от 30 часа през деня или 20 часа през нощта. Ограничението за една седмица е съответно 6 часа и 4 часа. За два последователни дни извънредният труд не може да надхвърля 3 часа през деня или 2 часа през нощта. Ограничения няма при необходимост за извършване на работа с цел отбрана на страната, за овладяване и преодоляване на последиците от бедствия, при оказване на медицинска помощ и възстановяване на водоснабдяване, електроснабдяване и т.н.
Положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от 50 на сто върху договореното трудово възнаграждение - за работа през работните дни; 75 на сто – за работа през почивните дни; 100 на сто - за работа през дните на официалните празници; 50 на сто - при сумирано изчисляване на работното време.
Не всички часове, изработени допълнително, са извънреден труд. Не се счита за извънреден положеният труд в почивен или празничен ден, когато при работа по график и подневно изчисляване на работното време този ден се явява работен за лицето. Работещите нямат право на възнаграждение за повече положен труд и в работни дни, когато трудовият им договор е сключен на ненормиран работен ден. Независимо в какви дни са полагали труд, при работещите в условията на сумирано изчисляване на работното време часовете повече се заплащат само с увеличение минимум 50%. Допълнителното възнаграждение им се изплаща, едва когато се установи наличие на извънреден труд при отчитането от работодателя на работното време. Това става на определен от него период, но не по-дълъг от 6 месеца.
Независимо от начина на отчитане на работното време за работа в дни на официални празници трудовото възнаграждение винаги се заплаща в двоен размер. Когато положеният труд от работещите в тези дни е извънреден, увеличението от 100% се изчислява върху двойния размер на възнаграждението.
За да се гарантират правата на работниците, законодателят изисква от работодателите да водят документация за положения повече труд от работниците и служителите им чрез издаване на заповеди, утвърждаване на графици и декларирането му в инспекцията по труда. След законодателни промени в началото на 2014 г. за първи път през 2015 г. този труд се декларира в ИА ГИТ веднъж в годината – до края на януари. Преди това той се декларираше два пъти в годината.